Ян Мартел
Животът на Пи (74)

Глава 73

Най-голямото ми желание — освен да бъда спасен — беше да имам подръка книга. Дебела книга с история, която да не свършва. Такава, която бих могъл да чета и препрочитам многократно, всеки път с други очи и ново разбиране. Уви, на лодката нямаше книга. Аз бях безутешен Арджуна в очукана колесница, лишен от благодатта на думите на Кришна. Когато за пръв път намерих Библия в нощното шкафче на една хотелска стая в Канада, избухнах в плач. Още на другия ден изпратих дарение до асоциация „Гидиънс“ с бележка, в която ги приканвах да разширят дейността си и да обхванат всички места, където уморени и неспокойни пътници се отбиват да пренощуват — не само хотелски стаи, — и да оставят не само Библии, но и други свещени книги. Не познавам по-добър начин за разпространяване на Словото Божие. Не да изричаш гръмки думи от амвона, не да анатемосваш от името на недостойни църкви, не да оказваш натиск посредством ревностни богомолци, чисто и просто да оставиш книга, която кротко чака, за да ти каже „здравей“, ненатрапчива и разтърсваща като целувката на малко момиченце по бузата.

Поне да имах подръка някой добър роман! Но аз имах само наръчника за оцеляване, който трябва да съм прочел към десет хиляди пъти по време на злополучното си приключение.

Водех си дневник. Трудно четиво. Пишех колкото може по-малко. Страхувах се, че хартията ще свърши. Не беше в изобилие. Думи, надраскани на листа в опит да уловят действителност, която ме мъчеше. Започнах да пиша близо седмица след потъването на „Цимцум“. Преди това бях прекалено зает и объркан. Липсват дати и номера на страниците. Това, което ме учудва сега, е колко много време съм успял да отразя. Няколко дни, няколко седмици, събрани на една страница. Писал съм неща, които отговарят на очакванията ви: какво се е случило и как съм се почувствал, каква риба съм уловил и каква не съм, за морето и времето, за проблеми и решения, за Ричард Паркър. Все практични неща.