Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life of Pi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2015)
Разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Ян Мартел. Животът на Пи

Канадска. Първо издание

Редактор: Марта Владова

Коректор: Станка Митрополитска

ИК „Прозорец“, София, 2004

ISBN: 954–733–364-X

История

  1. — Добавяне

Глава 36

Градовете в Индия са огромни и паметно оживени, но излезеш ли от тях, прекосяваш просторни райони от страната, където не се мярка жива душа. Помня как се чудех къде ли са се скрили 950-те милиона индийци.

Същото мога да кажа и за къщата му.

Малко съм подранил. Едва съм стъпил на циментовите стълби пред входната врата и от нея изскача момче. Облечено е в бейзболен екип, носи шапка и ръкавица и много бърза. Когато ме вижда, замръзва на място стъписано. Обръща се и се втурва в къщата.

Татко! Писателят е тук!

На мен казва:

Здрасти!

И побягва.

Баща му се показва на входната врата.

Здравей — казва ми.

Това синът ти ли беше? — не вярвам на очите си.

Да — признанието предизвиква усмивка. — Съжалявам, че не се запознахте както му е редът. Той закъснява за тренировка. Казва се Никхил. Викаме му Ник.

Стоя в коридора.

Не знаех, че имаш син — казвам.

Чува се лай. Дребен черно-кафяв мелез се втурва към мен запъхтян и започва да ме души. Скача и опира лапи в краката ми.

Нито пък куче — добавям аз.

Той е дружелюбен. Тата, долу!

Тата не му обръща внимание. Чувам:

Здрасти.

Само че този поздрав не е рязък и енергичен като на Ник. Той е провлачен, носов и леко натрапчив — Здра-а-асти — като потупване по рамото или подръпване за ръкава.

Обръщам се. Опряло гръб в дивана във всекидневната, вперило в мен срамежливи очи, стои малко мургаво момиченце, хубаво в розовата си домашна рокличка. В ръцете си държи рижава котка. Стиснала я е така, че над ръцете й се виждат само две предни лапи, щръкнали право напред, и част от главата. Останалата част от котката виси до самия под. Животното, изглежда, съвсем не се притеснява от неудобната поза.

А това е дъщеря ти — казвам аз.

Да. Уша. Уша, скъпа, сигурна ли си, че Мокасин се чувства удобно така?

Уша пуска Мокасин. Той невъзмутимо тупва на пода.

Здравей, Уша — казвам аз.

Тя идва при баща си, скрива се зад крака му и наднича от там.

Какво правиш, мъничката ми? — пита той. — Криеш ли се?

Момиченцето не отговаря, само ме гледа усмихнато и крие лицето си.

На колко си години, Уша? — любопитствам аз.

Тя не отговаря.

Тогава Писин Молитор Пател, известен на всички като Пи Пател, се навежда и взема дъщеря си на ръце.

Знаеш ли отговора на този въпрос? А? Ти си на четири. Едно, две, три, четири.

При всяко число той нежно опира показалец във върха на нослето й. Това й се вижда страшно забавно. Тя се кикоти и заравя лице в извивката на врата му.

Тази история има щастлив край.