Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Life of Pi, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Магдалена Куцарова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Морски приключения
- Приключения в съвременния свят
- Робинзониада
- Роман за съзряването
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ян Мартел. Животът на Пи
Канадска. Първо издание
Редактор: Марта Владова
Коректор: Станка Митрополитска
ИК „Прозорец“, София, 2004
ISBN: 954–733–364-X
История
- — Добавяне
Глава 36
Градовете в Индия са огромни и паметно оживени, но излезеш ли от тях, прекосяваш просторни райони от страната, където не се мярка жива душа. Помня как се чудех къде ли са се скрили 950-те милиона индийци.
Същото мога да кажа и за къщата му.
Малко съм подранил. Едва съм стъпил на циментовите стълби пред входната врата и от нея изскача момче. Облечено е в бейзболен екип, носи шапка и ръкавица и много бърза. Когато ме вижда, замръзва на място стъписано. Обръща се и се втурва в къщата.
— Татко! Писателят е тук!
На мен казва:
— Здрасти!
И побягва.
Баща му се показва на входната врата.
— Здравей — казва ми.
— Това синът ти ли беше? — не вярвам на очите си.
— Да — признанието предизвиква усмивка. — Съжалявам, че не се запознахте както му е редът. Той закъснява за тренировка. Казва се Никхил. Викаме му Ник.
Стоя в коридора.
— Не знаех, че имаш син — казвам.
Чува се лай. Дребен черно-кафяв мелез се втурва към мен запъхтян и започва да ме души. Скача и опира лапи в краката ми.
— Нито пък куче — добавям аз.
— Той е дружелюбен. Тата, долу!
Тата не му обръща внимание. Чувам:
— Здрасти.
Само че този поздрав не е рязък и енергичен като на Ник. Той е провлачен, носов и леко натрапчив — Здра-а-асти — като потупване по рамото или подръпване за ръкава.
Обръщам се. Опряло гръб в дивана във всекидневната, вперило в мен срамежливи очи, стои малко мургаво момиченце, хубаво в розовата си домашна рокличка. В ръцете си държи рижава котка. Стиснала я е така, че над ръцете й се виждат само две предни лапи, щръкнали право напред, и част от главата. Останалата част от котката виси до самия под. Животното, изглежда, съвсем не се притеснява от неудобната поза.
— А това е дъщеря ти — казвам аз.
— Да. Уша. Уша, скъпа, сигурна ли си, че Мокасин се чувства удобно така?
Уша пуска Мокасин. Той невъзмутимо тупва на пода.
— Здравей, Уша — казвам аз.
Тя идва при баща си, скрива се зад крака му и наднича от там.
— Какво правиш, мъничката ми? — пита той. — Криеш ли се?
Момиченцето не отговаря, само ме гледа усмихнато и крие лицето си.
— На колко си години, Уша? — любопитствам аз.
Тя не отговаря.
Тогава Писин Молитор Пател, известен на всички като Пи Пател, се навежда и взема дъщеря си на ръце.
— Знаеш ли отговора на този въпрос? А? Ти си на четири. Едно, две, три, четири.
При всяко число той нежно опира показалец във върха на нослето й. Това й се вижда страшно забавно. Тя се кикоти и заравя лице в извивката на врата му.
Тази история има щастлив край.