Ян Мартел
Животът на Пи (14)

Глава 13

Така че, както виждате, ако попаднете в клетка на лъв, причината лъвът да ви разкъса на парчета ще бъде не защото е гладен — не се съмнявайте, животните в зоологическата градина ядат до насита — или кръвожаден, а защото сте навлезли в територията му.

Впрочем тъкмо затова дресьорът на лъвове трябва пръв да излезе на арената, при това пред погледите на питомците си. По този начин той им показва, че арената е негова, а не тяхна територия и го потвърждава с викове, тропане с крак, удари с камшик. Лъвовете са заинтригувани. Надмощието на дресьора им оказва силно въздействие. Забележете само как излизат: тези внушителни хищници, „царе на животните“, влачат опашки и стъпват по края на арената, която винаги е кръгла, така че няма къде да се скрият. Те осъзнават присъствието на силно доминиращия мъжкар, на свръхсъществото и трябва да се съобразят с ритуалите му на превъзходство. Затова отварят широко усти, сядат, скачат през кръгове с хартиени ленти, провират се през тръби, вървят назад, претъркалят се. „Ама че особняк — казват си скептично те. — Никога не сме виждали такъв лъв. Но си го бива. Винаги намира храна в изобилие и — честно казано, братлета — странните му хрумвания ни развличат. Непрекъснатото спане понякога омръзва. Поне не караме велосипеди като кафявите мечки и не улавяме чинии като шимпанзетата.“

Само че дресьорът трябва да направи всичко възможно, за да запази завинаги превъзходството си над животните. Защото ако неусетно го загуби, ще плати много скъпо. Прекалено враждебното и агресивно поведение е израз на социална нестабилност. Животното трябва да знае мястото си в йерархията, било то под или над вас. Социалното положение е от основно значение за начина му на живот. От това зависи с кого животното може да общува и по какъв начин, къде и кога трябва да яде, да почива, да пие и така нататък. Докато не установи със сигурност мястото си в общността, то живее в непоносима анархия. Поведението му е неспокойно, непредвидимо, опасно. За щастие на цирковия дресьор въпросите за социалната йерархия сред животните невинаги се решават от позиция на силата. Хедигер (1950) казва: „Когато две животни се срещнат, онова от тях, което успее да уплаши противника си, получава социално надмощие, така че социалните въпроси невинаги се решават с битка, при определени условия и една среща е достатъчна.“ Думи на мъдър човек, който познава животните. Господин Хедигер дълги години е бил управител на зоологическа градина — първо в Базел, а после в Цюрих. Наблюдавал е отблизо нравите на питомците си.

Това е превъзходство на разума над мускулите. Естеството на надмощието на цирковия дресьор е психологическо. Непозната среда, изправена стойка, спокойно поведение, уверен поглед, безстрашна крачка напред, странни звуци (като например пляскането на камшика или свистенето на свирката) — толкова много фактори могат да изпълнят животното със съмнение и страх и да му покажат какво място заема в йерархията, най-важното, което то иска да знае. Удовлетворен, номер две ще отстъпи, а номер едно ще се обърне към публиката и ще извика: „А сега, дами и господа, ще видите как през истински пламъци…“