Ян Мартел
Животът на Пи (64)

Глава 63

Семейство Робъртсън са оцелели тридесет и осем дни в морето. Капитан Блайт от легендарния разбунтувал се кораб „Баунти“ заедно с другарите си корабокрушенци е оцелял четиридесет и седем дни. Стивън Калахан — седемдесет и шест. Оуън Чейз, чийто разказ за потъването на китоловния кораб „Есекс“ е вдъхновил Херман Мелвил, е живял осемдесет и три дни в морето с двама другари, с прекъсване за едноседмичен престой на негостоприемен остров. Семейство Бейли е оцеляло 118 дни. Чувал съм за корейски моряк от търговски кораб — май че се казваше Пун, — който през петдесетте години оцелял в Тихия океан 173 дни.

Аз оцелях 227 дни. Толкова трая моето изпитание, повече от седем месеца.

Търсех си занимания. Това беше ключът към моето оцеляване. На спасителна лодка, дори на сал винаги има нещо, което трябва да се свърши. Средностатистическият ми ден, ако може да се използва такова понятие за корабокрушенец, преминаваше по следния начин:

От изгрев слънце до късна сутрин:

ставане

молитви

закуска за Ричард Паркър

основен оглед на сала и лодката, като особено внимание отделях на всички въжета и възли

грижа за слънчевите дестилатори (забърсване, надуване, доливане на вода) закуска и преглед на хранителните запаси риболов и приготвяне на рибата в случай на улов (изкормване, почистване, окачане на парчетата месо по въжетата за сушене)

От късна сутрин до късен следобед:

молитви

лек обяд

почивка и дейности за отмора (писане в дневника, оглеждане на струпеи и рани, поддръжка на оборудването, ровене из шкафчето, наблюдение и изучаване на Ричард Паркър, дъвкане на кости от костенурка и т.н.)

От късен следобед до ранна вечер:

молитви

риболов и приготвяне на рибата

наглеждане на парчетата за сушене (преобръщане, изрязване на вмирисаните части)

приготовления за вечеря,

вечеря за мен и за Ричард Паркър

Залез слънце:

основен оглед на сала и лодката (пак въжетата и възлите

събиране и складиране на дестилираната вода от слънчевите дестилатори

прибиране на всички храни и оборудване

подготовка за нощта (оправяне на легло, грижливо увиване на сигнални ракети за всеки случай, ако се появи кораб, и контейнер за дъждовна вода в случай на дъжд, така че да са на лесно на сала)

молитви

Нощ:

спане на пресекулки

молитви.

Утрините обикновено бяха по-приятни от късните следобеди, когато излишъкът от свободно време се усещаше по-ясно.

Много събития оказваха влияние на тази рутина. Дъждът по всяко време на деня или нощта осуетяваше всички други занимания, защото докато валеше, аз държах отворени контейнерите за дъждовна вода и бързах да прибера събраното количество на сигурно място. Друго голямо събитие беше появата на костенурка. И Ричард Паркър, разбира се, редовно смущаваше заниманията ми. Задоволяването на потребностите му беше приоритет, който не можех да пренебрегна нито за миг. Неговите рутинни действия се ограничаваха с ядене, пиене и спане, но понякога се случваше да излиза от летаргията и да снове из територията си, да издава най-различни звуци и да показва признаци на раздразнение. За щастие, всеки път светлината на слънцето и люлеенето на морето бързо го изморяваха и той се прибираше под брезента, където отново лягаше на една страна или по корем и отпускаше глава на кръстосаните си предни лапи. Взаимоотношенията ми с него обаче не се свеждаха до чиста необходимост. Аз го наблюдавах с часове, защото така се разсейвах. Тигърът е поразително животно при всякакви обстоятелства, но най-вече, когато е единственият ти другар.

В началото непрекъснато се оглеждах за кораб на хоризонта — това беше натрапчива мисъл. Но след няколко седмици, пет или шест, почти съвсем престанах да го правя.

Аз оцелях, защото си наложих да забравя. Моята история започна в един календарен ден — 2 юли 1977 — и завърши в календарен ден — 14 февруари 1978, — но между двете дати нямаше календарни дни. Не броях нито дните, нито седмиците, нито месеците. Времето е илюзия, която само ни кара да се задъхваме от бързане. Аз оцелях, защото забравих за съществуването на самото понятие време.

Това, което си спомням, са събития, срещи и рутинни действия — ориентири тук-таме в океана от време, запечатали се в паметта ми. Мирис на кутии от изстреляни ръчни сигнални ракети и молитви на разсъмване, убити костенурки и биологични особености на водораслите например. И много други. Но не знам дали бих могъл да ги сложа в ред за вас. Спомените ми изплуват объркани.