Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (96)

96

След като поеха в обратна посока и заобиколиха маршрута, по който се бяха придвижвали досега, Шоу и останалите успяха да се върнат до къщата. Беше тъмна. За пръв път бяха чули кучешки лай преди почти цял час, но оттогава бяха престанали да го чуват. Реджи беше паднала в един дълбок скален процеп, оставен от някой глетчер, но бяха успели да я измъкнат. Райс беше изтощен, така че през последните един-два километра се беше налагало Шоу да му помага.

Четиримата се вторачиха в тъмнината. Пред къщата нямаше паркирани пикапи.

— Мислите ли, че всички са навън и помагат на Кукин да ни открие? — прошепна Реджи.

— Този тип е бил в КГБ — отговори Шоу. — Би било налудничаво да не остави охрана в тила си.

— Тогава какво ще правим?

— Ще използваме елемента на изненадата. Това е всичко, с което разполагаме. Трябва да се снабдим с някакви оръжия.

— Само това ли? — попита Реджи. — Ами твоята приятелка?

— Ако е тук, ще я вземем — каза той и се обърна към Уит. — Ти поеми задния вход. Аз ще се приближа отпред. Ако видиш някого, свирни тихо.

— Така ще се издадем — възрази Реджи.

— А какво друго можем да направим? — попита рязко Шоу. — Забравих си радиостанцията при картечницата.

— Няма друг начин — съгласи се Уит.

— Ами ние? — попита Реджи, като посочи себе си и Райс.

— Ако всичко отиде по дяволите, изчезвайте. Тръгнете към водата и се опитайте да привлечете вниманието на някой кораб от брега.

Реджи не изглеждаше много доволна от това, но си замълча. Беше ясно, че не й допада Шоу да им нарежда, но той очевидно имаше повече опит от нея. Уит също беше започнал да му се подчинява.

Няколко минути по-късно Шоу стигна до входа на къщата и надникна през стъклото на прозореца. После замръзна, когато я видя. Кейти Джеймс беше здраво завързана на един стол. Сякаш дремеше. Той пробва бравата. Беше заключено. Това не го изненада. Изненада го Уит, който пропълзя по корем в стаята. Той забеляза Шоу до прозореца, надигна се, прекоси приведен стаята и му отвори вратата.

— Влязох през един прозорец — обясни той. — Къщата изглежда празна.

Двамата бързо събудиха Кейти и я развързаха.

— Къде са всички, по дяволите? — попита Шоу, след като се прегърнаха набързо, но силно.

— Сигурно всички са навън и ви търсят. Имаха и кучета.

— Да, чухме ги.

Уит се озърна напрегнато.

— Къде е тялото на Доминик?

— Отнесоха го. Не знам къде. Съжалявам.

— Да, добре — каза Уит.

— Според мен той не е очаквал да се върнете и да ги заобиколите — продължи тя.

— Явно не е.

— Какво следва? — попита Уит.

— Сейфът с оръжията.

Те го откриха и посветиха двайсет скъпоценни минути на задачата да го отворят, но не успяха. Най-сетне Шоу захвърли лоста, който беше намерил в гаража. От другата страна на тази метална врата, дебела осем сантиметра, сигурно имаше достатъчно огнева мощ, за да се измъкнат невредими от този капан, а той не можеше да се добере до нея.

— Е, явно все пак са очаквали да се върнем — каза той.

— Мислиш, че това е засада? — попита Уит. — Значи само се преструват, че са изтеглили всички хора? Нарочно са ни пуснали да влезем и да освободим Кейти, защото смятат да ни ударят на излизане?

— Вече нищо не може да ме изненада — отговори Шоу. — Но освен това можеха да ни убият с лекота и в момента, в който дойдохме.

Те претърсиха и останалата част от къщата, но Шоу откри само два назъбени ножа в кухнята. Той подаде единия на Уит.

— С ножове срещу огнестрелни оръжия? — попита Уит.

— Нямаме друг избор. Хайде да потърсим телефон или нещо друго, с което можем да повикаме помощ.

Не откриха нищо подобно. Нямаше нито стационарен, нито мобилен телефон, нито дори радиостанция или компютър.

— Шоу!

Беше Реджи, застанала до входната врата; до нея стоеше Райс.

— Идват пикапи — съобщи тя. — Трябва да се махаме от тук.

Те изтичаха обратно до дъното на къщата и излязоха навън. Светлините на фарове прорязваха мрака. Оказа се само един пикап, но не знаеха колко души са вътре. Мислите на Шоу препускаха.

— Трябва ни кола — каза той.

Реджи се огледа и посочи наляво.

— Уит може да отведе Райс и Кейти натам, за да се скрият зад онзи вал. Двамата с теб ще се върнем, ще пленим колата и ще вземем оръжията, които са в нея. После прибираме останалите и изчезваме от тук.

— Добре — съгласи се Шоу.

Уит поведе Кейти и Райс към ниския земен вал зад къщата. Шоу заобиколи постройката от едната страна, а Реджи — от другата. От пикапа слязоха четирима мъже, които се отправиха към къщата. Шоу знаеше, че в най-добрия случай ще разполагат с трийсет секунди, преди мъжете да открият, че Кейти не е вътре.

Той се втурна към пикапа. Реджи направи същото от другата страна.

— По дяволите — измърмори той, когато стигнаха.

Бяха заключили вратите. Той надникна вътре през прозореца. Ключовете не бяха оставени на таблото, както се надяваше. Не видя и оръжия. Реджи застана до него.

— Дори да успея да счупя стъклото, днешните коли не се запалват толкова лесно без ключ. Освен това…

Двамата ги чуха едновременно — викове, които идваха от къщата. Мъжете бяха открили, че Кейти е изчезнала.

— Хайде, Шоу! — извика Реджи. — Да бягаме!

— Давай, давай! — извика той и я побутна пред себе си.

Тя погледна през рамо и изчезна зад ъгъла на къщата.

— Ако ние нямаме кола, и вие няма да имате — каза Шоу.

После използва ножа, за да среже двете гуми от дясната страна, преди да я последва. Миг по-късно входната врата на къщата рязко се отвори и мъжете се изсипаха навън с оръжия, готови за стрелба. Някои отидоха от другата страна на къщата и започнаха да стрелят в мрака с автоматите си. Над главата на Шоу свиреха куршуми, но той не спираше. Съмняваше се, че наистина го виждат. А и вероятността да го улучат от това разстояние беше малка, макар че можеха да извадят и късмет. Той настигна останалите и всички се отдалечиха от къщата с цялата бързина, на която бяха способни. Все пак ясно чуха ядосаните викове на мъжете, когато запалиха пикапа и той се килна на съсипаните си гуми.

Шоу ги поведе в широка окръжност около къщата и обратно на запад. След пет минути светлините на постройката се бяха изгубили в далечината.

— На косъм — каза Шоу, когато най-сетне спряха. — Рискувахме да се приближим прекалено, а не спечелихме нищо.

— А сега накъде? — попита Райс.

— Сега сме зад тях — отговори Шоу. — Те няма да го очакват.

— Напротив — възрази Реджи и посочи с палец към Кейти. — Ще разберат, че сме били там, защото нея я няма.

Шоу погледна първо към нея, после към Кейти и накрая отново към Реджи.

— И какво, да я върнем ли?

Реджи пребледня.

— Разбира се, че не!

— Тогава ще трябва да се справим така.

— И как ще го направиш, по дяволите? — намеси се Уит. — Ще се промъкнем до тях и ще ги атакуваме с кухненските прибори?

— Мислех, че вече си разбрал какво правим. Целта не е да се бием с тях. Целта ни е да се измъкнем и да потърсим помощ. Не можахме да вземем колата, така че сега ще трябва да търсим друг начин. Ако се ориентирам правилно и брегът е натам, ще тръгнем право на юг и ще стигнем до пролива Бел. По това време на годината през канала минават кораби на път към Европа и обратно. Ако оцелеем до утрото, може би ще успеем да привлечем вниманието на някой екипаж. Те могат да изпратят лодка, за да ни прибере.

— Звучи разумно — каза Реджи.

Кейти се обърна към Шоу.

— Предполагам, че в някакъв момент ще ми кажеш какво става.

— В някакъв момент, но не и сега — отговори той и я стисна за ръката. — Но да, със сигурност ще го направя по-късно. Дължа ти го.

Реджи видя как Кейти сложи длан върху ръката на Шоу. После извърна поглед.

 

 

Бяха изминали почти два километра, когато звукът разкъса тишината и сложи край на всичките им планове за спасение.