Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (57)

57

Докато вървеше до Реджи по тесните улици на Горд, пълни с хора, Уолър отбеляза:

— Този пазар явно е много популярен. Човек може да развие клаустрофобия.

Той хвърли поглед през рамо. Двамата му едри охранители си пробиваха път между продавачите и клиентите, като се опитваха да не изостават. Реджи носеше пазарската си кошница в дясната ръка и крачеше бързо. Вече беше купила някои неща, включително комплект от шест ръчно бродирани салфетки за маса от един човек, който беше изложил стоката си в каросерията на древен микробус с износени гуми. Беше получила добра цена, както и бонус, който в момента лежеше на дъното на кошницата й, но все пак беше лесен за достигане: пистолет „Берета“.

— Е, съботният пазар е най-големият.

— Да, виждам. Искаш ли да ти нося кошницата? — предложи Уолър.

— Никога не задавай този въпрос на жена, обхваната от треска за пазаруване — отговори Реджи и думите й го накараха да се засмее.

Той вдигна ръце.

— Предавам се пред уменията за пазаруване на слабия пол.

— Благодаря.

Реджи погледна над рамото на Уолър и видя знака. В същия момент една кола запърпори през тълпата и хората бавно започнаха да се разделят, за да й направят път. Реджи броеше секундите заедно с крачките си. Планът изискваше абсолютна точност.

— Странно — отбеляза тя, като спря да разгледа чифт сандали.

— Кое е странно? — попита Уолър.

Тя посочи зад него.

— За пръв път виждам мюсюлмани тук.

Уолър рязко се извърна. Двама мъже с бради, с бели роби и тюрбани, слизаха от очуканата кола, която пърпореше между хората.

— Господи, това пистолети ли са?! — извика Реджи.

Уолър се озърна за охранителите си, но в същия момент отекнаха няколко силни трясъка и улицата се изпълни с гъст дим. Хората започнаха да крещят и сляпо да тичат насам-натам, като се блъскаха в щандовете и помежду си. Уолър извика охранителите си. Не ги виждаше никъде наоколо. Причината за това бяха няколко точни удара, които бяха получили в тила, така че сега и двамата бяха проснати на земята. Млада жена се втурна покрай тях, а стоките от пазарската й кошница се посипаха по улицата. Отвсякъде долитаха писъци и шум от бягащи стъпки. После отекнаха още два двойни трясъка и димът се сгъсти още повече. От него се появиха двамата мъже с роби и тюрбани, пистолети и противогази на лицата си. Бяха блокирали улицата.

— По дяволите! — извика Уолър, когато ги забеляза.

— Евън, познаваш ли тези хора?

— Трябва да изчезваме. Веднага!

Тя го сграбчи за ръката.

— Бързо. Знам един път!

Двамата се втурнаха по една пресечка, която водеше настрани от градския площад. Улицата беше тясна и без изход. Уолър вдигна поглед и видя камбанарията на църквата.

— Няма изход! — изкрещя яростно той.

— Има, но трябва да минем през църквата. Така ще излезем от другата страна на градчето. Нали си спомняш тайния проход, който ти показах? Това е единственият начин да избягаме.

Точно затова му беше показала този маршрут, за да повярва, че е възможен път за бягство. Беше рискован ход, но в противен случай нямаше как да бъде сигурна, че той ще я последва сега.

Един добре прицелен куршум изсвири над главите им, за да ги накара да побързат. Уолър се извърна и видя един от мюсюлманите, който тичаше към тях.

— Господи, стрелят по нас! — изпищя Реджи.

— Не спирай! — извика Уолър, като я сграбчи за рамото и я блъсна напред. — Бързо, влизай в проклетата църква!

Реджи отвори вратата и Уолър я последва. После избута един тежък шкаф пред вратата, преди да се обърне към олтара.

— Кои са тези хора? — попита задъхана Реджи.

— Не сега. Бързо!

Реджи и Уолър се втурнаха надолу по стълбището до олтара. Минаха през една врата, която той заключи зад гърба им. После се спуснаха по второ стълбище и се озоваха в отворено, но тъмно пространство. Това беше решаващият момент. Тунелът, по който бяха минали предишния път, за да излязат от църквата, водеше наляво. Реджи разчиташе, че при такива изключителни обстоятелства Уолър нямаше да си го спомни. Тя зави надясно. Той се обърна, защото чу как нещо по-нагоре се строши с трясък.

— Влязоха в църквата! — възкликна той.

— Бързо, Евън! — извика тя и го дръпна по десния тунел в катакомбите.

Стените, таванът и подът изведнъж избухнаха в ослепително сияние. Уолър вдигна ръце пред лицето си, за да се предпази от блясъка. Когато отново погледна към Реджи, тя беше насочила пистолета си към него.

— Добре дошъл в ада, Фьодор Кукин — каза му тя.