Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (42)

42

Шоу затвори вратата след себе си и възкликна:

— Франк, какво правиш тук, по дяволите? По време на операция не се срещаме лично, като много добре знаеш!

Франк Уелс остана на стола, а на лицето му имаше леко болезнена гримаса.

— Днес си ходил до Ле Бо дьо Прованс.

— Да, знам — каза троснато Шоу. — И какво от това?

— Защо го направи?

— Защото Уолър беше поканил Джейни да отиде с него на личното му посещение, а аз не можех да позволя това да се случи.

Той вдигна ръка, защото Франк се готвеше да възрази.

— Няма нищо общо с нея. Просто щеше да е логистичен кошмар и тя да е там в деня на отвличането.

— Само че аз имам лоши новини. Точно затова дойдох. Не исках да ти го казвам по телефона.

Шоу подхвърли ключа от стаята си на масата и се отпусна на леглото.

— Какви лоши новини?

— Операцията е прекратена. Ейми Крофърд и ударният отряд вече събраха всичко и напуснаха страната.

Шоу се изправи толкова бързо, че едва не удари главата си в ниския таван.

— Какво?! Защо?

— Ситуацията се промени.

— Как така се промени? Уолър иска да продава ядрено оръжие. Някакви луди се опитват да го купят от него, за да взривят част от света. Какво се е променило?

— Промени се това, че той вече не се опитва да им продава нищо. И всъщност най-вероятно сам е убил хората, с които се опитваше да сключи сделка.

— Как разбра?

— В едно езеро бяха открити два трупа, които отговарят на описанието на ислямистите, преговарящи с Уолър. И двамата носят следи от тежки мъчения. Освен това прехванахме информация, че мюсюлманите вече не работят с нашия канадски психопат и дори са прекъснали всякакви връзки с него.

— Как разбрахте, че той ги е убил?

— Не го знаем със сигурност, но току-що научихме и още нещо: една къща, в която Уолър според нас се е срещнал с терорист от средно равнище, е била взривена. Може би е загубил някои от хората си — или поне антуража, с който е пристигнал тук, е различен от обичайните му хора. Смятаме, че ислямистите са се опитали да го прецакат и да го убият, а той е отговорил на удара. Това със сигурност е една от възможните теории и според нас е правилната. Нещо не си представям точно този тип да се заеме да очисти почитателите на ядрените оръжия, за да спасява света. Той се интересува само от парите.

— Но, Франк… Няма никаква причина да мислим, че той няма да повтори този опит с други потенциални купувачи.

— Не ми се вярва. Цялата история привлече прекалено много внимание на места, на които той не иска да го забелязват. Твърде умен е, за да опита пак нещо подобно. Ще се върне към търговията си със секс робини, поне за няколко години. За това време и достъпът му по изотоп 235 U ще е свършил. Според нас той щеше да го получи от ядрените запаси, които руснаците разглобяваха и изпращаха на американците в рамките на споразумението за разоръжаване. След няколко години тези запаси ще свършат. Точно затова по-нагоре вече не смятат, че от тази операция има смисъл.

— Да, но смисълът на операцията беше да го отвлечем, за да го разпитаме. Той все още може да ни отведе до терористичната група.

— Не и ако е убил всичките й членове. Единственият, от когото наистина се интересувахме, беше Абдул Маджид, а той съвсем изчезна от радара. От разузнаването смятат, че Уолър е стигнал и до него. В крайна сметка вече няма кого да ни издаде.

— Но той пак е един от лошите. Току-що сам каза, че ще се върне към търговията с човешка плът. Трябва да бъде спрян.

Франк се изправи.

— Това не е наш проблем. Операцията официално е прекратена.

Той подаде на Шоу една папка с материали.

— Това е новата ти задача. Утре трябва да хванеш ранния полет за Мадрид, а от там продължаваш към веселото Рио де Жанейро. Ще се подготвиш по пътя, но става въпрос за китайска връзка с няколко склонни към насилие антидемократични лидери от Южното полукълбо. Моят колега в Южна Америка ще те посрещне, за да ти обясни по-подробно.

Шоу не взе папката от ръката му и Франк я подхвърли на бюрото.

— Утре сутринта? — попита Шоу. — Няма да имам време да приключа тук.

Франк, който се беше отправил към вратата, спря и се обърна към него.

— Какво има да приключваш, по дяволите?

— Дай ми още една седмица, Франк.

— Една седмица? Забрави! Заповедите ти са в папката. Заминаваш утре. Всичко е организирано.

— А ако не го направя?

Франк пристъпи по-близо до него.

— Наистина ли искаш да разбереш какво ще стане тогава?

— Мисля, че ще ми се наложи.

— Заради нея? Нали ми каза, че не се случва нищо?

— Казах, че не се случва нищо романтично. Но не мога да я оставя сама с Уолър. Така все едно подписвам смъртната й присъда.

— О, я стига. Нали вече говорихме за това? Нищо няма да й направи. Все пак сме в Прованс. А и дамата не е изоставено сираче от някаква барака в провинцията Гуангдонг, за което никой не го е грижа. Тя изобщо не е по неговия вкус.

— Ако я поиска, ще я вземе. Не се съмнявам в това. А аз съм почти сигурен, че я иска. Затова те моля за малко съдействие пред шефовете. Нужно ми е само малко допълнително време.

Не Франк вече се беше обърнал.

— Качи се на самолета утре сутринта, Шоу. И спри да се правиш на ангел-пазител. Не ти отива.

Шоу ритна вратата след него, за да се затвори.