Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (100)

100

Кукин беше избрал позицията си, но тя не беше там, където очакваха, нито където очакваше Паскал. В битка по-високата позиция почти винаги означаваше по-добра позиция. Но не абсолютно винаги. Той насочи пушката си, като се прицели през окуляра, и избърса няколко прашинки от стъклото с ръкавицата си. После я свали и погледна часовника си. Накрая се отпусна и зачака, като броеше секундите наум, за да не отслаби вниманието си.

Когато чу първите шумове, Кукин не помръдна. Докато стъпките се приближаваха, той преценяваше кога ще стъпят на земята и се преместваше точно в този момент, за да скрие шума от собствените си движения. Дулото беше насочено; водещото му дясно око се притисна в окуляра. Прицелът изпълни задачата си. Целта беше на мушка и нямаше причина да отлага повече. Той натисна спусъка.

— По дяволите! — изкрещя Уит, като се хвана за крака и падна на земята точно зад Шоу.

— Всички долу! — извика Шоу.

Всички се проснаха на земята. Реджи пропълзя до Уит, за да види колко дълбока е раната. Той вече разтваряше гащеризона си, за да се опита да спре кървенето.

— Куршумът ме прониза — изръмжа той. — Не мисля, че е ударил кост, но ужасно много боли.

— Ще те измъкнем — обеща Реджи.

Уит поклати глава, а лицето му бързо пребледняваше.

— Стана точно както с Райс. Този мръсник си има техника, Редж. Първо в крака, а после в тялото.

Той изръмжа отчаяно и цялото му тяло се разтърси от болка. Устата му трепереше, когато добави:

— А после идват проклетите кучета.

— Няма да му позволя да го направи.

Той я сграбчи със здравата си ръка и пъхна ножа си в нейната.

— Ако чуеш кучетата да идват, просто ме довърши, преди да стигнат до мен. Обещай ми!

Тя не можа да му отговори, а безпомощно го изгледа. Уит я разтърси.

— По дяволите, Реджи, обещай ми. Не им позволявай да направят с мен това, което направиха с Райс!

Реджи сведе поглед към ножа. Очите й се напълниха със сълзи.

— Не мога, Уит. Не мога да го направя.

Уит сякаш събра сили, за да я помоли още веднъж.

— Ако не го направиш, Кукин ще победи. А ние не можем да оставим проклетото чудовище да победи, нали така, Редж?

Той се отпусна назад, като дишаше тежко.

Реджи стисна ножа по-силно, избърса сълзите си и каза:

— Добре, ще го направя. Но само ако наистина се наложи.

От мястото, където беше приклекнал, Шоу внимателно огледа терена около тях. Мъглата продължаваше да се спуска и вече беше по-гъста, така че покриваше всичко наоколо с призрачна пелена. Силуетите около тях започнаха да се променят и трансформират, така че мамеха погледа. Съдейки по посоката, от която беше ударен Уит, Кукин беше някъде пред тях, но това оставяше твърде много възможности. А те сигурно щяха да имат само една. Той нареди на Кейти да остане на мястото си и пропълзя до Реджи и Уит. След като провери ранения, Шоу й подаде пистолета. Тя го погледна въпросително.

— Това е последният ни шанс, Реджи — каза Шоу. — Единственият начин да се измъкнем от тук е да го принудим да се покаже.

— Как?

— С огъня от цевта. Досега не го видяхме, но когато стреля, все още ще бъде достатъчно тъмно, за да го различим ясно.

— И как ще постигнеш това?

— Като го накарам да стреля отново.

— Да, но как? — настоя яростно тя.

Той посочи напред.

— Ще тичам по права линия точно пред теб, отдясно на ляво. Следи ме с поглед. Изстрелът ще дойде някъде от там. Близо е. Разбрах го по звука от предишния изстрел. Не беше далеч.

— Шоу, ти…

Той хвърли поглед към Уит, който стенеше от болка на земята.

— Когато видиш огъня от цента…

— Шоу, не мога…

Той й удари толкова силен шамар, че бузата й изтръпна и почервеня.

— Не ми казвай какво не можеш. Можеш и ще го направиш.

Тя изглеждаше зашеметена от удара, но очите й не се насълзиха. Вместо това погледът й стана по-твърд. Шоу явно го забеляза и заговори малко по-меко:

— Можеш да направиш този изстрел, Реджи. Виждал съм те на стрелбището. Петнайсет сантиметра под огъня от цевта. Стреляй три пъти там, едно до друго. Той няма да носи бронезащитна жилетка, защото не знае, че имаме пистолет. Веднага щом го направиш, двете с Кейти трябва да помогнете на Уит и да стигнете до брега, където ще чакате Франк.

Той й подаде мобилния телефон.

— Обаждай му се непрекъснато, за да проверяваш докъде е стигнал. Така той ще може да определи къде сте по джипиес чипа в телефона.

Реджи облиза устни.

— Шоу? — започна тя.

— Просто го направи, Реджи. Заради мен.

Най-сетне тя безизразно кимна и Шоу веднага се извърна от нея, като се приведе.

— Шоу! — изкрещя Кейти, надигна се от скалата и тръгна към него. — Внимавай!

Шоу хвърли поглед наляво. Кучият син някак си беше успял да промени позицията си, като се движеше тихо като призрак. Обгърнат от мъглата, наистина приличаше на призрак. Ето — Кукин вече беше вдигнал пушката си и се приготвяше да стреля. С такова оръжие все едно стреляше от упор. Нямаше как да пропусне.

Шоу разпери ръце част от секундата преди изстрела. Почувства как куршумът опари дясната му ръка. Докато отпускаше ръце, той се зачуди как е възможно Кукин да стреля толкова неточно от толкова близо. После истината изведнъж се стовари върху него като лавина.

— Кейти!

Шоу се обърна навреме, за да види как Кейти Джеймс отхвърча назад от силата на куршума, който току-що се беше забил в тялото й. Кичури руса коса се разлетяха встрани, докато куршумът излизаше от гърба й и се пръсваше в скалата зад нея. Тя се стовари на земята, тялото й отскочи, отпусна се и застина неподвижно.

Кукин остана на мястото си, едва на дванайсет метра от там. Той сведе очи към повалената жена, после отново погледна към Шоу, който не можеше да откъсне очите си от нея.

— Казах ти, че ако изпълняваш инструкциите ми съвсем точно, тя ще бъде освободена невредима. Вместо това ти не ми се подчини. Върна се до къщата, за да я вземеш. Ти наруши нашия договор. Всъщност ти си причината за смъртта й, приятелю.

Шоу премести поглед от Кейти към Кукин — милиметър по милиметър. От изражението му той веднага разбра, че всичко това е планирано предварително. В къщата не бяха оставени пазачи, така че Кейти да бъде съвсем сама. После пристигна пикапът и започна безразборната стрелба, така че всичко да изглежда както трябва. Не, това не беше засада. Кукин беше направил така, че Шоу да спаси Кейти. И да наруши уговорката. И Шоу беше влязъл право в капана. Беше се излъгал като най-големия глупак на света.

С мълниеносна ярост, каквато беше изпитвал само веднъж през живота си, Шоу се стрелна напред като светкавица и за четири секунди беше преодолял почти цялото разстояние, което го делеше от Кукин, вдигнал ножа си за смъртоносен удар. Но на Кукин му трябваше по-малко време, за да вдигне пушката и да се прицели отново. Мозъкът на Шоу беше точно по средата на американския прицел, който никога не пропускаше целта. Точно преди Кукин да стреля, го обгърна мъгла и го скри напълно.

Разнесе се изстрел. После още един. И накрая трети, последен.

Кукин отпусна пушката още в момента, в които Шоу полетя напред. После оръжието падна на скалите, когато пръстите на украинеца разхлабиха хватката си и от трите дупки в гърдите му започна да хвърчи кръв. Изстрелите бяха толкова плътно един до друг, че и трите куршума бяха пронизали сърцето му.

Реджи свали пистолета. Тренировките в задименото стрелбище бяха изпълнили ролята си. Тя просто беше запомнила къде се намираше целта в мъглата. И този път мишената наистина беше неподвижна.

Кукин падна на колене, а погледът му беше изпълнен с изумление от това, което се беше случило току-що — въпреки факта, че от медицинска гледна точка вече беше мъртъв. Учените понякога наричат това явление „автоматичната душа“ — последното действие на синапсите в мъртвия мозък, които оставят следа от разум в погледа, макар че физическият живот вече е достигнал своя край.

Миг по-късно Шоу се блъсна в Кукин и заби ножа в черепа му с такава сила, че острието се пречупи от дръжката. Фьодор Кукин падна назад, а Шоу се стовари върху него. И започна да го удря — веднъж, два пъти, все по-бързо, все едно биеше барабан, докато на мъртвеца не му остана лице, а само плът, смачкана на каша. От ударите кокалчетата му се натъртиха, а от ръцете му потече кръв.

— Шоу! Той е мъртъв. Мъртъв е.

Реджи се опита да го дръпне назад, но той я отблъсна с голямата си ръка. После сякаш осъзна какво се е случило, скочи и се втурна към Кейти. Първо провери пулса й, но не откри такъв. Застана върху нея и се зае да притиска гръдния й кош, после я стисна за носа и напълни устата й с въздух. Притискаше и надуваше. Опитваше се да вкара въздух в дробовете й, които отказваха да се напълнят. Най-сетне Кейти простена, тялото й се разтърси и тя си пое огромна глътка въздух.

Шоу вдигна поглед към Реджи, която дотича до него.

— Помогни ми. Моля те.

Шоу нежно хвана главата на Кейти в ръцете си, а Реджи разтвори ризата й, за да провери раната.

— Куршумът е минал през нея — съобщи тя. — Съвсем близо до сърцето.

Тя превърза раната и спря кръвоизлива, доколкото можеше. Шоу се обади на Франк, за да му съобщи какво е станало. Франк му каза, че с него идва и медицински екип.

Докато Кейти бавно си поемаше въздух, Реджи се отпусна назад и погледна към Уит, който лежеше на земята, стискаше крака си и тихо стенеше. После тя се обърна към трупа на Кукин и си спомни нещо.

— Дано Господ да разбере защо го правя — измърмори тя и се прекръсти.

Реджи забеляза, че от ръката на Шоу тече кръв, вдигна ръкава му и видя следата от куршума по кожата му.

— Отклонил си изстрела — каза му тя.

— Какво? — каза Шоу.

— Изстрелът му е минал през ръката ти, преди да стигне до нея. Променил си траекторията на куршума. Сигурно се е целел в главата й. От думите му беше ясно, че не се съмнява в смъртоносния изстрел.

Шоу погледна към Кейти. Това очевидно не го вълнуваше.

— Ако не бях аз, изобщо нямаше да стреля по нея.

— Шоу, ти спаси живота й.

— Все още не — каза той и неволно изхлипа. — Все още не.

Той притисна Кейти с цялата си сила, все едно искаше да попречи на живота да я напусне. Както и да попречи на нея да напусне него самия.