Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (88)

88

Светлините в помещението се включиха автоматично, когато Реджи и Шоу влязоха вътре.

— Господи! — възкликна тя.

— Все едно съм се върнал във времето на Студената война — каза Шоу.

— Мамка му, не е за вярване! — обади се Франк в слушалката. Беше видял това, което виждаха те, през камерата на гърдите на Реджи. — Този тип има сериозни проблеми.

— Мислиш ли? — подхвърли Шоу, докато разглеждаше съветското знаме, старите шкафове, очуканото бюро и кантонерките. — Реджи, обиколи цялата стая, за да може Франк да запише всичко.

Тя се подчини, като се доближаваше максимално до всеки предмет.

Шоу отвори един от шкафовете и видя униформата, която Кукин беше носил като офицер в КГБ. След това претърси кантонерките и извади документи, които показваха някои от зверствата, извършени от Кукин с невинни мъже, жени и деца. Реджи улови всичко с камерата си.

А след това намериха прожекционния апарат и ролката. Отне им няколко минути да я включат. После филмът започна и двамата онемяха. Дори Франк не каза нито дума. Най-сетне Реджи спря машината.

— Не мога да гледам повече — каза тя, докато лицето на убитото дете избледняваше на екрана.

Шоу се обърна към нея и видя сълзи в очите й. Той върна апарата на мястото му, но прибра лентата в чантата си.

— Трябва ли ни още нещо, Франк? — попита той.

— Не — отговори Франк със свито гърло. — Готови сме.

Няколко минути по-късно Шоу и Реджи вече вървяха по улиците на Монреал. Една кола мина да ги вземе и ги откара в невисока административна сграда, където ги очакваше Франк.

Тримата поседяха в мълчание няколко секунди, свели поглед към ръцете си.

— Накрая Шоу вдигна очи.

— Добре, потвърдихме много неща. Този човек е психопат — не че някога сме се съмнявали в това.

— Но открихме ли нещо, което може да ни помогне да се доберем до него? — попита Реджи.

Шоу се обърна към Франк.

— Какво става с Алън Райс?

— Самолетът се върна от Франция. Това знаем със сигурност. Кацна на летището в Монреал, но нито Райс, нито Кукин бяха в него. Райс не е нито в дома си, нито в офиса или на друго място, за което знаем. Или е мъртъв, или по-вероятно се укрива. За да продължим издирването, трябва да уведомим местните власти, а ние нямаме такова желание. Поне засега. Това по-скоро може да усложни задачата ни, отколкото да я улесни.

— Значи не можем да използваме Райс? — попита Реджи.

— Изглежда, че нямаме друг избор, освен да се заемем с Кукин.

— Но къде е той? — попита тя. — Поехме риска да проникнем в апартамента му, но всъщност не попаднахме на нищо, което да ни помогне да го открием.

Шоу и Франк се спогледаха.

— След Франция няма никаква следа от него — каза Франк. — Както знаете, самолетът му е частен, така че е възможно изобщо да не е напускал Франция или пък да е спрял някъде по пътя към Канада. Откакто е кацнал тук, вече не е изпитал. Но той лесно може да наеме друг самолет под фалшиво име.

— Значи може да е навсякъде — каза Реджи.

— Да, но вече имаме доказателства за службата му в КГБ в Украйна — изтъкна Франк.

— Ние вече знаехме за това — възрази Реджи. — Не съм адвокат, но не ми се вярва някой съд да приеме нашите доказателства, защото съм почти сигурна, че проникването с взлом не е законно.

— Права е — съгласи се Шоу.

Франк не изглеждаше съвсем убеден.

— Може би е така, а може би не. Според мен кучият син може да бъде съден за военни престъпления в Хага, а техните правила за събиране на доказателства са малко по-различни. А и нещата все още са в апартамента му. Можем да подхвърлим идеята на канадската полиция или на Интерпол и те да повторят претърсването, но снабдени с всички необходими съдебни заповеди за обиск.

— Супер — каза остро Реджи. — Значи ще го съдят, без той да се яви в съда.

— Никой не е казал, че ще бъде лесно — отбеляза Франк. — Нали не си въобразяваше, че е достатъчно да влезете, за да откриете тайния ключ, който ще ни заведе право при него?

— Не, но се надявах да попаднем на нещо, което да ни помогне. И след като това не се случи, каква ще бъде следващата ни стъпка?

Тя погледна с очакване двамата мъже.

— Ще продължим да ровим — отговори уклончиво Франк.

— Страхотно. Знаете ли, момчета, вие имате адски готини модерни технологии с вашите лазери и вълшебното копче за спиране на тока в цял небостъргач, но понякога си мисля, че нашите импровизирани методи работят по-добре.

— В Горд не работеха по-добре — изтъкна Франк.

— Е, поне не се отказахме като вас — изръмжа Реджи, скочи на крака и излезе от стаята.

Когато вратата се затръшна след нея, Франк се обърна към Шоу:

— Дявол да го вземе, мислех си, че британците са по-спокойни хора.

— В нея няма нищо спокойно — отговори Шоу. — Но освен това е права. Изобщо не сме по-близо до залавянето на Кукин.

— Е, сигурно и той не е по-близо до твоето или нейното залавяне.

— Не бих се обзаложил — отговори бавно Шоу.

— Знаеш нещо, което не си ми казал, така ли?

Шоу не отговори. Не знаеше нищо, поне не със сигурност. Но вярваше на инстинктите си, които почти никога не го подвеждаха. А точно в момента се бяха включили всичките му аларми.