Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (4)

4

Малкият гълфстрийм се носеше в ясното небе. Веднага след излитането Франк беше извадил една от обичайните папки с документи: снимки, доклади, анализи и препоръки за действие.

— Евън Уолър — започна Франк. — Канадец. На шейсет и три години.

Шоу взе чаша черно кафе в едната си ръка и снимка в другата. От снимката го гледаше човек с обръсната глава. Изглеждаше здрав и силен, а чертите на лицето му бяха остри и ъгловати. Дори на снимката очите му сякаш съдържаха електрически заряд, който да изстрелят към Шоу и да го убият на място. Дългият нос на мъжа сякаш започваше по средата на челото и се спускаше като стрела до горната му устна. Шоу си помисли, че никога не е виждал по-жестока уста. Нямаше никакво съмнение, че този мъж е зъл и опасен. Ако не беше такъв, Шоу нямаше да гледа снимката му. Никога не преследваше светци, а единствено грешници, при това от най-опасните.

— Годините не му личат — отбеляза той, като подхвърли снимката обратно на малката масичка.

— Поне през последните две десетилетия се занимава единствено с неща, от които се правят много пари. Поддържа безупречна фасада. Бизнесът му е законен, не се набива на очи, отделя средства за благотворителност и помага на страни от Третия свят да изградят инфраструктурата си.

— Но?

— Но ние открихме, че основният му капитал е натрупан от търговия с хора — най-вече непълнолетни момичета от Азия и Африка, които неговите хора отвличат и после ги продават на сводници в Западното полукълбо. Течно затова се занимава толкова усърдно с подпомагане на Третия свят. Това е основният му маршрут. По него транспортира продукта, който продава. А след това изпира парите от тази търговия в законния си бизнес.

— Добре, значи заслужава да го посетя.

Франк се изправи, забърка си едно блъди мери на малкия бар в самолета и сложи стрък целина в чашата. После се върна на мястото си, като разбъркваше леда с коктейлна лъжичка.

— Уолър се прикрива добре. Отне ни доста време да го надушим, но доказателствата няма да издържат в съда. Изобщо не се съмняваме, че е от лошите, но не можем да го докажем.

— Тогава защо изобщо се занимаваме с него, ако не можем да го вкараме в затвора? Така само ще го предупредим да внимава повече.

Франк поклати глава.

— Операцията няма за цел да го заловим и съдим. Искаме да го спипаме натясно, за да го принудим да ни снесе информация. Трябва да го убедим, че е в негов интерес да ни разкаже всичко за своя бизнес, за който току-що научихме.

— Какъв е той?

— Транспорт на ядрени материали, които доставя на известни ислямски фундаменталисти. Ако ни предаде клиентите си, ще сключим сделка с него.

— Каква сделка?

— Общо взето, ще го пуснем да си ходи.

— За да продължи да поробва деца?

— Шоу, опитваме се да избегнем ядрен холокост. Хората отгоре са навити на такава сделка. Освен това така ще спрем бизнеса му поне за малко. Разбира се, ще му останат свободата и всичките пари, които несъмнено е скрил на безброй места по света.

— И някой ден отново ще завърти търговията си. Знаеш ли, понякога се обърквам с кой точно дявол се борим.

— Борим се с всичките, но по различен начин.

— Добре, какъв е планът?

— Разбрахме, че отива в Южна Франция, за да си почине малко от планирането на ядрени удари. Наел е една вила в Горд. Бил ли си там?

Шоу поклати глава.

— Чух, че е много красиво — добави Франк.

— Аз и за Виена така чух. Но обикновено виждам само канализацията, някое и друго спешно отделение и моргата.

— Той пътува с тежка охрана — продължи Франк.

— Те винаги така правят. Как си представят да стане отвличането?

— Бързо и чисто, разбира се. Но французите не знаят нищо. Не можем да очакваме помощ от тях. Ако се издъниш, оставаш сам.

— Защо ли не съм изненадан?

— Освен това няма да имаш много време.

— Аз никога нямам много време.

— Прав си — призна Франк.

— Значи го отвличаме, обработваме го и се надяваме да се пречупи?

— Само го отвличаме. Ще има други, които ще го поемат.

— И после ще го пуснат да си ходи? — попита Шоу с отвращение.

— Онези с костюмите определят правилата.

— Ти също си с костюм.

— Поправям се. Хората със скъпите костюми определят правилата.

— Добре, но ако си спомняш, последният път, когато бях във Франция, не мина много добре.

Франк сви рамене.

— Тогава да се заемем с подробностите.

Шоу допи кафето си.

— Подробностите са най-важното, Франк. Както и да имаш дяволски късмет.