Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (36)

36

Реджи не помръдна от мястото си.

— Защо да съм разтревожена?

Когато видя, че няма да дойде при него, Шоу се приближи.

— Извинявай, явно съм се объркал. Как беше вечерята?

— Приятна. Той много разбира от вино. И умее да води разговор.

— Не се съмнявам.

— Някакъв проблем ли има?

— Вече ти казах, че един от хората му те шпионираше. После затвориха цялата улица, все едно е тяхна…

— Евън ми се извини — прекъсна го тя.

— О, значи вече е Евън?

— Така се казва. Дори ми каза и фамилията си. За разлика от теб. Неговата е Уолър.

— Йънг, казвам се Бил Йънг — отговори той и направи пауза, преди да продължи. — Онзи ден, когато ходихме да гребем, някой е претърсвал стаята ми.

Реджи изглеждаше искрено шокирана от тази новина, а уважението и подозрението й към Шоу нараснаха едновременно.

— Взели ли са нещо?

— Не, доколкото мога да преценя.

— Защо изобщо са влизали в стаята ти?

Той сви рамене.

— Горд със сигурност излиза по-интересно място, отколкото си представях.

Двамата тръгнаха заедно. Пред тях, към центъра на градчето, свиреше група тийнейджъри с китари и барабани. Беше се събрала малка тълпа, за да ги послуша и да пусне пари в кошницата им.

— Той ме попита за теб — подхвърли Реджи.

— За мен? Защо?

Тя се усмихна.

— Мисля, че искаше да разбере дали представляваш сериозна конкуренция.

— Какво му каза?

— Че почти не те познавам. Което е самата истина.

— Не познаваш и него — изтъкна Шоу.

— Струва ми се добър човек. Освен това е прекалено стар за мен. — Тя игриво го тупна по ръката. — Той е по-стар дори от теб.

— Нещо ме кара да мисля, че за човек като него разликата във възрастта няма значение.

— Е, все пак аз трябва да взема това решение, а не той. Ако му кажа да ме остави на мира, не се съмнявам, че ще се отдръпне.

— Не ми прилича на човек, който лесно приема да му отказват.

— Но ти не го познаваш. Дори не сте се срещали.

— Каза ли ти какво работи?

— Занимава се с бизнес.

— Е, доста общо казано.

— Не очаквам да ми създава проблеми. Все пак сме в Прованс, нали така? Какво може да ми направи?

Шоу бързо извърна поглед, а една вена започна да пулсира на слепоочието му.

— Добре ли си? — попитате тя.

— Вечерята нещо не ми понесе.

— Искаш ли да се върнеш в хотела? Аз мога сама да се прибера.

— Не, ще те изпратя.

Двамата минаха по краткия път и след няколко минути пристигнаха пред нейната вила.

— Явно нашият човек е излязъл тази вечер — отбеляза Шоу, като гледаше празните места за паркиране отпред.

— Наистина си тръгна малко бързо след вечеря — отговори тя. — Имал някаква работа.

— Явно е зает човек.

Следващите й думи накараха Шоу да потръпне.

— Ще ходи в Ле Бо да разгледа изложбата на Гоя. Покани ме да отида с него.

— А ти какво му отговори? — попита Шоу малко остро.

Реджи го погледна с объркване.

— Отговорих му, че ще си помисля и ще му кажа.

Шоу не замълча дори да разсъди дали е разумно, думите сами излязоха от устата му:

— Няма да приемеш поканата.

— Защо?

— Защото ще дойдеш в Ле Бо с мен. Още утре. Аз също се канех да видя изложбата. И да те поканя да ме придружиш, разбира се.

— Наистина ли? — попита скептично тя.

— Ще си направим екскурзия за целия ден. Искаш ли да обядваме в Сен Реми?

— Защо правиш така? Да не би и ти да смяташ, че това е някакво състезание? Аз не съм награда, която можете да спечелите.

— Знам, Джейни. И ако предпочиташ да отидеш с него, няма да те спирам. Просто…

— Просто какво?

— Просто исках да прекарам повече време с теб. Това е. Няма някакво сложно обяснение. Искам да бъда с теб.

Чертите на Реджи омекнаха и тя го потупа по ръката.

— Как да ти откажа, след като ме покани толкова мило? — Тя се усмихна. — Остава да си отговорим на най-важния въпрос: с веспата ли ще отидем или с колата?

— Малко е далеч за веспата, така че според мен твоето рено ще се справи много по-добре. Да кажем, в девет сутринта? Аз ще сляза при теб…

— Нека аз да дойда да те взема.

Шоу я погледна с любопитство.

— Просто си мисля, че така ще е по-лесно — обясни тя. — От хотела ще излезем направо на главното шосе.

— А и по този начин Уолър няма да разбере, нали?

— Точно така.

— Аз мога да се грижа за себе си — каза той.

— Не се съмнявам, Бил — отговори тя. — Аз също.