Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (54)

54

Реджи се обърна, когато чу гласа на Алън Райс:

— Как така Евън не е с теб?

Райс прекоси главната улица на Горд, за да дойде при нея.

— Мислех, че целта му е да монополизира всяка свободна минута от времето ти. А ето те тук, сама и свободна.

— Предполагам, че точно в момента има по-важно занимание. Освен това и аз имах задачи.

— Имаш ли време за кафе? Слънцето се скри зад облаците и стана малко хладно. Нещо горещо ще ми дойде добре.

Той посочи зад нея към едно кафене в пресечката до музея „Пол Пара“, който беше на градския площад. Двамата седнаха вътре, поръчаха си кафе и Райс не наруши мълчанието, докато не им сервираха.

— Евън е доста хлътнал по теб. Предполагам, че го знаеш.

— Той е добра компания. Приятен човек.

— О, всъщност той изобщо не е приятен човек, мис Колинс.

— Моля? — изненада се Реджи. — Мислех, че работиш за него.

— Тъкмо затова го познавам толкова добре. Той има невероятен успех като бизнесмен. Но в никакъв случай не може да се нарече „приятен“.

— Защо ми казваш това?

— Защото исках да съм сигурен, че си наясно в какво се забъркваш.

— Не знаех, че се забърквам в нещо.

— Мога да те уверя, че Евън не смята така.

— Тогава какво предлагаш да направя?

— Можеш да напуснеш Прованс.

— Всъщност смятах да замина в събота. Ако си тръгна, според теб този невероятно успешен бизнесмен с мания за притежание ще остави ли нещата просто така?

Райс отпи от кафето си и повъртя лъжичката между пръстите си.

— Може би.

— Значи това се е случвало и друг път?

— Имаш предвид с други жени? Да, случвало се е.

— И какво стана с другите жени?

— Всъщност не знам.

— Не си много убедителен.

— Интересно защо — при положение че казвам самата истина.

— Кого се опитваш да предпазиш? Мен или шефа си?

— Мислех, че това е ясно. Предпазвам Евън. Теб не те познавам.

— Оценявам искреността ти. Значи го предпазваш от самия него?

— Това е една от възможните гледни точки.

— На мен ми се струва, че е единствената възможна гледна точка.

— Значи ще си тръгнеш? Веднага? Недей да чакаш до събота.

Реджи се изправи и остави на масата няколко евро за кафето си.

— Не, няма да стане. Имаме уговорка да отидем заедно на пазара утре и аз възнамерявам да я спазя.

Райс също се изправи.

— Наистина ще е най-умно да си тръгнеш веднага, повярвай ми.

— Точно това е проблемът, Алън. В момента ми е много трудно да вярвам на когото и да било.

Няколко минути по-късно Алън Райс вече стоеше до бягащата пътечка, на която шефът му тичаше както всеки ден. Уолър избърса лицето си и отпи от бутилката с вода, а после увеличи наклона на машината.

— Изглеждаш разтревожен, Алън.

— Току-що си поговорих с нашата малка приятелка.

— Нашата малка приятелка?

— Джейн Колинс.

Уолър намали скоростта и наклона.

— И защо?

— Защото се притеснявам.

— За какво? Нали я проверихме?

— Абсолютно, ти сам видя докладите.

— Тогава какъв е проблемът?

— Виждам как я гледаш.

Уолър намали скоростта още, до бързо ходене.

— Виждаш как я гледам? — повтори въпросително той.

— Не се ядосвай, Евън, моля те. Просто вече се е случвало…

В следващия миг Райс вече беше проснат на пода, а от устата му течеше кръв. Уолър стоеше над него и ръката му също кървеше на мястото, където се беше сблъскала със зъбите на падналия мъж.

Уолър се наведе и помогна на Райс да се изправи.

— Сложи си лед, преди да започне да се подува — посъветва го спокойно той.

— Само се опитвах да те предпазя — изфъфли Райс, като се държеше за челюстта.

— Ако имах нужда от защита, това щеше да бъде похвално — каза Уолър и свирепо се вторачи в него. — Ти си мой съветник, Алън. Мой подчинен. Никога не забравяй къде ти е мястото. Ти не си и никога няма да ми бъдеш равен. Разбираш ли съвсем точно какво ти казвам?

— Разбирам.

Уолър го прегърна през раменете.

— Добре, значи въпросът е приключен.

Райс отиде да сложи лед на ударената си челюст и остави Уолър да гледа мрачно навън през прозореца. Никога нямаше да позволи някой да оспори преценката или властта му. Райс едва не беше прекрачил и двете граници. Ако в стаята имаше още някой, който да стане свидетел на тази дързост, Уолър вероятно щеше да нареди да убият „дясната му ръка“. Във всеки случай Райс току-що беше показал обезпокоително висока степен на независимост.

От друга страна, дали в думите му нямаше известна доза истина? Дали наистина нямаше нужда от защита, особено от самия себе си? Да, беше запленен от Джейни Колинс; много мъже биха се увлекли по същия начин. Близостта й беше първоначалната причина за това. Но имаше и много повече. Тази жена му се съпротивляваше — и точно в това беше предизвикателството. Беше независима, не се страхуваше да изказва мнението си, беше упорита и отказваше да бъде манипулирана. Уолър откри, че отчаяно жадува да я покори.

И щеше да го направи. Изобщо не се съмняваше в това.