Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (78)

78

Кукин стисна ръката на мъжа и го потупа по рамото.

— Благодаря ти за помощта, приятелю.

Двамата бяха в скривалището на Кукин в покрайнините на Монреал. Мъжът беше с фигурата и увереното поведение на човек, който вероятно се скиташе сам по тъмни улици в непознати градове, без да се страхува от нищо. Преди петнайсет години беше на позицията, която в момента заемаше Паскал, преди да се отдели и да започне собствен бизнес.

— Усещам, че нямаш търпение да започнем, Евън. Все пак се познаваме много отдавна.

Кукин му наля питие и го побутна по масата към него. Мъжът отпи, задържа чашата в ръката си и продължи:

— Тя е оставила следа. Не е много ясна, но все пак има неща, за които да се заловим.

Кукин го погледна в очакване. Мъжът пресуши чашата си, избърса устни и отвори една папка.

— Кредитни карти и пътувания. От Цюрих е взела полет на „Суисеър“ до Франкфурт. Във Франкфурт е наела кола. Километражът показва, че не се е отдалечавала на повече от един час път извън града. Което все пак очертава доста голяма площ. Отседнала е в малък хотел във Висбах. Не е ясно защо е била там и какво е правила. Ще трябва да изпратя хора на място, за да се съберем тази информация.

— Нека първо да чуя останалото.

— От Франкфурт е продължила към Париж. Останала е там четири дни. От Париж е заминала за Лондон, през тунела под Ламанша. Не е ясно къде е отседнала в Лондон. От този период няма записи от кредитните й карти.

— Разбрах, че от време на време отсяда в домовете на приятелите си, явно в тяхно отсъствие.

— Значи това е обяснението. В такъв случай няма как да остави следи. След това се е върнала в Щатите. Ню Йорк, Вашингтон, Сан Франциско. Ако е работила за някого през това време, нямаме данни.

— А мобилният й телефон? Нали сега могат да се проследяват по джипиес мрежата?

— Опитахме и по този начин. Очевидно е изключила джипиес чипа на телефона си. А в такива случаи не може да се разчита на триангулация по разположението на мобилните клетки. Ако разполагах с ресурсите на ФБР или Агенцията за национална сигурност, нямаше да бъде толкова трудно, но според мен тази жена не иска да бъде открита.

— Какво е най-новото, което имаш за нея? — попита Кукин.

— Мога да ти кажа, че преди няколко седмици е била в Париж.

Кукин се наведе в очакване.

— И?

— Няма друго. Няма хотел. Няма покупки на храна с кредитна карта. Или използва само пари в брой, или се храни от кофите за боклук. Не е останала дълго. На следващия ден си е тръгнала от Париж и се е върнала в Щатите. Лично проверих резервацията за полета и допълнителната документация. Освен това същия ден е записана от една охранителна камера на летище „Шарл дьо Гол“.

— Значи се е върнала в Сан Франциско?

— Не. Във Вашингтон. Проверих авиокомпаниите, влаковете, автобусите и компаниите за автомобили под наем от този град, но не открих нищо. Не е изключено да е използвала фалшиви документи с друго име, но според мен все още е там.

— Но отново не е на хотел?

— Не. Може би има друг приятел, при когото е отседнала.

— Може би — каза замислено Кукин.

— Относително погледнато, Вашингтон не е толкова голям град. Мога да изпратя няколко от моите хора, за да проверят дали няма да се покаже на място.

Кукин вече клатеше глава.

— Не. Няма нужда. Оттук нататък аз поемам преследването.

Събеседникът му се изправи.

— Ще продължа да ти изпращам допълнителна информация, ако постъпи такава. Заредил съм маркери в системата. Ако тя си купи билет за самолет, наеме кола, използва кредитната или дебитната си карта или включи джипиеса на телефона си, веднага ще разбера, а съответно и ти.

След като мъжът си тръгна, Кукин седна и се замисли. В действителност имаше няколко отделни неща, на които трябваше да посвети вниманието си. Беше свикнал, макар че обичаше да се съсредоточава върху една задача, а останалите да следи според приоритета. Но все пак понякога човек не получаваше точно това, което иска.

Във всеки случай най-важното беше тази Кейти Джеймс. Тя беше единствената връзка, с която разполагаше. Трябваше да я открие.