Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (89)

89

Кейти Джеймс непрекъснато се будеше през нощта. Това не беше необичайно за нея, от малка си беше такава. Стряскаха я шумове, мисли и кошмари, които изглеждаха толкова истински, че сякаш можеше да се протегне и да ги пипне. Накрая тя стана, наля си вода и се настани в едно кресло, където светна лампата за четене и отвори най-новия трилър на Лий Чайлд.

Телефонът я накара да подскочи. Тя автоматично погледна часовника си. Беше почти полунощ. Поколеба се дали да вдигне. Това все пак не беше нейният дом. Но може би се обаждаше Робърта. Тя погледна изписания на екрана номер. Беше непознат. Кейти се поколеба още малко, но после вдигна слушалката.

— Да?

— Робърта вкъщи ли е?

— Кой се обажда?

— Робърта ли е на телефона?

Това беше странно. Ако човекът познаваше Робърта, трябваше да е разбрал, че това не е нейният глас.

— Кой се обажда? — попита отново тя, но връзката прекъсна.

Притеснена от случката, тя бързо отиде да провери входната и задната врата. След като се увери, че са заключени, грабна един ръжен от камината, върна се в спалнята и затвори вратата. Взе мобилния си телефон. Можеше да се обади на Шоу, като просто натисне бутона за повторно избиране. Но той сигурно беше на хиляди километри и не беше в състояние да й помогне. А може би нямаше и да иска.

Ръката запуши устата й, преди да успее да изпищи. Изтръгнаха от ръцете й както ръжена, така и телефона. Ноздрите й се присвиха болезнено от ужасната миризма.

Миг по-късно Кейти изгуби съзнание.

Главата й мъчително пулсираше. Тя отвори очи, но бързо ги затвори отново, когато в тях се плисна ярка изкуствена светлина. Кейти простена, готова да повърне. После отново отвори очи. Изправи се до седнало положение… и замръзна, когато видя мъжа.

Той протегна ръка.

— Надявам се, че вече се чувстваш по-добре — каза Кукин.

Кейти не пое ръката му, а остана на мястото си. Огледа се. С изключение на лампата, насочена към нея, наоколо беше тъмно. Усети вибрация под тялото си, после още една. Погледна надолу. Беше на седалка, разгъната като легло. Още една вибрация, после слухът й се настрои към познатото бучене. В продължение на колко милиона километри го беше чувала?

Намираше се в самолет.

Тя се изправи на седалката и премести крака на пътеката. Мъжът леко се отдръпна, за да й направи място.

— Може ли да задам очевидния въпрос? — попита тя.

Той седна срещу нея.

— Моля.

— Кой си ти и защо съм тук?

— И двата въпроса са уместни. Кой съм аз не е важно за теб. Интересно е защо си тук.

Той протегна към нея квадратно парче хартия с лъскава повърхност.

Кейти взе снимката и я погледна. Тя и Шоу в Цюрих. Ръката й върху неговата. Това беше най-голямата близост, до която бяха стигнали.

Шоу. Значи затова съм тук.

Кейти вдигна поглед към мъжа и му върна снимката.

— Продължавам да не разбирам.

— Устата ти го казва, но очите ти — не. Прекалено късно е за тази тактика. Ти го познаваш и той те познава. А аз също искам да се запозная с него.

Не се съмнявам.

— Защо? — попита тя.

— Защото е интересен човек.

— Не знам къде е той.

Кукин въздъхна. В следващия миг Кейти вече лежеше на пътеката в самолета, а по лицето й се стичаше кръв от мястото, на което я беше ударил. Мозъкът й все още се опитваше да осмисли това събитие, когато мъжът я сграбчи за косата и я хвърли обратно на мястото й. Тя се свлече на седалката, като притискаше ръце към лицето си и се опитваше да спре кръвта, която течеше от носа й.

После нещо леко я докосна по лицето.

Кукин й беше подал кърпа.

— Извинявай — каза той. — Много съм импулсивен. Но на всяка цена трябва да се срещна с твоя приятел, нали разбираш? Той ми дължи нещо.

— Какво? — попита бавно Кейти с разбитата си уста.

— Това също не е важно за теб.

— Не знам къде е той. Това е истината.

— Но можеш да се свържеш с него.

— Не, не мога. Аз… — каза тя и млъкна, когато мъжът вдигна в ръката си нейния телефон.

— Интересно е, че намерихме два мобилни телефона. Единият беше в ръката ти, а другият — в дамската ти чанта. Телефонът от чантата беше като всеки друг — с обичайните контакти, електронна поща и календар. Но в този телефон няма нищо подобно. В действителност според паметта на телефона ти си приела само две обаждания. Защо ли си мисля, че човекът, когото търся — твоят приятел, — е точно този тип човек, който би ти дал такъв телефон?

— Не ми го е дал той — каза Кейти, като избърса лицето си.

— Значи нямаш нищо против да избера този номер? Само за да проверя кой ще вдигне?

Кейти сведе очи за момент, като се опитваше да овладее дишането и нервите си.

По дяволите, какво е направил Шоу, за да настрои срещу себе си човек като този?

— Приемам мълчанието ти за положителен отговор.

— Той няма да дойде.

— Според мен ще дойде.

— Защо? — попита отчаяно тя.

Кукин погледна снимката на Шоу и Кейти.

— Мисля, че знаеш защо.