Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (58)

58

Силни ръце сграбчиха Кукин, хвърлиха го върху един саркофаг и го завързаха. Кукин бавно се огледа. Уит, Дом и Реджи го бяха обградили.

— Кои сте вие? — попита спокойно Кукин.

— Малко съм разочарован, че не изглежда толкова впечатлен — обади се Уит.

— Ние сме хора, които знаят кой си ти всъщност — отговори Реджи, без да откъсва очи от украинеца.

Гласът и поведението й вече не бяха на наивната американка Джейни Колинс. Сега беше Реджи Кемпиън и се приготвяше да го довърши.

— Фьодор Кукин — добави Доминик. — Истинският касапин от Украйна.

— Ще видиш и някои от жертвите си — продължи Реджи.

— Преди да ти причиним същото, което си причинил на тях — обясни Уит. — Всъщност обикновено сме много приятни хора, но в твоя случай полагаме извънредни усилия да сме жестоки и зли.

Уит протегна нагоре ръка. Кукин вдигна поглед към тавана и стените, облени в светлината на прожекционния апарат на Доминик. Нищо, създадено от Гоя, не можеше да се мери с ужаса, уловен в тези образи. Снимките бяха на мъртви или умиращи мъже, жени и деца, които гледаха право в тях. На една от стените се виждаха масовият гроб и малките детски кости, изровени от него.

— Зверствата ти са многобройни — каза Реджи. — Няма да бързаме. Искаме добре да си припомниш миналото.

— Кои сте вие? — попита отново Кукин.

— Какво значение има? — отговори Уит.

— Има значение, защото искам да знам кого ще убия в близко бъдеще. В съвсем близко бъдеще.

— Не виждам как ще стане — каза Уит.

— Значи си сляп.

Реджи посочи една стена, на която се виждаше купчина от трупове, подредени като дърва за огрев.

— Клането в Севастопол.

Тя посочи друг образ на тавана, на който се виждаха изпитите лица на умиращи хора, затворени зад стена от бодлива тел.

— Лагерът за мъчения в Ивано-Франкивска област в Западна Украйна.

Третата снимка беше уловила лицата на жени и деца, проснати в калта, които приличаха на оголени черепи.

— Котсури във Волинска област — каза Доминик. — С това наистина се записа в историята на Голодомора, нали? Успял си да умориш селяните от глад.

Кукин вдигна очи към картините, които трептяха по каменния таван като мараня над пустинята. После сведе поглед обратно към тях, а по лицето му не се четеше и следа от разкаяние.

— Няма нужда да ми показвате всичко това. Спомням си го съвсем добре. — Той се усмихна. — Всъщност помня всичко, до последния скелет.

— Майната им на снимките — рязко го прекъсна Уит. — Хайде да го пречукаме и да го хвърляме в ковчега.

Той посочи към един саркофаг до стената със свален капак.

— Там ще изгниеш, Федя. Надявам се, нямаш нищо против да прекараш цяла вечност в Горд.

Фьодор не му обърна внимание. Гледаше към Реджи.

— Трябваше да внимавам повече. Човек никога не бива да се доверява на красива жена, която се прави на… как се казва, недостъпна?

— Погледни снимките — отговори Реджи. — И ако наистина си толкова религиозен, колкото твърдиш, помоли Бог за милост.

— И как ще бъде нанесен смъртоносният удар? — попита Кукин и наклони глава. — Пистолет или нож? Или ще ме удушиш с голи ръце? Но дали ще посмееш да се приближиш? Усещам, че се страхуваш от мен. Не, ще запазиш дистанция, струва ми се.

— Не си първото ми чудовище, нито ще бъдеш последното.

— Не ме причислявай към някаква си група! — излая Кукин. — Няма друг като мен.

Уит погледна към отворения саркофаг.

— Е, там вътре вече има един скелет. Всъщност дори ми е кофти, че горкият човек ще трябва да дели гроба си с изверг като теб.

Помещението се изпълни с пукота на многобройни огнестрелни оръжия. Уит замръзна и гневно изруга под носа си.

Реджи бавно се обърна и видя мъжете, които ги бяха обградили с насочени оръжия. Двама от тях бяха от охранителите на Кукин.

Челото на Реджи беше на мушката на пистолета на Паскал.

— Хвърли пистолета — нареди той. — Веднага.

Реджи се наведе и остави оръжието на пода.

— Ритни го настрани.

Тя се подчини.

Алън Райс се показа от скривалището си. Той безизразно се втренчи в Реджи, после каза:

— Развържи го. Веднага.

Тя направи крачка напред, но Уит я спря.

— Не, аз ще го направя.

Той свали въжетата на Кукин, който бавно се изправи, като разтриваше китките и глезените си. Когато се освободи, кимна на Уит и заби юмрук в стомаха му, като го накара да се превие на две. Последва ритник в главата, който го блъсна в саркофага, така че кръвта му се смеси с вековния прах на костите. Доминик и Реджи се спуснаха към него, но Паскал изстреля един куршум пред тях и те замръзнаха.

Кукин протегна ръка и пое от Паскал подхвърления резервен пистолет.

— Явно знаеш много за мен — обърна се той към Реджи. — Или поне достатъчно, за да ми изпратиш двама мюсюлмански терористи. Предполагам, че са били предрешени с единствената цел да ме вкарат тук.

Реджи не отговори. Дишаше плитко, само в гърлото, но се контролираше.

— Не желаеш да отговориш? — Кукин махна към образите на стената. — Подмами ме тук, за да ми покажеш всичко това и да ме убиеш? А сега не искаш да ми обясниш защо?

Небрежната му усмивка се стопи, ръката му се стрелна към шията й и той я стисна близо до лявата сънна артерия. Реджи прехапа устни, но не издаде нито звук. Той стисна по-силно и тя почувства как притокът на кръв и кислород към мозъка й спира. Най-сетне тя го сграбчи за ръката, заби пръстите си в една определена неврологична точка и го принуди да отслаби хватката. Кукин я пусна, тя задавено си пое въздух и залитна назад. Подпря се на стената, за да не падне, и се изправи, без да откъсва поглед от него.

— Впечатляващо — каза той. — Но ако не беше в състояние да издържиш такова минимално количество болка, сигурно изобщо нямаше да избереш тази професия.

Уолър се обърна към Доминик.

— Ти спомена за някакъв касапин, нали? Значи смяташ, че съм опасен? Второто пришествие на Голодомора? Това описание всъщност ми харесва.

Той притисна цевта на пистолета си към челото на Доминик и натисна спусъка. Реджи изпищя, а Доминик трепна, но после отвори очи. Нямаше входна рана. Черепът му беше непокътнат. Нямаше кръв. Нямаше смърт. Доминик изглеждаше озадачен от факта, че е жив.

Колкото до Кукин, той изглеждаше разярен.

— Паскал! Никога не ми подавай пистолет, без да заредиш патрон в цевта.

Кукин поправи този пропуск и отново се зае да се прицелва, без да бърза, убеден, че напълно контролира положението. Оказа се, че е допуснал сериозна грешка.

Неясно движение отдясно го накара да отмести погледа си от Доминик за един миг, който се оказа жизненоважен. Шоу се изстреля от прикритието си, вдигнал и двата си лакътя хоризонтално на нивото на раменете. Сблъсъкът на твърда кост с мекото лице на един от пазачите го отхвърли назад с такава сила, че той се блъсна в каменната стена и безчувствен се свлече на пода, останал без никакво желание за битка. Шоу продължи напред, като използваше елемента на изненадата, който определено беше на негова страна, и атакува Паскал с удар в гърлото, който повали дребния мъж по лице и го накара да изпусне пистолета си, борейки се за въздух. Борбата му свърши, когато Шоу стовари крак в тила му, защото главата му рикошира в каменния под и той изгуби съзнание.

Алън Райс допусна класическата грешка да следи ефекта от атаката вместо нападателя. Той изкрещя и стреля, но неточният му изстрел едва не улучи главата на Кукин и за нещастие спря в ръката на Доминик, като натроши костта и разкъса мускулите му. Доминик изрева и падна на пода.

Уит се хвърли напред и блъсна Кукин в слънчевия сплит, при което украинецът се преметна във въздуха и изпусна оръжието си.

Шоу се нахвърли върху Райс, завъртя го и го блъсна в един саркофаг. Той се свлече в безсъзнание на пода, а от разбития му нос потече кръв.

Кукин се изправи на крака. Всички наоколо се опитваха да се доберат до оръжие или прикритие, а по тях танцуваха прожектираните образи от стените. Общият ефект от движението и картините беше като в някаква авангардна театрална постановка. Реджи скочи към пистолета си, но Кукин я ритна в лицето, като сцепи бузата й с тока на обувката си. После Уит отново се хвърли към него, но този път Кукин беше подготвен. Той ловко отстъпи встрани и копира атакуващата техника на Шоу, като заби кокалестия си лакът в лицето на Уит и така просна ирландеца в несвяст.

Кукин грабна беретата на Реджи, обърна се бързо, прицели се и щеше да изстреля един куршум в мозъка й едва от няколко сантиметра разстояние, ако точно в този миг Шоу не го беше улучил в брадичката с мощен ъперкът, който подхвърли украинеца във въздуха, въпреки че тежеше над сто килограма. Той се свлече на пода, изплю един зъб и се опита да се изправи, но беше прекалено зашеметен от ужасяващия удар, който беше понесъл.

Шоу тикна единия пистолет в колана си, вдигна друг от пода и го подхвърли на Уит, който със залитане се беше изправил на крака. После се наведе, хвана ръката на Реджи и я повдигна, а с другата си ръка помогна на Дом да стане.

— Трябва да се измъкваме от тук. Веднага!

— Първо трябва да убием кучия син! — изкрещя Уит.

В този момент Кукин най-сетне успя да се изправи и тичешком напусна катакомбите.

— Ей! — извика Уит и се втурна след него, следван от останалите.

— Спрете! — изрева Шоу и сграбчи Уит, който се подготвяше да стреля. — Той има още охранители, които вероятно вече идват насам!

В момента, в който го каза, надолу по стъпалата изтрополиха още трима въоръжени мъже, видяха ги и откриха огън. Сънливото френско градче сигурно не беше ставало свидетел на толкова много агресия от две хиляди години насам, когато го бяха завладели римляните.

— Насам! — извика Реджи.

Тя ги поведе по тунела, който щеше да ги изведе до изхода в близост до вилата. Кукин се втурна към хората си, като крещеше:

— След тях! Не убивайте жената!

Шоу се обърна и стреля по хората му. Куршумите рикошираха от каменните стени и охранителите на Кукин потърсиха прикритие. Уит измъкна един тънък контейнер от джоба си, натисна бутона върху него и го подхвърли на пода. Между тях и преследвачите им се издигна стена от гъст дим.

Те се обърнаха и се затичаха по тунела, преследвани от куршуми на всяка крачка. Докато тичаха, и четиримата мислено отправяха молитви за спасение — напълно подходящо за църквата, под която се намираха.