Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deliver Us From Devil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция и форматиране
taliezin (2015)

Издание:

Дейвид Балдачи. Избави ни от злото

Превод: Богдан Русев

Редактор: Здравка Славянова

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-255-8

Издателство: Обсидиан

Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново

История

  1. — Добавяне

11

Реджи си взе от кухнята препечена филийка с масло и я сложи в една чиния заедно с няколко пържени наденички и една нарязана ябълка. След това се натовари и с чаша горещ чай и занесе всичко това в библиотеката. Когато влезе, професор Малъри вдигна поглед от голямата книга на полски, която четеше, извади лулата от устата си и се усмихна.

— Знаех си, че си пристигнала снощи. Колата ти издава един точно определен звук.

— Нарича се пробит ауспух — отговори Реджи, седна до него, подреди наденичките върху препечената филийка, отхапа от нея и отпи от чая си. — Къде е Уит?

— Мисля, че още не е пристигнал. Но го очаквам всеки момент.

— Исках да поговорим за хората, които ще участват в мисията за Кукин.

Малъри остави книгата. Папийонката му пак беше вързана накриво, но тази сутрин поне яката на ризата му беше оправена, а освен това изглеждаше, че се е сресал.

— Имаш ли нещо предвид? — попита той.

— Мисля, че Уит трябва да играе по-централна роля.

— Той ли те помоли да говориш с мен?

— Не директно.

— Знам, че не ти е лесно. Както и на него.

— Какво искате да кажете?

— Ами ти го замести като водещ на екипа, Реджина.

Професорът беше единственият, който я наричаше с пълното й име.

— Аз не го виждам точно по този начин.

— Да, но всъщност е именно така.

— Честно казано, професоре, няма да е лошо да проявявате малко повече такт.

Той се усмихна на предпазливата й забележка.

— Когато се опитваш да украсиш истината или да представиш фактите в по-благоприятна светлина, увеличаваш вероятността да стигнеш до погрешно заключение.

— Уит е добър агент.

— Напълно съм съгласен с теб. И ако целите ни бяха жени, вероятно той щеше да бъде по-подходящ за главната роля. За съжаление те обикновено са хетеросексуални мъже.

— Той също се е справял с мъже. Успешно.

— Успешно в смисъл, че са били елиминирани, да. Но ние предпочитаме да работим под радара. Например, ако след нас останат следи, които хвърлят светлина върху причината да прекратим живота на тези хора, и целта ни стане известна на широката общественост, знаеш ли какво ще последва?

— Останалите ще се укрият още по-дълбоко. Но на света вече няма нацисти.

— Това не е довод. Освен това трябва да те поправя. На света няма нацисти, за които да знаем. Възможно е да се сдобием с нови сведения в тази посока. Но нека да вземем за пример Кукин. Ако го елиминираме и това се разчуе, другите масови убийци от Източна Европа, които водят нов живот — а в момента проучваме поне десетина такива, — ще бъдат предупредени.

— Но ние не разгласяваме защо ги убиваме.

— Това не е единственият начин, по който някой може да бъде предупреден.

— Не разбирам какво имате предвид.

— Твоята първа цел като водач на екипа беше възрастният австриец с пет брака зад гърба си. Ти го завърза и си свърши работата, но освен това разхвърля къщата и разби ключалката, така че да изглежда като обир. Освен това не избяга след убийството, а остана по време на цялото разследване и никой не те заподозря. А виж как действа Уит. В една мисия, преди да дойдеш при нас, той уби бивш командир от Гестапо, като го застреля в гениталиите. По план трябваше да го инжектира с отрова, която се разгражда в тялото за две минути и не оставя следи. Уит твърди, че шишенцето с отровата се е счупило. Не е нужно да си гений, за да се досетиш, че когато мъж бъде застрелян в мъжката му гордост и оставен да умре от кръвоизлива, имаме убийство за отмъщение. Това можеше да застраши цялата ни бъдеща работа.

— Може би шишенцето наистина се е счупило. По време на операция не всичко върви по план.

Изражението на Малъри стана по-сурово.

— Всъщност пропуснах една важна подробност. Уит беше нарисувал с кръв свастика на челото на проклетия нацист и после имаше нахалството да ме попита дали този намек щял да се разбере.

Реджи потисна желанието си да се усмихне.

— О — каза тя.

— О, наистина. Цялата международна преса се нахвърли върху историята, така че работата ни впоследствие стана още по-трудна. С мистър Бекъм имахме доста разправии.

— Не се съмнявам.

— В случая с Хубер вече знаем, че според полицията той е починал, след като се е опитал да прави секс с красивата Барбара, а тя е избягала поради страх от преследване. Разследването е прекратено, защото той беше на деветдесет и шест и очевидно е напуснал този свят много щастлив.

Професорът леко се усмихна при последните си думи.

— Да, но в настоящия случай имаме предимство. Никой не знае, че Евън Уолър е Фьодор Кукин. Дори ако загине при неизяснени обстоятелства, останалите хора, които се крият като него, няма да забележат.

Професорът поклати глава.

— Не, не. Не можем да разчитаме, че всички ще бъдат заблудени. Ще има репортери. Ще се задават въпроси. Някой някъде може да разпознае убития. Той се спотайва от десетилетия. Дори така наречената му благотворителна дейност се извършва чрез посредници и никой не го вижда. Въпреки това не можем да си позволим да привличаме излишно внимание.

— Е, в този случай не мога да се престоря, че съм правила секс с него и той е умрял по най-удобния начин, както стана с Хубер. Бизнесмен като него сигурно има други врагове, на които можем да прехвърлим вината. Какво знаем за останалите му дейности?

Малъри сви рамене.

— Не много. Нашите хора си имаха други приоритети. Те търсеха точно Кукин, а не изобщо някой непочтен бизнесмен. Съгласен съм, че е възможно да има и други интереси, които съответстват на престъпната му природа, но не знам какви са те и вече нямаме време да ги проучваме.

Реджи се облегна назад.

— Продължавам да мисля, че Уит трябва да участва в тази мисия. Кукин изглежда като човек, който може да се защитава. Няма да мога да го надвия сама. В последната фаза трябва да участва целият екип.

— Вярно е, че обектите на нашата дейност стават все по-млади и все по-силни — кимна професорът и разсеяно подръпна брадата си. — Общо взето, съм съгласен с теб. Ще ти трябва физическа сила. И въпреки че има някои недостатъци, Уит определено разполага с нужните дадености. Можеш да му предадеш, че съм съгласен.

Реджи изглеждаше подразнена.

— Защо сам не му кажете?

Малъри я изгледа развеселено.

— Защото не се разбираме толкова добре. Нека сега да уточним някои подробности, преди срещата ни да започне официално.

— Защо го правите, професора? — попита го изведнъж тя.

— Кое? Защо пуша тази воняща лула?

— Вие не сте евреин. Никога не сте казвали, че някой ваш близък е пострадал от тези чудовища. Защо го правите тогава?

Той я погледна в очите.

— Трябва ли причина, за да се раздава справедливост?

— Кажете ми.

— Не днес. Може би някой друг път. Но мога да ти кажа нещо друго. Престоят ти в Прованс ще бъде доста приятен.

— Така ли? Защо?

— Защото ще отседнеш в луксозна вила с невероятен изглед към долината Люберон, а оттам до симпатичното градче Горд се стига за пет минути пеша. Ужасно е скъпа — наемът за един месец е повече, отколкото платих за моята къща. И това дори не е най-хубавото.

— А кое е най-хубавото?

Гъстите вежди на Малъри трепнаха от удоволствие.

— Вилата е точно до тази, в която ще отседне Кукин.