Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шоу и Кати Джеймс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deliver Us From Devil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция и форматиране
taliezin (2015)

Издание:

Дейвид Балдачи. Избави ни от злото

Превод: Богдан Русев

Редактор: Здравка Славянова

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-255-8

Издателство: Обсидиан

Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново

История

  1. — Добавяне

82

Малъри не беше в библиотеката. Откриха го в кабинета му. Професорът беше напълно облечен и седеше зад бюрото си — съсредоточен, с притиснати една в друга длани. Но когато Шоу зададе своя въпрос, погледът му запрескача между двамата.

— Не знам самоличността на този човек — отговори стегнато Малъри.

— Но имаше такъв? — попита Шоу.

— Да. Понякога се налага да разчитаме на доносници.

— Ако не знаете кой е, как можете да бъдете толкова сигурни в него, че да му повярвате?

— Бях достатъчно убеден, за да дам ход на операцията. А и се съмнявах, че ще ни се удаде друга възможност да го атакуваме.

— Достатъчно убеден? — възкликна Реджи. — Достатъчно, за да рискувате живота ни, ако грешите?

— Казах ти, че няма да ти се размине, Майлс.

Всички се обърнаха и видяха Лиза на вратата. Беше със спортни панталони и дълъг пуловер. Очевидно и тя не си беше лягала. Хвърли унищожителен поглед на професора, преди да се отпусне на един стол срещу него. После вдигна очи към Шоу и Реджи.

— Двамата с Майлс водихме доста спорове по този въпрос, нали?

— Ти подробно изложи мнението си — отвърна дипломатично той.

— Мнението ми беше, че е пълна глупост да изпращаме екип на базата на информация, която сме получили от анонимен източник.

— Да, но този анонимен източник се оказа точен по отношение на придвижването на Кукин — изтъкна професорът. — Той наистина замина за Горд, отседна в тази вила и точно с този охранителен екип, за който ни информираха.

— Все пак да се доверим на този човек беше…

— Какъв мотив може да има той, за да се обърне срещу нас? — прекъсна я Малъри.

— Да ви убие, преди да убиете шефа му, след като разбере каква е вашата набелязана цел? — обади се Шоу.

— Не стана по този начин. Човекът сам се свърза с нас.

— Откъде е разбрал как да се свърже с нас? — попита Реджи.

— Има си начини — отговори Малъри.

— Кой е определил тези начини?

— Аз.

— И никога не сте ни казвали?! — настоя Реджи.

— Не ми се струваше важно. Никога не се е случвало това да се обърне срещу нас. Човек работи по начина, който дава резултати. Да открием истинската самоличност на някого е само половината от работата. Другата половина е след това да се доберем до целта. И точно тогава ни трябва такава разузнавателна информация.

— Е, след катастрофата в Горд ми се струва, че този начин на действие със сигурност се е обърнал срещу нас, Майлс — каза Лиза.

— Все още нямаме окончателни доказателства — възрази той.

— Някой е знаел, че ще бъдем в катакомбите с Кукин.

— Както си спомняш, ти самата ми предложи този вариант, Реджи — заради твърдението на Кукин, че е дълбоко религиозен. Но изборът на точното място в катакомбите беше направен на терена, след като ти пристигна в Горд. Нашият анонимен източник няма как да е разбрал.

— Да, но може да са ни проследили — каза Реджи. — Ако са знаели, че целта ни е Кукин, и са искали да ни спрат.

— Продължавам да не виждам логична причина този човек да ни помогне да се доберем до целта си, а след това в последния момент да се опита да ни спре.

— Може би не е искал нито едното от двете — обади се Шоу.

Думите му накараха всички останали да се обърнат с изненада към него.

— Обясни какво имаш предвид — каза Малъри.

— Може би Алън Райс е вашият източник. Той иска Кукин да умре, но по свои собствени причини — а именно, за да поеме контрол върху престъпната му империя. Преди малко изложих пред Реджи теорията, че се е опитал да убие шефа си, като е импровизирал в момента, в който аз се намесих в играта. Но вече не съм толкова сигурен.

— Ако това е било намерението му, защо просто не ни е оставил да го убием? — попита Лиза. — Защо се е появил и се е опитал да го предотврати?

— Ако го убиеш и го пъхнеш в някой саркофаг никой няма да разбере какво е станало с него. Създава се несигурност. Търговията не може да продължи с ново ръководство, защото всички ще чакат шефа да се върне. Или пък и другите ще се опитат да вземат властта. Няма да стане чисто. Но ако Райс е бил там и се е опитал да спаси шефа си, ще спечели доверието на подчинените. И тогава ще има ясен завършек. Кралят е мъртъв. Райс може да заеме мястото му като най-логичния му наследник.

— Това изобщо не ми звучи логично — изсумтя Малъри.

— Аз бях в катакомбите — възрази Шоу. — И видях как Райс стреля по Кукин. Той се опита да убие шефа си.

— Възможно ли е вашият доносник да е Райс? — настоя Реджи.

Професорът сви рамене.

— Предполагам, че е възможно. Както казах, той остана анонимен.

Лиза взе думата:

— Шоу, ако това, което казваш, наистина е вярно, как ни помага да се доберем до Кукин?

— Ако Райс е вашият вътрешен човек, можем да използваме този факт срещу него, за да стигнем до шефа. Той със сигурност вече е доста притеснен. Все пак Кукин остана жив.

Шоу погледна към Реджи.

— Вие го нарекохте с истинското му име онази вечер. Райс със сигурност го е чул. Съмнявам се, че Кукин е останал доволен от този факт. Може би Райс вече си мисли, че дните му, така или иначе, са преброени.

— А как ще се доберем до Алън Райс?

— Кукин има верига от законни бизнес предприятия. Предполагам, че Райс участва в управлението им. Щабът на Кукин е в Монреал. Притежава апартамент в центъра на града. Предлагам да замина за Канада и да започна да ровя на място.

— Ти ли? — попита Реджи.

Той я погледна.

— Да, аз.

Реджи по навик погледна към професора.

— Какво мислите?

— Какво ще кажеш Уит да дойде с теб? — попита той.

Шоу поклати глава още преди да чуе въпроса докрай.

— Двамата не работим добре заедно. Освен това той е доста буен и сигурно няма да ме слуша.

— Аз ще дойда — каза Реджи.

— Не е добра идея — възрази Шоу.

— Защо?

— Просто така, довери ми се.

— Не съм съгласен — каза Малъри. — Смятам, че трябва да дойде с теб.

— Според мен не си ти човекът, който казва какво трябва да се прави — заяви Шоу. — Аз съм този човек.

— Имаме общ интерес да приключим заедно с тази история — отговори Малъри. — А има и нещо друго. Признавам, че си в състояние да прекратиш операциите ни, но това е нож с две остриета.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че организацията, за която работиш, явно също е строго секретна. Ако нашето съществуване излезе наяве, мога да те уверя, че същото ще се случи и с вас.

Шоу обмисли думите му, като прикриваше истинските си емоции зад непроницаема маска.

— Ще си помисля — отговори той.

— Не мисли твърде дълго — посъветва го Малъри. — Както сам каза, Кукин също се опитва да се добере до нас.

* * *

Шоу и Реджи се върнаха с колата до Лондон. Спряха пред хотел „Савой“.

— Искаш ли да се кача? — попита тя и бързо добави: — За да поговорим.

— Тази вечер не. Има много неща, които трябва да обмисля. Може би друг път.

Реджи подкара колата, очевидно разочарована.

Шоу се качи с асансьора до стаята си. Отвори вратата и светна лампата.

— Как е, Шоу?

Франк седеше зад бюрото, а превръзките около тялото му издуваха ризата.

Шоу явно не се изненада да го види. Той съблече якето си и го остави на леглото.

— Може би сме прецакани, Франк.

— Значи нещата не вървят според нашия план?

Шоу се отпусна на леглото.

— Съвсем не.