Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (48)

48

Шоу се провикна в тъмното:

— Трябва да използвам тоалетната! Веднага!

Мина цяла минута и той си помисли, че никой няма да му отговори. После вратата се отвори и се появи същият мъж.

— Нали ти казах, че тоалетната е там в ъгъла?

— Не вярвам да улуча от тук.

Мъжът пристъпи към него.

— Значи явно ще трябва да те развържа.

— Явно да.

— На прицел си — напомни му мъжът.

— Да, знам.

Шоу не откъсваше поглед от мъжа, докато го приближаваше, мускулите му се стегнаха, а в главата му прелитаха всички възможни ъгли и точки за атака срещу основната и допълнителните цели. Щеше да направи така, че мъжът да го прикрива от стрелбата с тялото си, а после щеше да продължи оттам. Предвид обстоятелствата не можеше да измисли по-солиден план.

За съжаление Шоу така и не успя да го приложи.

Мъжът заби спринцовката в ръката му направо през ризата.

Когато Шоу се свести, лежеше на пода, а ръцете му бяха останали притиснати под тялото. Той бавно се надигна, като протягаше крайниците си и се опитваше да възстанови кръвообращението в тях. Свърши си работата в тоалетната и се огледа. Стаята беше празна — с изключение на стола, занитен за пода, матрака в единия ъгъл и тоалетната чиния. Той измери разстоянието в крачки. Пет на пет. При неговата крачка това правеше около шест квадратни метра, а таванът не беше много по-високо от главата му. Стените бяха от масивен камък, без пукнатини в мазилката, а подът беше от каменни плочи. Той вдигна ръка над главата си. Таванът беше покрит с хоросан.

Зад него се чу потракване и Шоу се завъртя навреме, за да види как през един процеп в долния край на вратата се показва поднос с храна.

Той взе подноса, седна на матрака и се нахрани, като изпи бутилката вода на няколко дълги глътки. После огледа какво беше останало на подноса. Не му бяха донесли прибори, така че не разполагаше с никакво острие. Чинията беше от стиропор, а бутилката — от пластмаса.

След няколко минути отвън се чу глас:

— Върни подноса.

Шоу се изправи и избута подноса обратно през процепа. Отворът беше висок по-малко от десет сантиметра, така че трябваше да сложи бутилката от водата да легне. После отново се зае да обикаля стаята, като проучваше всеки квадратен сантиметър от своя затвор. Очите му се спряха на тоалетната чиния. Той се приближи до нея, вдигна капака на казанчето и започна да опипва вътрешността му. Минута по-късно успя да измъкне продълговато парче метал. Той се върна до вратата и разгледа ключалката.

Вратата се заключваше с резе. Това представляваше проблем, но не беше невъзможен за разрешаване.

Шоу седна на стола и започна да изкривява метала във формата, с която можеше да се справи с резето. Всъщност трябваше да направи два различни инструмента. Нямаше представа колко е часът, дали е ден или нощ. Бяха му взели часовника. Въпреки това той започна да отброява секундите в главата си. Допускаше, че храната, която беше изял току-що, представлява или обяд, или вечеря, и реши това да е отправната му точка. Системата не беше перфектна, но беше по-добре от нищо.

След като счупи металното парче на две и оформи двете половини в нужната форма, като ги притискаше в твърдите каменни стени, за да ги изкриви, той тихо се придвижи до вратата. Заслуша се за момент, притиснал ухото си към дървото. Вратата беше дебела около пет сантиметра, ако се съдеше от дебелината на процепа в долния край. Пантите бяха отвън, така че не му вършеха работа. Беше сам срещу ключалката.

Той се отпусна на четири крака и побутна капака на процепа на няколко сантиметра навън. Заслуша се за дишане, движение или ускорен пулс на друго сърце освен своето собствено.

Ето. Крак, който се плъзна по пода. Шоу се върна на стола и седна, като продължаваше да отброява секундите. Трябваше да се измъкне от тук, и то час по-скоро. Но това очевидно нямаше да се случи.

Не бързай. Действай внимателно. В бързината се допускат грешки.

Единственият проблем с тази философия беше фактът, че на Джейни може би не й оставаше много време. Дори ако Уолър нямаше нищо общо с неговото отвличане, сега той беше свободен да прави каквото си поиска с нея. А на Шоу му прилошаваше, когато си представяше какво би могъл да поиска той от младата жена.

Търпение, Шоу. Търпение.

Той стисна металните парчета и продължи да брои отминаващите секунди.