Харлан Коубън
Не казвай на никого (11)

10

Нямах адвокат, който да ме защитава в углавен процес (кой има?), затова се обадих на Шона от телефонен автомат в коридора и й обясних положението. Тя реагира моментално.

— Идвам лично — каза Шона. — Чакай ме.

Изчаках в стаята за разпити. Карлсън и Стоун проявиха любезността да чакат с мен. През цялото време си шепнеха помежду си. Изтече половин час. Мълчанието отново стана мъчително. Знам, че целта им беше тъкмо такава. Но не можех да направя нищо. В края на краищата, бях невинен. Как можех да си навредя, ако внимавах?

— Когато са я открили, жена ми е била жигосана с буквата „К“ — казах им аз.

Двамата се сепнаха.

— Моля? — Карлсън проточи дългата си шия към мен. — На нас ли говорите?

— Когато са я открили, жена ми е била жигосана с буквата „К“ — повторих аз. — След случая бях в болница с мозъчно сътресение. Не може да си мислите, че… — Оставих думите ми да останат недовършени.

— Какво да си мислим? — попита Карлсън.

Нагазих и с двата крака.

— Че имам нещо общо със смъртта на жена ми.

Точно в този момент вратата рязко се отвори и в стаята влезе жена, която познавах от телевизията. Когато я видя, Карлсън отскочи назад. Чух Стоун да измърморва: „Мамка му“.

Хестър Кримстийн започна без всякакво встъпление.

— Клиентът ми не пожела ли правна защита? — попита тя.

На Шона можеше да се разчита. Никога не бях срещал адвокатката си, но я познавах от участието й като „юридически експерт“ в различни дискусионни предавания и от собствената й програма „Кримстийн срещу престъпността“ по Коурт ТВ. На екрана Хестър Кримстийн реагираше бързо и не се колебаеше да реже хората. На живо притежаваше изключително властно излъчване, като човек, който гледа на околните както гладен тигър — куци газели.

— Пожела — потвърди Карлсън.

— Но въпреки това вие сте тук, най-спокойно си седите и продължавате да го разпитвате.

— Той пръв ни заговори.

— А, разбирам. — Хестър Кримстийн отвори куфарчето си, извади химикалка и лист хартия и ги хвърли на масата. — Напишете си имената.

— Моля?

— Имената, готин. Нали знаете как се пишат?

Въпросът бе реторичен, но Кримстийн зачака отговор.

— Да — отвърна Карлсън.

— Да — присъедини се Стоун.

— Чудесно. Тогава ги напишете. Защото имам намерение да разкажа в предаването си как сте нарушили конституционните права на моя клиент. Моля, използвайте печатни букви.

Тя най-после ме погледна.

— Да вървим.

— Чакайте малко — спря я Карлсън. — Искаме да зададем няколко въпроса на клиента ви.

— Не.

— Не ли? Просто така?

— Просто така. Няма да разговаряте с него. И той няма да разговаря с вас. Никога. Разбрахте ли ме и двамата?

— Да — потвърди Карлсън.

Кримстийн се обърна към Стоун.

— Да — каза той.

— Супер, момчета. Е, арестувате ли доктор Бек?

— Не.

Тя погледна към мен.

— Какво чакате? — изсумтя адвокатката. — Да се махаме от тук.

Хестър Кримстийн не каза нито дума, докато не се настанихме в нейната лимузина.

— Къде искате да ви оставя? — попита тя.

Дадох на шофьора й адреса на болницата.

— Разкажете ми за разпита — продължи адвокатката. — Без да пропускате нищо.

Колкото можах й изложих разговора си с Карлсън и Стоун. Хестър Кримстийн дори не благоволяваше да ме погледне. Тя извади органайзер, по-дебел от кръста ми, и започна да го прелиства.

— Значи вие не сте правили онези снимки на жена ви? — попита адвокатката му, когато свърших.

— Не.

— И сте го казали на ония двамата?

Кимнах.

Тя поклати глава.

— Лекари. Вие винаги сте най-лошите клиенти. — Кримстийн отметна кичур коса от лицето си. — Добре, това е било тъпо от ваша страна, но не е фатално. Значи казвате, че никога не сте виждали снимките, така ли?

— Никога.

— Но когато са ви задали този въпрос, най-после сте млъкнали.

— Да.

— Така е по-добре — кимна тя. — Вярна ли е оная история, че жена ви била получила синините в автомобилна злополука?

— Моля?

Адвокатката затвори органайзера си.

— Вижте… Бек, нали? Според Шона всички ви наричали Бек. Имате ли нещо против и аз да ви казвам така?

— Не.

— Добре. Вижте, Бек, вие сте лекар, нали?

— Да.

— И сте много мил с пациентите си, нали така?

— Опитвам се.

— Аз не съм такава. Ни най-малко. Ако искате да ви глезят, минете на диета и започнете да се занимавате с фитнес. Хайде да зарежем вежливостите и всички други глупости, съгласен ли сте? Просто отговаряйте на въпросите ми. Онази злополука, за която сте им разказали. Истина ли е?

— Да.

— Защото федералните ще проверят всички факти. Знаете го, нали?

— Да.

— Добре, чудесно, само исках да сме наясно. — Кримстийн си пое дъх. — Значи жена ви може да е имала приятел, който да е направил тези снимки. Заради застраховката или нещо подобно. В случай, че реши да предяви обвинение. Това може би звучи логично, ако се наложи да убеждаваме съда.

На мен не ми звучеше логично, но не го казах.

— И така, първи въпрос — къде са били тези снимки, Бек?

— Не знам.

— Втори и трети въпрос. Как са ги получили федералните? Защо се появяват точно сега?

Поклатих глава.

— И най-важното, какво се опитват да ви припишат? Жена ви е мъртва от осем години. Малко е късно за обвинения в тормоз на съпругата. — Тя се отпусна назад и се замисли. После вдигна глава и сви рамене. — Няма значение. Ще позвъня тук-там, ще проуча кое-как. Междувременно не правете глупости. Не казвайте нищо на никого. Разбрахте ли ме?

— Да.

Кримстийн отново се замисли.

— Това не ми харесва — заяви тя. — Изобщо не ми харесва.