Лоран Гунел
Бог пътува винаги инкогнито (42)

42

Враговете на вашите врагове не са задължително ваши приятели. Човекът, с когото имах среща тази сутрин зад Борсата, не беше и вероятно никога нямаше да бъде мой приятел.

Той обаче бе единственият човек на света, който можеше да развали съня на Дюнкер. Фишерман. Журналистът Фишерман, който редовно публикуваше отрицателни статии за нашето дружество в икономическия вестник „Ле-з-Еко“. Фишерман, който през живота си не беше стъпвал при нас, бе дръзнал да напише един прекрасен ден, че хората на „Дюнкер Консултинг“ не били достатъчно продуктивни, като по този начин предизвика в бюрото мерки, сравними единствено с възможно най-строгия план за икономии, и покачи още повече напрежението, на което и без това бяхме подложени.

Бяхме се свързали по телефона и успях да го убедя да се срещнем, правейки се на загадъчен, за да подразня интереса му, но без да задоволя любопитството му.

Пристигнах по-рано и седнах на малка кръгла маса с метален обков и мраморен плот. В късната сутрин нямаше много посетители, но във въздуха вече витаеше известно напрежение, тъй като наближаваше обед. Един сервитьор редеше приборите по масите. Барманът сервираше наливна бира на обичайните клиенти, които стояха на бара и разменяха някоя и друга дума с престорено мъжествен тон, а кафемашината зад гърба му плюеше кафета, силно ухаещи на арабика. Мияч на прозорци сръчно размахваше инструмента с гумената изтривалка и пенестите ажури изчезваха сякаш с магическа пръчка. По тротоара сновеше напред-назад безкрайна процесия от делови мъже с костюми и връзки и от дами в елегантни тайори.

Бях се описал на Фишерман, за да ме разпознае. Обаче като видях влизащия мъж, облечен със сако от туид и риза с отворена яка, със сериозно изражение и големи очила с кафяви рогови рамки, почти закрили дебелите му вежди, интуицията ми проработи и бях убеден, че това е той, още преди да спре погледа си на мен.

Поздрави ме беззвучно, без да се усмихне. Предложих му кафе, което отказа.

— Както ви казах по телефона — започнах аз, — през определени дни ще бъда в състояние да ви съобщавам прогнозната тенденция на акциите на „Дюнкер Консултинг“ за следващия ден.

— Откъде разполагате с подобна информация?

— От време на време имам възможност да узнавам за някои събития, преди да станат публично достояние.

Той подозрително ме изгледа.

— И кое ви дава подобна възможност?

— Работя в дружеството.

Той ме изгледа с леко презрение и попита с вид на човек, който отдавна е престанал да храни каквито и да е илюзии относно човешката природа:

— Какво искате в замяна?

— Нищо.

— Нямаше да го предлагате, ако нямахте интерес.

— Правилно.

— Е, кажете тогава, какво ще спечелите? — попита той с изпитателен поглед.

Издържах на погледа му.

— Ненавиждам Марк Дюнкер. Всичко, което може да му навреди, е добре дошло за мен.

Отговорът сякаш го задоволи. Пасваше на мирогледа му. Направи знак на сервитьора да му донесе едно кафе. Аз продължих:

— Всеки път, когато публикувате отрицателна рецензия за дружеството му, той изпада в бяс.

Никаква реакция. Фишерман не промени безизразната си каменна физиономия.

— Значи вие ще ме информирате предварително за събитията, които са ви известни, така ли да разбирам?

— Не, няма да ви информирам за събитията. Когато обаче се убедя, че някоя важна информация предстои да бъде огласена, ще ви предупреждавам.

— И какво ще промени това?

— Ако се изкажете отрицателно за важна борсова информация преди появата й в публичното пространство, ще се създаде всеобщо впечатление, че в „Дюнкер Консултинг“ нещата куцат. И така положението ще се утежни. А точно това е моето желание.

В продължение на няколко секунди ме наблюдаваше мълчаливо.

— Това, което ме интересува — каза най-сетне, — е информацията, а не съобщението за нея.

— Е, това няма да ви го уредя. Човек не бива да е прекалено лаком… Нали занаятът ви е да прогнозирате движението на акциите на дружествата, котирани на борсата, прав ли съм? Аз ви предоставям начин да съобщавате изпреварващо, преди всички, падането на акциите на „Дюнкер Консултинг“. Което си е страхотен подарък…

Не отговори, но продължи да ме гледа подозрително.

— Само на вас предоставям изключителните права — добавих аз.

— Нямам никакви доказателства, че прогнозите ви ще се окажат точни…

— Ще имате възможност да се убедите лично, още тази седмица.

Той повдигна едната си вежда.

Наведох се леко към него и сниших тон, за да подчертая значението на разкритието.

— Вдругиден акциите на „Дюнкер Консултинг“ ще паднат поне с три пункта за деня.

Той продължи да ме фиксира с безжизнения си поглед, после изпи кафето си с невярващо изражение.

— Във всеки случай — заяви той накрая — не мога да публикувам мнение, основаващо се на слух, разнасян от напълно непознат за мен човек.

— Постъпете както желаете. Ще ви дам… да кажем… три сведения. Ако не се възползвате, ще пусна следващите три на някой ваш колега от конкурентен вестник.

Изправих се, извадих няколко монети от джоба си, колкото да си платя кафето, и ги сложих на масата. Не платих неговото. Излязох, оставяйки го в плен на съмненията му.