Лоран Гунел
Бог пътува винаги инкогнито (36)

36

Два часа посред нощ. Няма да мога да заспя отново, непрекъснато превъртам в ума си едни и същи мисли. Така или иначе, не намирам отговор. Не знам какво точно искаше Дубровски. Ужасно стресиращо е, когато човек не може да разгадае дадена ситуация…

А списъкът на акционерите в „Гугъл“, в който фигурираше и неговото име? Дали не е съвпадение на имена?

Ами ако настина е той? Може би трябваше да се поровя още малко… Бях направил пропуск в това отношение… Как се казваше въпросната фирма? „Луксорес“, „Луксарес“, нещо такова…

Сега вече изобщо нямаше да мога да мигна, докато не проверя… Какъв кошмар! Защо не мога да изключвам съзнанието си нощно време, да престана да мисля като луд и да спя спокойно?

Протегнах ръка и запалих нощната лампа, притваряйки очи, за да не ме заслепи светлината.

Пук! Крушката изпука и угасна. Изгоря. Толкова по-добре, сега няма да се будя толкова често и ще заспивам по-лесно.

Станах и отидох до прозореца. Леко разтворих пердето и бледата нощна светлина влезе в стаята. Заспалият град продължаваше да проблясва кротко.

Прекосих стаята и седнах на компютъра. Екранът светна, хвърляйки бледи отблясъци в мрака. Краткият музикален сигнал, който ме будеше сутрин, прозвуча, нарушавайки дълбоката нощна тишина.

С изтръпнали пръсти чукнах на клавиатурата името на Игор в търсачката на „Гугъл“.

На екрана се появиха пак резултати на руски. Прелиствах страниците една по една, прочитайки по диагонал списъците с резултати. Не успях да потисна прозявката си, последвана от леко потреперване. Бях по боксерки, гол от кръста нагоре, а нощта беше хладна.

Изведнъж разпознах списъка с необходимите ми имена. След всяко едно имаше изписан някакъв процент. Кликнах. Дружеството, чийто мажоритарен акционер с 76,2% дялове беше въпросният Игор Дубровски, се казваше „Луксарес АД“. Сайтът, публикувал данните, не даваше нищо повече, само цифрови извлечения от счетоводството на фирмата.

Написах името в квадратчето за търсене и натиснах „ентър“. Само двайсет и три резултата. Толкова по-добре. Новинарски сайтове, финансови информации, накрая открих този, който, изглежда, беше официалният сайт на дружеството: luxares.fr, Luxares SA, sociètè de restauration spècialis…

Щракнах с мишката.

Стреснато се дръпнах, смаян от видяното.

Снимката, която изпълваше екрана, осветявайки стаята, беше направена нощно време. На преден план отвратителните метални решетки сякаш препречваха пътя на невидими нападатели. Зад тях ярко осветените огромни прозорци разкриваха луксозния интериор на ресторант „Жюл Верн“.