Лоран Гунел
Бог пътува винаги инкогнито (29)

29

Кожата изскърца под тях, докато се настаняваха в удобните дълбоки фотьойли, приканващи ги към отдих. Търпеливо изчакаха, докато сервитьорът от хотел „Интерконтинентал“ приключи с обслужването.

— Господин Дюнкер, ако се нуждаете от нещо, моля да позвъните — прошепна той, преди да се оттегли.

Тапицираната с кафява кожа врата на частния салон се затвори тихо, разнасяйки леките конячени пари, които се носеха във въздуха. Марк Дюнкер се огледа. Скъпи библиотеки от махагон с книги, подвързани в червена кожа, твърде лъскави, за да са стари. Лампи с позлатена стойка и изумруденозелени матови абажури потапяха стаята в приглушена уютна светлина, без да нарушават интимната и леко мрачна обстановка.

Беше се спрял на това място по препоръка на Андрю. На площад „Опера“, на няколко крачки от местоработата му, то предлагаше обстановка, която според него вдъхваше респект и налагаше определена въздържаност, възможно най-английските критерии, подходящи за водене на успешни преговори. Триото се събираше за пети път и Дюнкер беше удовлетворен от направения избор. Той харесваше най-вече големите фотьойли, които сякаш поглъщаха неговите двама основни акционери, докато високият му ръст позволяваше да изпъква и сякаш му даваше предимство. Убеден беше, че тази конфигурация оказва на отношенията им влияние, което не бива да се подценява.

— Ние се договорихме — заяви по-закръгленият от двамата, поглеждайки към третия присъстващ.

Говореше, усмихвайки се, и от време на време повдигаше вежди, от което почти плешивата му глава се набръчкваше. Дюнкер смяташе, че името Давид Пупон му пасва идеално. Дребен и тантурест, независимо от годинките си, които не бяха малко, той напомняше на дебелобузо усмихнато и приятелски настроено бебе, към което Дюнкер се отнасяше с огромно подозрение. Предпочиташе другия, Розенблак, много по-рязък и не толкова любезен, от което можеше да се заключи, че не крие тактиката си. Впрочем той не се стараеше изобщо да замаскирва пълната си липса на интерес към Дюнкер, никога не вдигаше поглед от поставените на коленете му документи, които прелистваше. И почти непрекъснато се чешеше зад дясното ухо.

Дюнкер присви очи, съсредоточен в говорещия. Давид Пупон продължи:

— Стигнахме до заключението, че както за инвестиционния фонд, който ръководя, така и за пенсионния фонд, представен от нашия приятел — заяви той, усмихвайки се на колегата си, все така зает с папките, — че вашето дружество е в състояние да реализира печалба от 15% още през следващото тримесечие, а годишното покачване на борсовия курс ще стигне поне 18%.

Той изброяваше изискванията си, като гадната усмивчица не слизаше от физиономията му.

Дюнкер, който не го изпускаше от поглед, запази мълчание, докато не се увери, че събеседникът му е свършил. Даде си няколко секунди за глътка коняк — познаваше силата на мълчанието, наложено на този, който очаква вашия отговор.

— Не бих се ангажирал с 18% покачване на борсовия курс, тъй като не контролирам всички параметри, както знаете. Освен това…

Той отпи отново от чашата, за да държи събеседника си в напрежение.

— Освен това онзи тъп журналист Фишерман продължава да подрива имиджа ни, разпространявайки глупави слухове по наш адрес. За съжаление финансовите пазари следят отблизо неговите анализи.

— Убедени сме, че сте способни да се справите с това положение. Именно затова на последното общо събрание взехме решение да ви оставим начело на предприятието.

Дюнкер ясно разбра едва прикритата заплаха, произнесена с неизменната усмивка.

— И вие, както и аз, знаем, че журналистите са неконтролируеми. Колкото и да го заливаме с добри новини във всяко едно отношение, Фишерман не спира да повтаря в статиите си, че нашите екипи са недостатъчно продуктивни, което е пълна лъжа. Аз ги притискам и те бачкат здраво — каза той с гордостта на капитан, защитаващ войниците си.

— Рядко има дим без огън — намеси се Розенблак, без да вдига очи.

Дюнкер отпи от коняка, вече започваше да се дразни. Каква мъка да даваш отчет на хора, които си нямат хал хабер от бизнеса ти и веднъж не са отишли на място да видят за какво става дума!

— Хайде — каза Пупон, — вярвам, че сте способен и ще намерите някакво решение.

Мълчанието се проточи няколко дълги секунди.

— Имам една идея, но за това ми е нужно предварителното ви съгласие, тъй като може да има последствия.

— А! Ето че имате идеи, когато искате.

Дебелобузото бебче беше доволно, че е отгатнало правилно. Размърда се във фотьойла си, също както правят понякога кинозрителите след рекламите, за да се наместят удобно преди започването на филма.

— Идеята ми се основава на евентуално изкуствено раздуване на оборота.

Най-сетне Розенблак вдигна безжизнен поглед към Дюнкер, сякаш беше старо куче, дремещо край огъня, което се чуди, без много да му се вярва, дали стопанинът му не е изпуснал думата „разхождам“ в разговора.

— Досега — обясняваше Дюнкер — сме спазвали строго процедурата и стриктно сме проверявали платежоспособността на клиентите, преди да подпишем договора. Ако се окаже, че имат финансови затруднения, изискваме предварително заплащане на хонорара, нещо, което те, естествено, рядко приемат. Ако променим това правило и затворим очи за финансовото състояние на новите ни клиенти, ще получим автоматично увеличение на оборота с 20%.

Пупон следеше обясненията с внимателен съзаклятнически поглед. Розенблак, по природа по-бавен, изглеждаше скептичен.

— Прецених — продължаваше Дюнкер, — че рискуваме да останем с неплатени 30% от оборота, което не е особено страшно по две причини: първо, борсата следи единствено оборота и не й пука за неплатените. Второ, нашите консултанти получават комисионите си на база на получените плащания. Няма плащане, няма комисиона. Следователно едното ще компенсира другото. Като цяло няма да изгубим много, а акциите ще скочат.

— Отлично! — заяви Пупон.

Розенблак се престори, че одобрява, като поклащаше бавно глава, изкривил устни.

— А петнайсетте процента печалба? — попита той.

Дюнкер бавно отпи от коняка си.

— Това вече си е моя работа — процеди през зъби той.

Пупон се усмихна.

— Отлично! Имам лоша новина за вас — и тази година няма да получите златния парашут от три милиона евро, които ви се полагат, в случай че ви прекратим договора!

Двамата се разсмяха, Розенблак също направи едно усилие. Чашите звъннаха.

— Знам, че ни намирате за прекалено взискателни — продължи Пупон, — но така е устроен светът. Вие също сте взискателни към вашите сътрудници, както ние към вас и както нашите клиенти към нас. Винаги има някой, който стои по-високо от нас, нали?