Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (95)

95.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Халиуел стоеше до стола от неръждаема стомана пред работната маса. Той взе защитния си костюм и ритмично го размаха пред Кейт в такт със симфонията. По тънките му устни играеше заплашителна усмивка, докато със свободната си ръка правеше жест, че уж бие инжекция. На Кейт й прилоша, когато Халиуел тръгна към нея, сваляйки ципа си.

Щом Къртис и специален агент Бауър излязоха от асансьора, придружавани от двамина патрулни полицаи, те чуха началните тактове на Петата симфония на Бетховен. С изваден пистолет Къртис се хвърли в тунела. Беше празен. Музиката се носеше от полуотворената врата в края му, на около осемстотин метра от тях.

Тъй като беше в по-добра форма от другите трима мъже, Къртис ги бе изпреварил с около двадесет метра, когато стигна до вратата, приведе се и използва силата на звука на уредбата, за да се приближи незабележимо. Помещението, което приличаше на ниша със завеса в приемно отделение на болница, беше празно, но по-нататък имаше още една полуотворена масивна врата.

Халиуел стоеше с гръб към Къртис, а ръката му лежеше върху някакъв човек, вързан на стоманената количка. Къртис осъзна, че това е Кейт. Когато първата част от прочутата симфония свърши, Халиуел натисна спирачката на количката с крак и понечи да се качи върху нея. Къртис го приближи тихичко, изгарящ от желание да има подръка достатъчно дълга жица, за да го удуши. С рязко движение дръпна Халиуел, който изгуби равновесие и тупна върху бетонния под.

— О’Конър, мъртъв си — извика Халиуел, когато изненадата на лицето му се смени с гримаса на дълбока омраза. С неочаквана пъргавина той скочи на крака, но обувката на Къртис го улучи в челюстта.

Секунда по-късно Халиуел се просна по лице на земята и зарева като ранен лъв, когато патрулните полицаи щракнаха белезниците около китките му, докато притискаха диво мятащото му се тяло към пода. Къртис им подхвърли ролката широка лепенка, която намери до Кейт, и те овързаха ритащите му крака.

— Ще се видим след малко в кабинета на Халиуел — каза Къртис на Кейт и Роб Бауър, след като двете жени решително отказаха да бъдат отведени в болница.

Къртис си сложи защитния костюм на Халиуел, който му беше голям и висеше като торба, но все пак щеше да го защити от това, което се криеше от другата страна на вратата.

След като включи регулатора и мина през въздушния шлюз, коравият агент на ЦРУ беше потресен от това, което откри. Тези три човешки същества бяха отвлечени от улиците на цивилизован западен град по нещастна случайност. И трите бяха още живи, но нито морфин, нито някакво друго лекарство би могло да облекчи смазващите болки, които изпитваха. Къртис се загледа в едно около единадесетгодишно момиче, измъчван от чувство на дълбоко безсилие. С телесната си температура от 37ºС човешките същества бяха идеален гостоприемник на филовирусите и създаденият от човешката ръка вирус, който й бе инжектиран, се размножаваше с удивителна бързина. Къртис можеше да види тъмните петна под кожата й, защото ебола-шарката превръщаше органите й в каша, а дробовете й бавно се пълнеха с кръв и гной. Знаеше, че ако не открият липсващите шишенца, когато филовирусът бъде пуснат на свобода, стотици милиони хора ще умрат от същата ужасна смърт.

Той провери фризера до количките. Вътре намери четири пакета замразена меча жлъчка от някаква меча ферма в Цинтао. Основното проучване на тъмната страна от света на Халиуел, което щеше да бъде направено по-късно, щеше да открие запас от спори на антракс със сложно покритие от силиконови обвивки, тънки само частица от микрона. Спорите щяха да се окажат еднакви с тези, използвани в атаката срещу сенатор Дешъл.

Вратата на кабинета на Халиуел се отвори и единият от патрулните полицаи влезе да съобщи, че шефът на фирмата е отведен под засилена полицейска охрана. Охранителите й също били прибрани за разпит. А шефът на полицията на Атланта вече се качвал.

— Шизофреник с раздвоение на личността? — попита младият полицай, потресен, че човек, който участва в надпреварата за президент, може да има толкова тъмни тайни.

— Прекалено рано е да се каже — отговори Къртис. Млади патрулни полицаи като това момче трябваше да учат по време на работа, затова дори в тази суматоха Къртис намери няколко секунди за неговото образование. — Няма съмнение, че скъпите адвокати на Халиуел ще твърдят нещо подобно в негова защита, но не се шокирай много, когато хора на високи постове се оказват със сериозни недостатъци — добави О’Конър, след като вярно разчете изражението на обезверяване, което съзря в очите на младия полицай. — Властта и корупцията често вървят ръка за ръка.

Кейт и Симон седяха на един от диваните на Халиуел и ръцете им вече не трепереха, успокоени от изпития „Чивас Регал“, а зад писалището на арестувания се беше разположил Къртис и чакаше достъп до вътрешната компютърна мрежа на ЦРУ.

— За момента ще е най-добре да оставим администрацията и фармацевтичните лаборатории на „Халиуел“ да работят нормално — каза той на Роб Бауър, — но искам входовете към двете лаборатории с четвърта степен на защита да бъдат запечатани.

Когато на следващия ден човекът от кучкарника се появи с още двамина скитници, го очакваше голям шок, а пленниците му получиха втори шанс в живота.

— Ще трябва да ми се довериш за това, Роб, но във Вашингтон тече една друга операция, която трябва да довършим, и ако нещо от станалото тук се разчуе, тя може да бъде изложена на опасност.

— Добре, приятелче — отговори Роб, и докато един от патрулните полицаи отвеждаше Симон на разпит, той отиде да се срещне с началника на полицията в Атланта.

— Сигурна ли си, че не искаш да те прегледа лекар? — попита отново Къртис Кейт, докато чакаше резултатите от проверката на пътуванията на Алън Фераро да излязат на екрана на компютъра на Халиуел, както и пътуванията на „Джордж Вашингтон“.

— Добре съм — отговори Кейт.

Агентът прегледа полученото разписание от пристанищните власти в Савана. Пристанището за контейнери на западния бряг на Джорджия беше шестото по големина в страната и Къртис знаеше, че отпътуването на мореходния влекач две седмици по-рано е минало незабелязано. Въпреки приоритетността на въздушните снимки от Багдад и граничните райони на Афганистан, Пакистан и Хиндукуш, администрацията много внимателно наблюдаваше и нарастващата заплаха от Китай, така че последните кадри от американското сателитно разузнаване бяха засекли „Джордж Вашингтон“ недалеч от главната квартира на китайския северен флот в пристанището на Цинтао.

— Трябва да тръгвам — каза Къртис. — Пакетите с меча жлъчка, които открихме във фризера на Халиуел, са от мечата ферма в Цинтао, но имам предчувствието, че там се крие нещо повече.

— Защо не накарате китайците да я претърсят? — предложи Кейт.

— Защото ще запазят вируса за свои собствени изследвания. Тази зараза трябва да бъде унищожена, същото важи и за световните запаси от едра шарка. Почти сигурен съм, че ще намеря Ал Фалид в тази ферма, а вероятно и Долински. Няма гаранция, че Кадир няма хора в китайската полиция, които да му подшушнат. Не мога да се успокоя, докато не приберем тези шишенца в нашето посолство в Пекин и после с дипломатическата поща вкъщи.

— Ще дойда с теб — твърдо заяви Кейт.

Къртис поклати глава.

— Прекалено опасно е.

— Още не съм преживяла бойното си кръщение — озъби се тя, но ядът й бързо премина. Виждаше, че Къртис се опитва единствено да я предпази, и му беше благодарна за това. — Виж — обясни тя, — нямахме много време да се опознаем, но за голямо неудоволствие на баща ми аз членувах в стрелкови клуб и вероятно мога да боравя с магнум 44-ти калибър по-добре от теб.

Къртис се усмихна и повдигна вежди, като попита невинно:

— Да не се шегуваш?

— И двамата знаем, че ако тези шишенца са в мечата ферма в Цинтао, значи са предназначени за Пекин, претъпкан с три милиона допълнителни гости от бог знае колко стотици хиляди градове и паланки от цял свят. Може и да разбираш малко от полимеразните верижни реакции — сви устни Кейт, а зелените й очи си възвърнаха обичайния блясък, — но аз съм експертът по вируси и затова ще дойда с теб.

— А Имран? — опита се той за последен път да я разубеди.

— Само защото е мъж ли? — попита тя многозначително.

— Налага се да използвам безопасния телефон в твоя кабинет — каза Къртис, който тайно се радваше, че младата жена ще го придружи. — Том Макнамара трябва да забави вундеркинда и да уреди самолет до Пекин, защото това е над възможностите ми. Но ако има двойно легло, бих ти ги демонстрирал!

Кейт го шляпна по врата, докато слизаха към долния етаж.