Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (25)

25.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Агентът от тайните служби пред входа на Овалния кабинет в Западното крило любезно кимна на Джери Бъфет, един от най-доверените съветници на президента по вътрешната и външната политика. Макар това да не беше обществено достояние, преподобният Бъфет бе чест посетител на Белия дом, където властваха редовните молитви и словото божие.

— Джери, влизай — покани го президентът Харисън, надигна се иззад писалището и топло се здрависа с проповедника. — Познаваш Дан Еспозито — допълни той и съветникът му също протегна ръка.

— Благодаря, господин президент, благодаря.

Въпреки свободното държане и пълното доверие помежду им, Джери Бъфет винаги се придържаше към протокола. Той се обръщаше към президента на малко име само ако бяха сами или се молеха Бог да благослови президентството на Харисън.

— Това са трудни времена, господин президент, но много хора се молят за вас и всички ние смятаме, че вършите първокласна работа.

— Джери, високо ценя това. Понякога наистина не ми е лесно, но получавам доста сила от нашия Господ.

— Амин, господин президент, амин.

— Седни да си починеш — каза президентът, отпускайки се на едното от двете кресла, докато канеше с ръка Бъфет да седне на другото. — Какво мислиш за последната заплаха на Халид Кадир и „Ал Кайда“, Джери? — попита той, след като агентът от тайните служби напусна стаята.

Бъфет кимна мрачно, наклони се напред и сниши дълбокия си провлечен южняшки говор, което беше напълно излишно в доказано най-сигурния кабинет в света.

— Господин президент, би трябвало да направим нещо по отношение на тази заплаха, преди да ни съкруши. Не от фалшивите пророкувания на Корана трябва да се страхуваме, а от истинските в Библията. Живеем в може би най-сложното време в историята на човечеството и затова Бог ви е поставил на този пост. Вашата работа е мисия Божия — обяви тържествено, стараейки се да подчертае казаното. — Господин президент, съществуват две отделни заплахи. Най-сериозната идва от китайците и огромните армии на Гог, както вещае Йезекиил, но това ще се случи по-късно. По-непосредствената опасност идва от лъжливата религия ислям. Господин президент, мюсюлманите настояват да се даде на палестинците тяхна собствена държава, но това ще бъде само началото. Всъщност целта им е Израел да бъде изтласкан в морето, но Библията казва, че преди Христос да се върне, на израелците трябва да бъдат върнати всички библейски земи. Всички — решително повтори преподобният Бъфет. — Палестинците трябва да бъдат преместени в Йордания или във всяка друга държава, която се съгласи да приеме тези езичници. С устата на Йезекиил Бог ни казва: „А вие, планини Израилеви, ще развиете клоните си и ще принасяте плодовете си на Моя народ Израиля, защото те скоро ще дойдат. Защото ето, към вас ще се обърна, и вие ще бъдете обработвани и засявани“^[1]. Господин президент, Бог ни е предупредил още, че в последните дни точно преди връщането на Христос мюсюлманите ще се опитат да разрушат Израел и Ерусалим.

Президентът Харисън имаше замислен вид.

— Господин президент, Библията е съвсем недвусмислена — продължи да го притиска Джери Бъфет. — И в Стария, и в Новия завет са предсказани нападения срещу Америка от ислямски терористи. Това виждаме в началото на свършека на света, който ще възвести връщането на Христос, и аз много се страхувам, че Халид Кадир ще изпълни заплахите си точно както е посочено в Библията.

Дан Еспозито, който седеше на дивана встрани от креслото на президента, се размърда неспокойно. Първо онова малко лайно от ЦРУ О’Конър, а сега и тоя проповедник, който се бърка в чужди работи. И двамата имаха наглостта да твърдят, че заплахите на Кадир са истински. Той не искаше това да става публично достояние, но засега не каза нищо. Дан Еспозито знаеше, че за момента има нужда от Бъфет. Преподобният разпалваше гласоподавателите в южните райони и в колебаещите се щати като Охайо. Ако проповедниците на Бъфет ги подтикнеха да гласуват за един богобоязлив президент, който приема Бог да го ръководи, те щяха да излязат на тълпи, за да гласуват.

Преподобният Бъфет бръкна в меката си кожена чанта и измъкна доста измачканата си от прелистване библия.

— Бог ни съобщи, господин президент, че мюсюлманските народи се готвят да ударят нашата нация. Бог ни разкри как ще го направят, когато говори с Йоан на остров Патмос: „И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му“^[2]. Гръцката дума за блед е „хлорос“, което означава болест. Господин президент, Библията не може да бъде по-ясна. Срещаме го и в Даниил, Матей и в Откровението на св. Йоан Богослов. Няма съмнение, че тия мюсюлмани готвят атака, която ще разпространи заболяване. В този случай може да става дума само за биологично оръжие.

— Държавният департамент и нашите разузнавателни служби не мислят, че терористите разполагат с такива възможности — каза президентът и хвърли поглед към Еспозито.

— Господин президент, няма съмнение, че Държавният департамент и разузнавателните служби вършат отлична работа, но за разлика от вас те нямат пряка връзка с една по-висша власт. Подобно на Хитлер, господин Кадир говори за окончателно решение. Като божи човек в Белия дом, вие, господин президент, разполагате с най-големия източник на разузнавателна информация, който може да съществува. Не може да има по-висш авторитет от думите на нашия Господ и Светото писание. Ние не само трябва да подготвим страната да отрази унищожителната ислямска биологична атака, но и да я възпрем така, че дори да не си помислят да я провеждат. Единственото, което възпря Съветския съюз да започне ядрена война по време на Карибската криза, беше нашата ядрена мощ. Хрушчов знаеше, че ако нападне, щеше да бъде унищожена неговата собствена страна. Господин президент, ние трябва да разработим наши собствени биологични оръжия и да премахнем всяко съмнение у мюсюлманите, че не само разполагаме със средства да ги унищожим, но ако ни нападнат, че и няма да се поколебаем да го направим.

— Слушам те, Джери — каза президентът Харисън, — разбирам те, но възобновяването на тези изследвания ще бъде много голяма стъпка.

— Господин президент, днешните времена са отчайващи и вие трябва на всяка цена да имате възможността пръв да нанесете удар. Ако атакувате в името на Господа, бъдете сигурен, че той ще бъде на ваша страна.

Преподобният Бъфет използваше същата убедителна риторика, която прилагаше и на голямата сцена в своя център в Атланта. Това бяха умения, усъвършенствани през целия му живот. След като замълча, за да може още да помисли, президентът кимна в знак на съгласие. Реши, че настояванията на вицепрезидента и секретаря по отбраната вероятно са начинът, който Бог бе избрал, за да стигне посланието до него. Послание, което сега се потвърждаваше от духовния му съветник.

Преди да си тръгне, Джери Бъфет хвана за ръка двамата мъже и започна да реди молитвата:

— Боже наш, Исусе, благодарим ти за този богобоязлив президент, когото постави в Белия дом, за да се изпълни волята ти тук на земята. Молим те да продължаваш да пазиш президента, за да може да победи злите ислямски сили на този свят. Молим те да ръководиш всички, на които ще бъде възложена подготовката на нашата защита, за да продължи от тази нация да свети твоята светлина, която осветява целия свят. Молим се за това в името на Исуса, амин.

По-рано през деня на около деветстотин километра в южна посока едно зло с по-страховита природа бе започнало да набира сили.