Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (35)

35.

Хотел „Винярд Ризорт“, Калифорния

— Как мина играта? — попита Симон, след като звучно целуна бузата на Халиуел.

— Изкарах им душиците и на двамата — похвали се Халиуел, а думите му бяха леко неясни след няколкото чашки осемнадесетгодишен „Гленфидич“.

Президентът успя да си почине сред приятелски настроени съмишленици републиканци и посещението продължи доста повече, отколкото Еспозито бе предвидил. Апартаментът „Линкълн“ на тринадесетия етаж на „Винярд Ризорт“ бе известен с възхитителните си изгледи. В момента отвъд залива Сан Франциско и моста „Голдън гейт“ огненочервеният венец на слънцето вече потъваше зад хоризонта.

— Скъпи, разумно ли е да изкарваш душицата на президента на Съединените щати? — попита Симон нежно, подобна фамилиарност си позволяваше само когато бяха сами.

— Да, когато те е помолил да се включиш в надпреварата за негов наследник — отговори Халиуел и стисна задника й.

— Ще те подкрепи ли? — Симон почувства как я обзема вълнение.

— Иска да се включа в борбата за номинацията на Републиканската партия — отговори Халиуел, внимавайки да не се изпусне за другото искане на президента — да започне отново проучванията в мрачния свят на биологичната война. — След играта пийнахме по едно с неговия съветник Дан Еспозито. Той смята, че разполагам с всички нужни аса. Добро име в бизнеса, председател на управителния съвет, добро семейство и не само това — добави Халиуел въодушевено. — Спомена ми под секрет, че връзките ми с Джери Бъфет и неговата църква няма да ми навредят. Напротив, вероятно Бъфет ще застане зад моята номинация и ще поведе след себе си още хиляди църкви и техните паства. А това — обяви той, докато си наливаше един голям бърбън — ще е от голяма полза.

— Мисля, че новината заслужава шампанско — каза Симон. След малко се върна от кухнята на апартамента с бутилка „Круг“ от реколта 1964 г. — За Ричард Халиуел, следващия президент на Съединените щати — подаде му тясната кристална чаша и вдигна своята за наздравица.

— Президентът Халиуел. Мисля, че бизнесът ще ме подкрепи. Нали така?

— Разбира се, скъпи. Те не могат и да сънуват по-добър защитник. Кой ще води кампанията ти? — попита младата жена, вече нащрек за възможните заплахи срещу нейното собствено положение.

— Еспозито. Няма по-добър от него — отговори Халиуел, повдигна арогантно брадичка и се загледа към залива. В далечината проблясваха светлините на отсрещния бряг.

— Би било добре да се срещна с този Дан Еспозито — подхвърли Симон предизвикателно, докато облягаше глава на рамото на Халиуел. — Какво искаш за вечеря? Мисля тази вечер да си останем тук.

— Не искаш ли да идем на ресторант?

— Ричард, току-що си играл голф с президента на Съединените щати — отговори Симон, поемайки контрол върху имиджа и връзките с обществеността. — Членовете на голф клуба го знаят, така че няма да мине много време, преди цял свят да разбере. Като следващ президент на Съединените щати трябва да пазиш доброто си име — обяви тя, оправи яката на ризата му за голф и после плъзна ръка по гърдите му. — Нали се сещаш какво ще направят демократите със снимка, на която ти и аз вечеряме сами? Скъпи, това е реклама, от която нямаме нужда, независимо че аз съм твоята лична секретарка. Между другото, мисля, че една интимна вечеря ще бъде нещо много хубаво.

Ричард Халиуел прекоси несигурно апартамента до мястото, където Симон се бе изтегнала на един шезлонг, обърнат към големия прозорец, разкриващ светлините на Бей Сити далеч под тях. Червеникавата й коса се спускаше на вълни до раменете й, дълбоко деколтираната й черна вечерна рокля подчертаваше дълбоката цепка между гърдите й.

— Мисля, че ще е по-добре да се изчукаме — каза Халиуел с надебелял глас, сграбчвайки я за гърдите.

Симон изстена вътрешно. Тя никога не пропускаше възможността да се възползва от слабостта на Халиуел към секса, но когато беше пиян, а в момента беше доста почерпен, трябваше хем да го котка, хем да го изтърпи. Всъщност, независимо дали е трезвен или пиян, винаги ставаше дума за изтърпяване.

Халиуел остави чашата с уиски на масичката за кафе, разливайки бърбъна върху лъснатото стъкло. Дръпна ципа на дюкяна си и зарови за своя малък полуеректирал пишок.

— Духай ми — нареди той, тикайки слабините си в лицето на Симон.

— В спалнята е по-удобно — отговори тя дрезгаво.

Халиуел падна, докато се опитваше да си събуе панталоните, и трябваше да се изкатери от пода в леглото. Покачи се върху Симон и за нейна изненада въпреки всичкия изпит алкохол се оказа надървен. Макар и надървен, пак беше малък, но тя изстена, когато той насила проникна в нея.

— Чукай ме, господин президент, чукай ме — прошепна дрезгаво. — О, да! Дааа! Точно така! — За Симон Карстеърс това беше добре позната рутина, но тази вечер не беше нужно да се преструва дълго. Ричард Халиуел свърши почти веднага, изстена, пръдна, изтърколи се от нея и моментално заспа.