Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (21)

21.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

— Има нещо, за което може би трябва да помислите, господин президент — поде Дан Еспозито, след като вицепрезидентът и секретарят по отбраната си бяха тръгнали. — Вторият ви мандат ще продължи още малко, вие ще оставите на страната и света трайно наследство, но трябва да помислим кого ще подкрепите да ви наследи на поста. Ако демократите участват с хора като Хилъри Клинтън или Барак Обама, на нас ще ни е нужен кандидат, който е твърд и безкомпромисен във войната срещу тероризма, някой, който е олицетворение на ценностите на американския народ.

— Имаш ли някого предвид?

Дан Еспозито кимна. Вече бе проучил тайно мнението на Капитолия, когато подхвърли името на Ричард Халиуел в отговор на питания от важни републиканци, вече разтревожени от факта, че войната в Ирак е прекалено „победоносна“. Старателните проучвания на Дан Еспозито разкриха, че Ричард Халиуел бе започнал кариерата си като биохимик в лабораториите на ЦКЗ с четвърта степен на защита. Президентският съветник не пропусна да отбележи, че Халиуел бързо бил привлечен от по-големите пари, предлагани в частния сектор. Повтаряйки смайващия възход на „Енрон“^[1], за малко повече от три десетилетия Халиуел превърна средно голямата биотехнологична фирма в най-голямата фармацевтична компания в света.

На Уолстрийт Халиуел се ползваше с името на безскрупулен, преуспяващ, изключително богат бизнесмен. Безскрупулността беше нещо, което Еспозито разбираше, значи можеше да работи с такъв човек. Конгломератът „Халиуел“ беше равен на „Глаксо Смит Клайн“ и останалите големи фармацевтични компании, взети заедно. Акциите му току-що бяха достигнали нови висоти от 141 долара на Нюйоркската стокова борса.

Още нещо привлече политически умелия Еспозито, който вечно търсеше предимство пред демократите. Той откри, че Халиуел е изтъкнат южен баптист^[2] и член на една от най-големите църкви в страната — Евангелския център на Бъфет, която наброяваше петнадесет хиляди богомолци. Америка беше предимно християнска страна и последните проучвания на Еспозито показваха, че повече от петдесет процента от населението бяха протестанти, двадесет и пет процента — католици, а други единадесет процента описваха себе си като християни, без да посочват определено вероизповедание. Еспозито имаше отделни планове за католиците, но знаеше, че с протестантски проповедници като Джери Бъфет на негова страна изборната кампания може да се води и от амвона. В държава, в която не е задължително да се гласува, избирателната апатия представлява постоянна опасност. Ако евангелската десница се убеди, че това е нейният кандидат, в играта можеха да влязат няколко хиляди проповедници. Нарастващата мощ на християнската десница можеше да бъде яхната, за да привлече над тридесет милиона гласоподаватели протестанти, които в неделя бяха в черквите, а следващия вторник — в избирателните секции.

— Ричард Халиуел — отговори Еспозито, назовавайки своя кандидат без всякакво колебание. — Зная, че той ще получи голяма подкрепа от Капитолия, също и от Джери Бъфет и много от преподобните му колеги — добави, използвайки връзката на президента с неговия духовен съветник. — Господин президент, заради вашето място в историята е важно страната да продължи да подкрепя републиканските идеали, които вие установихте.

— А Болтън? — попита президентът, който много добре знаеше за амбициите на своя заместник.

— Той е добър вицепрезидент — предпазливо отговори Еспозито, — но с течение на времето си създаде доста врагове и честно казано, господин президент, носи прекалено много багаж за една изборна кампания. Демократите ще повдигнат наново въпроса с портфолиото му от акции, а ние ще трябва да изкараме цялата кампания, като го защитаваме. — Еспозито не отиде толкова далеч, че да разкрие информацията, която бе получил от връзките си в Службата за вътрешни приходи. Ако това някога се разчуеше, президентът трябваше да е в състояние честно да каже: „Не съм информиран“.

Президентът се замисли. Еспозито беше прав. Въпреки че нямаше право да се кандидатира отново, важно бе неговите завети да бъдат продължени.

— Халиуел е по-умен от Болтън и е чист — добави Еспозито, чувствайки, че е спечелил подкрепата на президента. — Засега трябва да пазим в тайна кандидатурата му. Халиуел играе доста добре голф и бях предложил аз и вие да изкараме една тиха игра с него. Така всяко внушение, че срещата ни е по друг повод, а не просто социален контакт, ще може да се отрече.

Президентът Харисън се ухили.

— Добър е, но не чак толкова. Последния път, когато играхме, му насиних задника. — Нямаше нищо, което президентът да обича повече от голфа. Играта не само го откъсваше от войната срещу тероризма и останалите кризи, които сякаш постоянно бушуваха около Белия дом, но и бе много по-приятен начин да се сражаваш. На игрището за голф можеш да виждаш своя неприятел и да преценяваш всеки негов ход.

Дан Еспозито си позволи да се усмихне. Той страстно мразеше голфа, но една игра нямаше да бъде напълно загубено време. Винаги когато искаше да привлече изцяло вниманието на президента върху нещо, той постигаше много повече на игрище с осемнадесет дупки, отколкото в Овалния кабинет. Цената, която трябваше да плати, беше малка. Вече бе решил, че Ричард Халиуел е човек по негов вкус. Да, безскрупулен и неотстъпчив, но войната срещу терора и стратегията за справяне с разбеснелите се китайци изискваше точно такова съчетание.