Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (19)

19.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Президентът Харисън пръв наруши мълчанието.

— Добре де, ако мислиш, че от ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ може да изтече информация, какво ни остава?

— Господин президент, има и друга възможност — спокойно каза вицепрезидентът Болтън. — Сигурно си спомняте, че постигнахме съгласие от време на време „Халиуел“ да работи по патогени от четвърто равнище. Секретният договор с фармацевтичната компания включваше изграждането на напълно съоръжена лаборатория от четвърта степен на биозащита.

Брадичката на Еспозито потрепваше тревожно, когато рязко вдигна глава от папката си с бележки, а във вените му се разбушува нажежена до бяло ярост. Той кипеше, чудейки се защо ли не са му казали. Това не беше първият път, когато арогантният и амбициозен вицепрезидент го бе държал на тъмно за различни секретни проекти. Когато успя да овладее гнева си, си отбеляза наум да припомни на президента, че неговият съветник по изборите трябва да е информиран за всичко, което минава през писалището му. Всичко. Срещу това имаше голяма съпротива от страна на вицето, но една от причините да настоява да присъства на заседанията на военния кабинет бе да се увери, че изборната стратегия на Републиканската партия няма да бъде заплашена от външнополитически решения. Щеше да дойде и денят на Болтън, защото шансовете на президента да влезе отново в Овалния кабинет бяха паднали някъде далеч под нулата.

Президентът Харисън кимна. Вицепрезидентът го бе информирал, че лабораторията на „Халиуел“ сега се пази от охрана, сензори за движение, тройна ограда и камери, които се следяха денонощно от главния оперативен център на фармацевтичния гигант.

— Районът е напълно сигурен, но не трябва да вдигаме шум — каза вицепрезидентът Болтън с лека настоятелност в гласа. — Учените ще бъдат водещи в своите области, но ще трябва да маскираме финансирането. Сигурен съм, че на Ричард Халиуел може да се има доверие да ограничи достъпа до възможния минимум. Ако има изтичане на информация, всеки учен от проекта ще е наясно, че няма нужда да търсим другаде.

Малките свински очички на Дан Еспозито се присвиха още повече. Той вече имаше отделен дългосрочен план за Ричард Халиуел. Докато вицето продължаваше да развива идеята за изследвания на биооръжия, в пъргавия му мозък се оформи друга идея.

— Господин президент, финансирането трябва да е на черно — вметна спокойно Еспозито, докато гледаше към вицепрезидента и се опитваше да изглежда така, сякаш е знаел за строежа на „Халиуел“.

— ЦРУ? — попита президентът.

Еспозито кимна.

— Трябва да може да се отрече. Ако се финансира от службата на О’Конър, вие оставате настрана. — Дан Еспозито усети прилив на задоволство от това гениално хрумване. По този начин всички рискове щяха да се понесат от О’Конър и ако нещо се объркаше, можеше той да го отнесе.

— А какво ще правим с онзи Долински? — попита президентът.

Вицепрезидентът вече се беше погрижил за подкрепата на секретаря по отбраната и остави на него да говори.

— Накарах хората си да направят независима проверка — отговори властно той.

Недоволен, че службите, които работеха от години за Съединените щати, не му предлагаха отговорите, които искаше да чуе, той бе създал собствена строго секретна мрежа, която му предоставяше по-приятна информация. Това щеше да се окаже друга катастрофална грешка.

— Господин президент, той е блестящ вирусолог и молекулярен биолог — продължи секретарят по отбраната. — Откровено казано, бих предпочел да е на наша страна, отколкото при „Ал Кайда“. Ако иска да избяга, трябва да се погрижим да дойде при нас. Не е зле да се нареди на ЦРУ да свърши тази работа.

— Господин президент, съгласен съм с казаното — обади се вицепрезидентът Болтън, усещайки, че дори президентът да е все още против разработката на биологични оръжия, той няма да позволи в ръцете на „Ал Кайда“ и ислямистите да попадне човек като Долински. Да не говорим, че ученият държеше ключа към неговите планове за олимпиадата в Пекин и господството на Съединените щати като единствената суперсила в света. — Ако одобрите подновяването на изследванията за биологични оръжия, а аз не мисля, че можем да си позволим да не го направим, особено в светлината на последните доклади от разузнаването — опита се да притисне президента Болтън, чувствайки, че той още не е убеден, — Халиуел ще има нужда от най-добрите специалисти.

Вицепрезидентът беше решен да подкрепи разузнавателната информация, която беше подходяща за поддържането на американското превъзходство и разбира се, на неговата лична власт. Болтън изобщо не предполагаше какво се готви да стовари върху света.