Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (17)

17.

Овалният кабинет, Белия дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Президентът Харисън се облегна назад на единия от двата кремави дивана, поставени един срещу друг в Овалния кабинет. На килима с цвят на карамел, който лежеше между тях, бе избродиран голям златен президентски печат. Дан Еспозито седеше в края на дивана, на който се бе настанил президентът, а вицепрезидентът и секретарят по отбраната — на отсрещния. Трима доверени съветници, които мислеха по един и същ начин — с тях президентът дълго време се чувстваше удобно. Това бе нещо като кабинет на вътрешните хора, които се събират в кухнята и не си губят времето с противоположни мнения, като това на държавния секретар например.

— Е, какво ще правим по въпроса с производството на ваксина срещу едрата шарка? — попита президентът.

— Господин президент, аз проучвам въпроса — спокойно отговори вицето Болтън. — По-късно тази седмица ще ви представя някои препоръки. Разработката обаче трябва да бъде извършена от фармацевтична компания с добро име, на която можем да се доверим. Тя трябва да разполага с нужните съоръжения, за да работи с едрата шарка, която държим в ЦКЗ, и да произведе ваксината навреме, и то в рамките на отпуснатия бюджет. — Вицепрезидентът знаеше много добре, че единствената фармацевтична компания с лаборатория с четвърта степен на биологична защита извън ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ е на „Халиуел“.

Президентът кимна одобрително. Договорът щеше да струва близо половин милиард и да регламентира производството на триста милиона дози ваксина за американския народ. Възможността това да бъде свършено „навреме и в рамките на отпуснатия бюджет“ беше от простичките новини, каквито Харисън обичаше да чува.

— Което, господин президент, ни води до свързания с това въпрос от днешния дневен ред — продължи вицепрезидентът. Този дневен ред обаче едва ли някога щеше да бъде записан на хартия. — Съвсем откровено казано, на 11 септември ни хванаха по бели гащи и след нападенията с антракс получихме много удари. Ако отново бъдем нападнати с антракс и, да пази господ, същевременно и с едра шарка, а се разбере, че ни е било отправено предупреждение, вашият президентски мандат ще мине в историята. Колкото до Кадир, аз подкрепям Дан и споделям мнението му, че блъфира, но вечността и откраднатите вятърни мелници привлякоха вниманието на медиите. Обществеността е разтревожена и ние трябва да заемем позиция, за да им вдъхнем увереност.

Секретарят по отбраната кимна.

— Господин президент, този град пропуска информация като решето — потвърди той. — Ако докладът с предупреждението за друго нападение с антракс и едра шарка се появи в медиите, онези копелдаци на Капитолийския хълм ще ни стиснат яко за топките.

— Съгласен! — Вицепрезидентът Болтън съзря шанса да изложи доводите си в подкрепа на разработването на биологични оръжия и да върне САЩ в позицията на лидер и в смъртоносното изследване, което може да се провежда само в обезопасени лаборатории. — Господин президент, ние трябва да отговорим на огъня с огън и да направим нужното да възстановим нашата собствена изследователска програма в областта на биооръжията, така че да добием известна представа какво ни готвят дребните мюсюлмански копелета. Освен това, господин президент, не само заплахите на ислямистите трябва да ни тревожат. Китайците сериозно увеличиха разходите си за отбрана и не се съмнявам, че точно както руснаците през 70-те години ще разработят и биологични оръжия.

— Господин президент, ние сме подписали конвенцията за биологичните оръжия — намеси се Дан Еспозито. — Тя ни забранява да разработваме оръжията, за които говорим сега. — Не етиката безпокоеше Еспозито, а по-скоро дали президентът ще се впише в първото правило на успешния съвременен политик: „Не бива да те хванат“. Другите двама пропускаха това.

— Мамка му, Дан! — Гневът на вицепрезидента Болтън никога не беше далеч от повърхността и изригваше всеки път, когато някой се осмелеше да му противоречи. — Докладът за Долински заслужава повече от доверие. И двамата знаем, че шибаните руснаци започнаха мащабна програма за създаване на биологични оръжия още преди мастилото на договора да изсъхне. Когато онзи тип, Алибек, избяга от Русия през 1992-ра и мина на наша страна, стана ясно, че по същото време, когато руснаците разправяха на нас и на света, че няма да разработват биооръжия, те всъщност са строили „Биопрепарат“!

— Господин президент, Чък е прав — обади се секретарят по отбраната. — Не само преместиха запасите си от едра шарка в Колцово, без да ни кажат, но след като през 1972 година подписаха договора, наеха десетки хиляди експерти по биологични оръжия, които разпратиха в петдесет различни лаборатории.

— Дан, за всеки случай, ако си мислиш, че е странно руснаците да са взели на работа грузинец като Долински — продължи вицето, разчитайки на подкрепата на секретаря по отбраната и опитвайки се да изпревари Еспозито, — ще ти припомня, че Алибек е азиатец. Мамка му, та той е роден в Казахстан! Това е война и щом руснаците пренебрегнаха договора, да не мислиш, че група изостанали тъпи мюсюлмани ще обърнат внимание на някаква си хартия? Ако могат да докопат биологично оръжие, ще го направят и ще го използват срещу американския народ. Нашите изследвания спряха, когато онова ситно лайно Никсън ги прекрати през 1969-а. Точно сега нямаме ни най-малка представа какво може да готвят тия копелета, защото сме единствените глупаци, които спазват правилата.

— Господин вицепрезидент, пропускате същественото — хладно заяви Дан Еспозито от позицията на силата, което накара Болтън да побеснее. После се обърна към президента. — Господин президент, не казвам, че трябва да се лишим от възможността първи да нанесем удар. Далеч съм от тази мисъл. Всъщност подчертавам необходимостта да се погрижим това да не се разчуе. Двете организации, които притежават лаборатории с четвърта степен на биозащита, са ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ. Лабораторията на армията има над седемстотин служители, включително двеста учени с научна титла доктор. А в ЦКЗ дори са повече.

Дан Еспозито попиваше факти и цифри като сюнгер, нещо, което не бе убягнало на вицепрезидента.

За него знанието беше власт. Болтън бе информирал секретаря по отбраната, но досега не беше позволил на Еспозито да надникне зад преградката, зад която се криеше суперсекретният строеж в „Халиуел“. За строителните работници това беше просто още един лабораторен комплекс. Само неколцина инженери знаеха нещичко заради нуждата биолабораторията да отговаря на строгите изисквания, но дори и те бяха получили само най-общо описание на крайното й предназначение. Еспозито се вторачи във вицето, решен да защити президента и интересите на Републиканската партия.

— Има и още — продължи той. — Полковникът, който командва ИИЗБА на САЩ, е известен сред обществеността с това, че настоява да унищожим запасите от едра шарка. Ако смятате, че можем да запазим това в тайна в ИИЗБА на САЩ, господин вицепрезидент, значи имате по-голяма вяра от моята.

— Командващият на ИИЗБА на САЩ е сменен с друг полковник, който споделя гледната точка на администрацията и, което е по-важното, ще направи каквото му се каже — рязко отговори секретарят по отбраната.

Над Овалния кабинет се спусна мълчание.

Обикновено президентът Харисън беше абсолютно уверен в своята мисия в света, но неговият доверен изборен съветник беше причината да се колебае между две мнения. Администрацията на президента бе понесла много удари и Денвър Харисън знаеше, че американският народ вероятно ще бъде против подобно начинание. Да се разреши разработването на биологични оръжия, дори и по-късно да могат да заявят, че това е станало за самоотбрана, беше голяма крачка напред в неизследвана територия. Може би О’Конър бе прав. Може би беше благоразумно да се продължи с разработването на ваксините и да се чака потвърждение на заплахата. В края на краищата, разсъждаваше той, никой в медиите или в Капитолия нямаше да го критикува, че не е искал да разработва биологични оръжия. За миг остави съзнанието си да се зарее, привлечено от една по-висша мисия. Единственото, в което президентът Харисън бе сигурен, беше, че във времена като сегашните Бог щеше да го напъти. Всички велики президенти бяха богобоязливи мъже, но никой не надминаваше неговия личен герой Ейбрахам Линкълн. Както често казваше Джери Бъфет, харизматичният телевизионен проповедник от Атланта, в тази война срещу тероризма Бог е на страната на онези, които вярват в свободата и демокрацията. Преподобният Бъфет беше припомнил на президента, че девизът на Америка неслучайно гласи: „Уповаваме се на Бог“. Разговорите с Джери Бъфет винаги пораждаха у Денвър Харисън усещането за цел и решимост. Може би и този спор ще му се изясни след един спокоен разговор с проповедника.

Вицепрезидентът беше също толкова замислен, макар религията да нямаше нищо общо. Въпреки очевидната нерешителност на президента Болтън изпитваше удовлетворение от посоката, в която пое разговорът. Ако и сделката да не бе договорена, съветникът на президента беше захапал стръвта за ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ. В случай че предложението за повторно започване на проучванията на биологичните оръжия бъде одобрено, логичният избор беше ЦКЗ. Неслучайно по-рано през деня той небрежно пусна на Еспозито мухата за изтичане на информация към медиите от ИИЗБА на САЩ и ЦКЗ. Болтън се усмихна презрително в себе си. Скоро ще изиграе и другата си карта, като информира Еспозито за строежа на „Халиуел“. Досега малкият съветник не го беше разочаровал. Еспозито много добре знаеше, че няколко строго секретни документа, включително за следенето на обикновени американци от ФБР, наскоро бяха изнесени в общественото пространство, изключително чувствително на тази тема. И навредиха на шансовете на републиканците да запазят Сената и Конгреса. Всяка разработка на биологични оръжия в ЦКЗ или ИИЗБА на САЩ при открито незачитане на международния договор за биологичните оръжия щеше да бъде много рискована стратегия.