Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (87)

87.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

— Добре дошли вкъщи, приятели — поздрави ги сърдечно Къртис, но се въздържа да целуне Кейт по бузата. Ръкува се с нея и Имран, когато влязоха в кабинета му. — Кафе? Както знаете, то е от моята собствена кафемашина — подчерта той и намигна на Кейт.

— Е, какво стана, докато ни нямаше? — попита Имран.

— По телевизията дават обичайните заподозрени — отговори Къртис. — Президентът Болтън стопява преднината на Халиуел, но който и да спечели номинацията от тях двамата новината за мен ще е лоша. Подозирам, че обикновените американци започват доста да се притесняват заради заплахите на Кадир за окончателно решение и твърдия курс, поет от Болтън. Не сме получили нищо определено за Пекин, но данданията става все по-голяма и американските спортисти скоро ще заминат. Как са Сингапур и светът на микробиологията?

— Сингапур ни дойде добре, малко разпуснахме, но светът на микробиологията е по-опасен, откогато и да било — мрачно отговори Имран. — Мисля, че трябва да предложим прекратяването на тази програма. Долински доказа, че създаването на супервируса е възможно, и ще складираме ваксината му. Това наистина е забележително постижение, но си мисля, че запасите от ебола-шарка трябва да бъдат унищожени.

— Предполагам, че няма да имаме по-голям успех, отколкото с едрата шарка, но можем да опитаме. Заместник-директорът все още е зает, но ще ми звънне, когато се освободи.

— Грабнах това, преди да тръгнем от „Халиуел“, в случай че панерчето ти с входяща поща пресъхне — каза Кейт с усмивка, извади от чантата си „Бюлетин Халиуел“ и му го подаде. После се отпусна назад в стола, който щеше много добре да подхожда на реликвите в кабинета на Том Макнамара. — Последният писък на екстравагантността от тридесет и седмия етаж.

— Трябва да е струвало малко състояние — отбеляза Къртис, докато лениво прелистваше стотината страници, изпълнени с маркетингови данни и цветни снимки.

Значителна част от тях бяха на Ричард Халиуел — как дарява чекове на благотворителни организации или домакинства на обеди за знатни гости. Точно се готвеше да остави бюлетина на бюрото, когато погледът му попадна на финансовите страници. Тази част започваше с писмо, потвърждаващо отличното финансово състояние на компанията, и предсказваше още по-голям растеж догодина. В края имаше подпис: д-р Алън Фераро, главен финансов директор, но вниманието на Къртис всъщност привлече снимката на Фераро.

— Познавате ли главния финансов директор на „Халиуел“? — попита той.

Кейт поклати глава.

— Запознаха ни много набързо. Той работи на етажа под нас, така че нямаме контакт. Защо? — попита Имран.

— Определено имам усещането, че съм виждал снимката на този тип някъде — промърмори Къртис, докато си блъскаше главата. Внезапно му просветна. Причината беше в носа. — Чудя се дали съм прав.

С очакване и надигащ се гняв при спомена, Къртис се завъртя към компютъра си и отвори ужасяващите снимки на горящия пред пешаварското медресе автомобил на младия агент. Макар сега д-р Алън Фераро да не носеше брада, приликата беше необичайна.

— Погледнете това — каза той на Кейт и Имран, а после обърна дисплея така, че да могат да видят снимките. — Преди време в Пешавар изгубихме млад агент. Търсим този тип — посочи Къртис брадатото лице с гърбав нос на Ал Фалид. — Чудя се дали д-р Алън Фераро не е случайно и д-р Амон ал Фалид.

— Има голяма прилика — съгласи се Кейт.

Къртис знаеше много добре, че Ал Фалид е напуснал страната заради едногодишна академична отпуска, но въпреки положените усилия да засекат връщането му, името му не се беше появило при кръстосаните проверки на митниците и службите на вътрешната сигурност, а в Мичиганския университет изобщо не бяха чували за него.

Той набра искане до службата за вътрешна сигурност да съставят справка за пътуванията на д-р Алън Фераро през последните две години. Въпреки изчерпателните проверки беше напълно възможно някой да излезе от страната като д-р Амон ал Фалид и да се върне като д-р Алън Фераро.