Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (93)

93.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Къртис почувства, че стомахът му се свива, докато белият цивилен „Лиърджет 60“ рулираше по пистата и накрая спря до черен самолет от същата марка, но с ясно забележимото златно Х на опашката. Дали Халиуел не се е върнал по-рано, запита се той.

Специалният агент Роб Бауър, оперативен служител на ФБР, ветеран с изсечени черти, работеше с Къртис повече от двадесет години. Сега той го очакваше със заповед за обиск на Халиуел Тауър и за арестуването на магната.

— Халиуел пристигна преди четвърт час — съобщи Роб, докато се качваха в цивилната му кола. — Имаме подкрепление от полицейското управление на Атланта, но ги оставих малко по-далече, защото исках да разбера какви са ти плановете.

Две тъмносини патрулки с познатата червена ивица на полицейското управление в Атланта бяха паркирали на известно разстояние от главния вход на фармацевтичната компания „Халиуел“. Роб Бауър много добре знаеше, че входът е под непрекъснато наблюдение.

— Наясно си, че ако арестуваме този тип, лайната ще се разлетят навсякъде — продължи Роб, докато изкарваше колата от паркинга пред ВИП терминала.

Къртис кимна. Между двамата съществуваше безгранично доверие.

— Меко казано, друже, ще трябва да ми се довериш. Халиуел не е единственият високопоставен човек, забъркал се в криминална дейност, но ние, Роб, трябва да стигнем там бързо. Имам усещането, че животът на един от агентите ми е в опасност.

Роб Бауър постави малка сигнална лампа, проблясваща в синьо, на покрива и се включи на честотите на двете патрулки. Времето за предпазливост отдавна бе свършило и двамата се надяваха, че звукът на приближаващите сирени щеше да накара Халиуел да се замисли.

Дълбоко в тунела под Халиуел Тауър нито д-р Халиуел, нито двете жени, които той беше подкарал към металната врата, чуваха нещо друго, освен звука от крачките си, които отекваха в дебелите бетонни стени.

Халиуел заплашително насочи пистолета си към Кейт.

— Първо ти! Качвай се на количката! — заповяда. Докато държеше главата й на прицел, той затегна коланите около глезените й с едната си ръка, а после повтори операцията и с китките. — Хайде сега ти! — изсумтя и пренесе вниманието си към Симон. При първия си опит тя падна, а количката се блъсна със силен трясък в облицованата с плочки задна стена на подготвителното помещение.

Халиуел прибра пистолета в джоба си, докара количката и издърпа Симон върху нея.

— Жалко, че позволи на любопитството си да надделее — презрително процеди той, докато я буташе към нишата за подготовка. — От изследванията, които проведох, ебола-шарката действа на хората много по-ефективно, отколкото на шимпанзетата, но допълнително потвърждение със здрави екземпляри като вас ще бъде от полза. Ще стане един от крайъгълните камъни в научните ни изследвания. — Червеникавата коса на Симон беше разрошена, а в очите й се четеше страх от Халиуел. Тя знаеше, че е безогледен, но никога не бе предполагала какво чудовище се крие в човека, наведен над нея. — Всяка хипотеза изисква точни изследвания, преди да бъде доказана. Тестовете трябва да се повторят много пъти — изръмжа той.

Щом въздействието на алкохола малко отслабна, Симон започна да се съпротивлява и да се опитва да се освободи от найлоновите колани, които я държаха легнала. Неведнъж беше ставала свидетел как Халиуел контролира хората, като използва обаянието си. Сега разбра, че и насилието не му е чуждо. Симон потрепери. Психопат, който се беше кандидатирал за най-високия пост в Съединените щати.

Халиуел остави завесата дръпната.

— Искам да гледаш — каза той, когато се върна при другата количка.

После бавно плъзна ръка по вътрешната страна на бедрото на Кейт.

Кейт се изплю в лицето му, когато помилва слабините й.

— Ти, мръсен, дегенерирал копелдак! Махни си ръцете от мен.

— Ще съжаляваш за думите си — студено каза Халиуел, избърса лицето си и тръгна да търси широка лепенка.

Роб Бауър спря със скърцане на гуми пред пропуска на „Халиуел“. Сирените на двете полицейски коли на управлението в Атланта престанаха да вият, когато колите паркираха зад него.

— ФБР. Отворете вратите! — заповяда Бауър и показа значката си.

Пазачът се поколеба и се обърна към своя началник, който се опитвате да намери Халиуел по телефона. Поклати озадачено глава, когато Халиуел не вдигна. Заповедите бяха пределно ясни. Никой няма право да влиза без негово разрешение, така че той трябваше да задържи полицията, докато успее да се свърже с шефа.

Къртис видя червения „Макларън“ на Халиуел, паркиран пред входа на небостъргача.

— Той е тук и е бързал — каза Къртис, когато старшият на охраната дойде до прозорчето.

— Не можете…

Откакто Къртис се помнеше, специален агент Роб Бауър, също като него, си падаше по модела „Магнум“ на „Ругър“, 44-ти калибър.

— Отвори вратата или ще прекараш следващите петнадесет години от живота си в затвора, като си вардиш задника от останалите противни типове там.

Докато асансьорът летеше нагоре към рецепцията на тридесет и седмия етаж, Къртис си наложи да се съсредоточи върху онова, което трябваше да прави, и да се отърси от чувствата си към Кейт. Щом видя, че комбинационната ключалка е затворена, той извади револвера си и я отнесе. След секунди вече бяха в кабинета на Халиуел. Някакъв мобилен телефон звънеше на бюрото, където Халиуел го бе зарязал. От охраната все още трескаво се опитваха да го намерят.

— Нека неколцина от твоите хора проверят долния етаж. Кабинетът на д-р Брейтуейт е в дъното, но имам усещането, че няма да я намерят там — добави Къртис, докато крачеше към покритата с орехов панел асансьорна врата в далечния край на огромния кабинет на собственика на компанията.

Симон не беше единствената, която забравяше ключа в ключалката, и далеч под краката му вратите на асансьора тихо се затвориха.

Кейт отново наплю Халиуел и той й удари плесница.

— Не трябваше да правиш това — каза й бавно и многозначително. — На лошите момичета им инжектират ебола-шарка, а ти беше много, много лоша.

Въпреки перченето Кейт почувства как ледени ръце сграбчват стомаха й. Сивите очи на Халиуел бяха напълно безизразни и тя стигна до същия извод като Симон. Не за първи път в историята някой опасен психопат стигаше застрашително близко до най-висшия пост на своята страна. Ричард Халиуел беше само на няколко печалби в първичните избори в останалите щати от номинацията на републиканците за Белия дом. Кейт изскимтя, когато той залепи широка лепенка върху устата й.

— Може би ще бъде най-приятно да свърша това на фона на Петата на Бетховен? — гласно попита Халиуел и пусна уредбата. — Толкова величествена музика. Та-та-та-таа… та-та-та-тааа… — запя той едновременно с оркестъра. — Чудесно — погледна я похотливо, докато ерекцията му нарастваше. Ръцете му се плъзнаха под сутиена на Кейт, а после в бикините й. Младата жена се насили да запази спокойствие, за да не се задуши от жлъчката, която се надигна в устата й.