Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (49)

49.

Атланта, Джорджия

Кейт Брейтуейт се претърколи на тясното двойно легло в малкия си апартамент в Атланта, но телефонът на нощното шкафче не преставаше да звъни. Тя беше съсипана от шестнадесетчасовия ден в лабораторията. Предната вечер се бе оплакала на Имран от главоболие и си легна веднага щом се върна от „Халиуел“. Опипом затърси преносимата слушалка.

— Кейт Брейтуейт — промърмори със сънлив глас, леко раздразнена, че са я събудили, преди сама да се разсъни.

— Кейт, Имран се обажда. Едно от шимпанзетата е мъртво. — Професорът говореше спокойно, но Кейт долови загрижеността в гласа му. Новината я накара да седне в леглото.

— Кое от тях?

Настъпи малка пауза.

— Кейт, съжалявам, но е Мавърик.

— Мавърик? О, боже, не!

— Ще те чакам във фоайето след половин час. — Имран обитаваше апартамент на горния етаж.

— Може и след петнадесет минути! — Тя забучи слушалката обратно в стойката и ядосана и объркана се запрепъва към банята.

Кейт усети, че се задъхва в синия си защитен костюм и намали крачка. Успокой се, прошепна тя, припомняйки си огромните опасности, които я дебнеха. Имран вече чакаше от другата страна на въздушния шлюз. Дори Мавърик да не бе още мъртъв, а само болен, тя пак не можеше да стори почти нищо. Отново почувства пристъп на безсилие заради задачата, която им бе наредено да изпълнят.

Когато излезе от съблекалнята с преметнат през рамо регулатор за въздух, Имран я посрещна пред вратата на въздушния шлюз. Подаде й галошите и тя му кимна с благодарност. И на двамата не им се говореше за загрижеността, която изпитваха. Кейт спусна визьора на защитния костюм, последва Имран във въздушния шлюз с обеззаразяващите душове и затвори тежката стоманена врата откъм зоната с трета степен на защита. След като се увери, че се е херметизирала, Имран отвори срещуположната врата и Кейт го последва в заразната част. Минаха през главната лаборатория и влязоха в помещението за животните. Лицата им бяха бледи зад визьорите.

Кейт се насили да запази спокойствие, докато се протягаше за един от червените накрайници на маркучите за въздух, които висяха от тавана близо до клетката на Мавърик. Без да обръща внимание на нахлуващия в костюма й въздух, тя съсредоточи вниманието си върху него. Животното лежеше на една страна върху пода на своята клетка. Гримасата на болка, изписана по лицето на нейния духовен брат от животинското царство, й показа, че е умрял от ужасяваща смърт. Кафявите му кървясали очи я гледаха вторачено, но в тях нямаше живот. На Кейт й се стори, че в безжизнените зеници долавя немия въпрос „защо?“. Обърна се към Ричард и с жест го подкани да отключи вратата на клетката, но Имран вдигна ръка. Той се отправи към купчина инструменти и свали един дълъг прът от куките, на които бе окачен. Кейт кимна с разбиране. Макар Мавърик да изглеждаше мъртъв, Имран трябваше да е напълно сигурен в това. Една дупка в защитния костюм, причинена от заболяло от едра шарка шимпанзе, щеше да е фатална.

Имран и Ричард вдигнаха и изнесоха тялото на Мавърик върху количка от неръждаема стомана и я забутаха към помещението за аутопсии. Вече беше започнал rigor mortis и единият крак на Мавърик си остана свит, когато го повдигнаха и пренесоха върху стоманената маса за дисекции. Имран и Кейт добре знаеха, че от всички процедури в една заразна лаборатория аутопсията на животно е най-опасната. Едно подхлъзване със скалпела или друг режещ инструмент можеше да бъде фатално и Кейт се обърна да види дали Ричард и Карл са достатъчно далеч от масата.

Тя пъхна каучуково блокче под гърба на Мавърик, така че гърдите му да се изпъчат нагоре и напред, а после със сила свали ръцете му надолу, за да не пречат. Имран взе един скалпел от масата с инструментите, която му се падаше отляво, и внимателно направи Y-образен срез от двете страни на шията на маймуната и надолу. С бавно движение се протегна за стоманената ножица за ребра и започна да реже гръдния кош.

Кейт се стегна, неподготвена за онова, което видя под гръдния кош на шимпанзето. Имран вдигна очи и многозначително поклати глава. Variola major беше нападнала всички органи на Мавърик с ожесточение, което нито един от двамата не беше очаквал. По вътрешностите на маймуната имаше следи от кръвоизливи. Сърцето, белите дробове и бъбреците бяха изпъстрени с петна и превърнати в червена каша. Нямаше нито един орган, в който вирусът да не беше проникнал. Variola major беше много по-смъртоносна, помисли си Кейт, отколкото повечето хора осъзнаваха. Ненапразно легендарният д-р Д. Е. Хендерсън, който заедно със стотици други учени бе посветил десетилетия, за да унищожи вируса от лицето на планетата, беше поискал всички запаси от него да бъдат унищожени.

Имран продължаваше да работи методично. Изряза покрития с кръвоизливи черен дроб на Мавърик, а после постави разкашканата червена тъкан в кутията за органи. Отдръпна се, остави скалпела на място и кимна на Кейт, която трябваше да се протегне за кутията и да й сложи етикет. Двамата бяха работили заедно толкова дълго, че всеки много добре знаеше какво прави другият. Но когато се обърна да сложи на количка заразената пластмасова кутия, тя се сблъска с Карл, който беше влязъл в помещението, за да погледне по-отблизо. За свой ужас почувства силно убождане през ръкавицата. Карл все още държеше скалпела, който беше разглеждал, и той за миг проби ръкавицата на Кейт. Пластмасовата кутия изпръска с кръв защитния й костюм, когато падна на земята. Черният дроб на Мавърик се плъзна по белите плочки, оставяйки червена следа от заразния вирус индия-1 след себе си.

Карл залитна назад с побеляло лице. Въпреки че й се гадеше, Кейт се задейства според инструкциите. Като държеше ръката с пробитата ръкавица надолу, за да избегне просмукването, тя протегна другата и откачи завития червен маркуч за въздух от своя регулатор. После хвърли поглед към Имран, който правеше същото. Мина покрай Карл, замръзнал с притиснат към масата за инструменти гръб, все още стиснал злополучния скалпел в защитената си от ръкавица ръка.

— Боже мили, о, Боже мили, не й позволявай да ме пипне! — помоли се Кейт на Бога, с когото отдавна не бе разговаряла. Когато пусна обеззаразяващия душ и кръвта се стече от защитния й костюм, тя погледна към Имран, който точно пускаше съседния душ. Лицето му беше пепеляво.