Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (1)

1.

Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

„Когато най-малко очаквате, ние ще ви поразим в дълбините под вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница. Това е първото от трите предупреждения. Ако не се вслушате в тях и ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният пожелае, ще бъдем принудени да приложим окончателното решение^[1].“

Сред военните в Белия дом цареше напрежение. Информационната среща беше свикана набързо в претъпканата Ситуационна зала под Овалния кабинет в западното крило. Видеофилмът, който гледаха, беше зърнест, но чертите на лицето на шейсетгодишния д-р Халид Кадир се открояваха достатъчно ясно. Подобно на хидрата от гръцката митология, на „Ал Кайда“ беше израснала още една чудовищна глава. Главният терорист на екрана изглеждаше спокоен и смразяващо уверен. За разлика от по-кльощавия си и по-известен колега Осама бин Ладен, образованият на Запад мюсюлманин уйгур от Синдзянския автономен район в Западен Китай беше с едро телосложение. Бе висок метър и осемдесет и държането му беше заплашително. На мургавото му кръгло лице бяха изсечени бръчките от продължаващата цял живот борба със Запада и етническата група на китайците хан. Тъмните му притворени очи с надвиснали над тях вежди бяха хладно пресметливи. Елегантна бродирана допа, традиционното кепе на уйгурските му сънародници, покриваше тънката му посивяла коса.

Кадир говореше бавно и спокойният му тон караше президента Денвър Харисън и членовете на военния му кабинет, най-могъщата група мъже и жени на света, да отхвърлят отправеното предупреждение като обикновено ислямистко перчене. Агент Къртис О’Конър обаче не беше склонен да го направи. Д-р Халид Кадир беше блестящ микробиолог, завършил „Харвард“. О’Конър знаеше, че е и забележително целеустремен.

Къртис О’Конър, специалист по биотероризъм и един от най-добрите познавачи на исляма, Централна Азия и „Ал Кайда“ сред агентите на ЦРУ, седеше на един от столовете на съветниците, подредени край покритата с тъмна ламперия стена в Ситуационната зала на Белия дом. Беше на четиридесет и три, висок метър и седемдесет и осем здравеняк в добра форма. Гъстата му черна коса беше небрежно сресана. Лицето му бе загоряло от слънцето, а сините му очи проблясваха дяволито. Къртис О’Конър беше от ирландски произход, имаше независим характер и един от най-острите умове в ЦРУ. Преди известно време бе заключил, че президентът и неговите съветници не желаят да видят истинските измерения на войната в Ирак. Струваше му се наложително да повлияе някак за промяната на опасния и арогантен курс, начертан от администрацията, който подлагаше на опасност новата му родина и целия западен свят. О’Конър не си падаше по президенти и премиери, които започват войни под измислени предлози, нито по съветници и генерали подмазвачи, които се включват в наддаването. А още по-малко по религията и фундаменталистите, независимо от тяхната вяра, щом злоупотребяваха с нея.

„Западът все по-често използва така наречената война срещу тероризма като средство за преследване на мюсюлманите по света — продължаваше Кадир. — В Ирак биват избивани невинни деца и жени, същото става в Ливан и палестинските земи, окупирани от Израел. Други правителства, например това в Пекин, последваха примера на Съединените щати, Великобритания и Австралия и използват войната срещу терора, за да премахнат уйгурите мюсюлмани, които възприемат като заплаха. Вие на Запад не го виждате, но Китай екзекутира всяка година повече хора от всички останали страни по света, взети заедно. По прищявка на комунистите в Пекин измъчват и затварят хората, блокират интернет. Свободата на словото не съществува, но въпреки това вие на тълпи ще дойдете на олимпиадата в Пекин и така ще окажете подкрепа на престъпния режим. Същото се случи и през 1936 г. — отбеляза Кадир с лека тъга в гласа. — Берлинската олимпиада беше открита от Хитлер и Третият райх използва спортната надпревара и нацисткия поздрав, за да възвеличи режима си. Явно сте забравили, че според олимпийската харта целта на «олимпизма е да постави спорта в услуга на хармоничното развитие на човечеството за мир в обществото при зачитане на човешкото достойнство».“ С неподражаема ирония Кадир отправи предупреждението си: „Ако не смените курса, в който Хитлер се провали, ислямът ще ви победи“.

Къртис О’Конър се запита дали първото нападение ще бъде с биологично оръжие и дали е възможно спортистите и игрите да са набелязаните мишени. „В дълбините на вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница“ изобщо не звучеше като бактерия или вирус, но О’Конър знаеше, че сред най-търсените терористи в американския списък малцина можеха да се сравняват с учения мюсюлманин и философ. И никой нямаше по-добра възможност от него да използва тъмния микроскопичен свят на биотероризма. Въпреки пренебрежението по лицата на президента Харисън и останалите членове на неговия кабинет О’Конър имаше усещането, че някъде в това първо закодирано предупреждение се крие действителна опасност, която Западът можеше да пренебрегне само на собствен риск.

Когато видеофилмът свърши, президентът Денвър Харисън се заигра с писалката си от масивно злато. Неотдавна се бе върнал от ранчото си край река Битъррут в Монтана и беше очевидно, че му се ще още да е там. Вместо това беше принуден да изслуша видеозаписа със заплахите на някакъв долен мюсюлмански терорист. Квадратното лице на Харисън бе хванало слънчев загар, а брадичката му стърчеше предизвикателно. Непрестанно критикуваха неговата администрация, че облагодетелства богатите, вместо да се грижи за бедните, и че постоянно измъква пари от средната класа в Америка, но тези обвинения изобщо не го засягаха, ала войната в Ирак и срещу тероризма все пак взимаше своята дан. Някога черната му коса сега беше забележимо прошарена. Президентът Харисън се вторачи във фигурата на екрана.

Държането на Кадир стана по-малко заплашително и той изглеждаше почти разумен, когато се обърна към обикновените граждани на Запада и Китай. „Западните народи и китайският народ са в смъртна опасност. Ще ми се да не беше така, но вашите водачи са арогантни и упорити, отказват да преговарят с няколкото ключови държави от мюсюлманския свят, като например Сирия и Иран. Нахлуването на Запада в Ирак доведе до смъртта на повече от четиристотин хиляди невинни иракски граждани. Вашите лидери отричат този брой, но данните бяха изнесени от вашия собствен уважаван университет «Джон Хопкинс». Пекин държи медиите и интернет под много строг контрол и мнозина на Запад не знаят какво се случва в Китай. Хиляди от моите съграждани в провинция Синдзян бяха убити от безскрупулни китайски правителствени войници“, продължи Кадир, а тъмните му очи засвяткаха гневно, когато си припомни клането на своето собствено семейство. „Китайското правителство от десетилетия преследва уйгурския народ в Синдзянския автономен район, а войната на Запада срещу тероризма предостави на властващите извинението, което им беше нужно, за да узаконят убийствата и хвърлянето на борците за свобода в затворите без съд и присъда. Пекин просто повтаря онова, което Западът разреши в Гуантанамо Бей.“

Ъгълчетата на тънките устни на президента се отпуснаха надолу, докато се опитваше да разбере посланието на Кадир. Явно заплахата нарастваше до злокобно равнище.

„Пророкът, мир нему, предсказа, че краят на света ще настъпи, когато вие, идолопоклонниците и евреите, «от всеки хълм се втурнете на тълпи срещу исляма». Днес вие на рояци се нахвърляте върху ни на всеки хълм от четирите посоки на земята. Ако вашите водачи упорстват да унищожат мюсюлманския народ, ако продължавате да унижавате Пророка, мир нему, вашата цивилизация ще бъде унищожена окончателно, както е предсказано в благочестивия Коран.“ Микробиологът затвори свещената книга пред себе си.

„11 септември беше предвестник за очакващите ви злини. Много скоро ще получите първото предупреждение и ние ще ви нападнем в дълбините под вечността. Първото предупреждение ще бъде последвано от второ, а сетне от трето и ако не се вслушате в предупрежденията на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, ще загинете, когато самотната нишка се сплете със своя двойник.“