Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (14)

14.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Къртис О’Конър изчете обобщението на разпитите по летищата, разписа се под досието и го хвърли в кошчето с изходящата поща.

През последните двадесет и четири часа митническата и граничната охрана бяха измъкнали не по-малко от сто и четиридесет души от опашките, чакащи да се качат на самолетите, и от самите машини. Разпитите не бяха съвсем случайни, защото в повечето случаи ставаше дума за американски граждани, произхождащи от мюсюлмански страни, или за хора с вид на араби. Резултатите не бяха по-различни от всеки друг път. Бяха задържани трима души за нередности с визите им плюс един дребен крадец, издирван от полицията в Лас Вегас за нападение срещу проститутка. Но нищо съществено не привлече вниманието на О’Конър. Въз основа на дестинациите им той маркира петима граждани за рутинно наблюдение. Двама отиваха в Сирия, един — в Йордания, друг в — Индонезия. А един учен, който пишеше някаква книга за Пътя на коприната, се опитваше да стигне до северозападния район на Пакистан, близо до границата с Афганистан. Войната срещу тероризма взимаше своята дан с все по-нарастващата нужда от следене. Агентите на ЦРУ по места се мъчеха да се справят.

Всеки ден в мазето на американската легация в дипломатическия анклав в Исламабад пристигаха безброй искания на Вашингтон за информация относно местонахождението на Осама бин Ладен. Освен това Белият дом затрупваше американските медии с планини от оплаквания, че талибаните избягват залавянето си в Афганистан, като се промъкват през границата в пакистанската северозападна провинция. Администрацията бе изпратила прекалено малко части в Афганистан. Повтори тази грешка поне десет пъти в Ирак, но Белият дом отхвърляше всякаква критика въпреки очевидната липса на ресурси. Еспозито настояваше за нещо конкретно, с което президентът да затвори устата на критиците си. Постоянният натиск започна да се отразява в Исламабад.

Началникът на поста на ЦРУ Роб Ригън, едър мъж с късо подстригана побеляваща коса, бе прекарал няколко ужасни часа. Прочете последната строго секретна телеграма от Вашингтон с нарастващо недоумение.

— Ритни ме! — промърмори той.

— Не, благодаря — отказа неговият по-млад, тъмнокос и винаги весел заместник Майк Марина и после попита съчувствено: — Вашингтон?

— Точно така. Ние тук сме до шия в лайната, а сега искат да започнем операция за наблюдение на някакъв дребен учен, който пише книга за ислямската архитектура по Пътя на коприната. Още един сигурен бестселър. Тия тъпанари от Фоги Ботом^[1] нищо не разбират — изръмжа Ригън.

— Е, само докато хората не започнат да напускат — отговори заместникът му с усмивка — и в кабинета на секретаря по отбраната не започне да звъни звънецът. — Никой от работещите за ЦРУ не можеше да разбере защо политиците и генералите от Пентагона започнаха две войни в региона без достатъчно части и екипировка, за да се постигнат поставените цели. А сега вече целият Близък изток бе изложен на опасността да избухне в пламъци.

— Кой е свободен?

— Само новият.

— Крофърд? Мисля, че още не е почнал да се бръсне. Та той е тук само от пет минути.

Заместникът на Ригън вдигна рамене.

— Вярно, че има още жълто около устата, но разполагаме само с него, пък и така или иначе трябва да почне да се учи.

Къртис се облегна назад в стола си и се замисли какво ли ще стане там, на място. По много причини завиждаше на агентите. Оперативната работа винаги е била неговата сила и той копнееше да се върне отново към нея.

Най-опитният в борбата с тероризма служител на ЦРУ нямаше как да знае, че щеше да получи тази възможност много по-скоро, отколкото очакваше, и то в една крайно негостоприемна и опасна част на света.