Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (81)

81.

Градовете мишени

Предградието беше едно от най-богатите и най-старите в града. Големите колониални домове се извисяваха над криволичещата река, кацнали върху склоновете на доста висок хълм. Щом се спусна нощта, хората на Кадир влязоха в тиха странична уличка и спряха до стар подземен пожарен кран, свързан с главния водопровод за питейна вода. Униформите им бяха скроени така, че да приличат на местната пожарна команда. Специално приспособеният уличен пожарен кран, купен от фирма за противопожарно оборудване в интернет, и 64-милиметровата гайка щяха да паснат отлично, но заради пълната липса на поддръжка от страна на градския съвет старото съоръжение беше в ужасно състояние. Все пак по средата на платното все още се виждаше задължителната синя отметка, иначе хората на Кадир никога нямаше да го намерят. Ръководителят на групата Мухамад използва права лопата, за да махне прораслата трева от горната част на ръждясалия метален капак, на който бяха изписани буквите ПХ. Той го вдигна и отвътре изскочи жаба. Мухамад се наведе, за да почисти боклуците от задръстената шахта.

— Чудя се какво ли правят, когато има истински пожар — обърна се той към Абдула, един от членовете на клетката, вкара пожарния кран в шахтата и го нахлузи на двата щифта, които стърчаха от дъното.

— Чудесно е, че налягането тук е слабо, точно както предсказа — каза Абдула. Шпинделът на наземния пожарен кран натисна надолу вдлъбнатия клапан в основата на съоръжението и водата потече нагоре в специално прикрепения манометър. — Само 200 килопаскала. Компресорът лесно ще го преодолее — добави той, докато свързваше другия край на пожарния кран със съда, в който държаха цезиевия хлорид. — Аллах акбар! Бог е велик! — промърмори Абдула яростно, пусна изработения по поръчка компресор и отвори клапана. Сто литра разтворен цезиев хлорид бяха впръскани в градския водопровод за питейна вода.

Абдула се наведе и повърна в канавката. Смъртоносното гама-облъчване, което получи, докато разтваряше сините топчета, вече оказваше унищожително си въздействие, но двамата с Мухамад знаеха, че радиацията няма да ги убие, преди да успеят да изпълнят последната си мисия. Утре, ако Аллах пожелае, те все още ще са способни да взривят раниците със синия прах в центъра на града.

Мухамад щеше да вземе асансьора до деветия етаж на Адълейд стрийт №79 и да предизвика експлозия във фоайето за посетители на китайското консулство. Абдула и третият член на клетката щяха да се качат на покрива на сградата, която се извисява над Пламъка на възпоминанието в централната делова част на града, посветен на всички, които се бяха сражавали за своята родина. Двамата мъже знаеха, че ветровете ще поемат фината смъртоносна пудра и ще я разпръснат на хиляди метри. Градът щеше да се превърне в гробище.

 

 

На около дванадесет хиляди километра от тях един от най-важните участници в джихада сред хората на Ал Фалид беше на смяна в пречиствателната станция на Комисията за комунални услуги на Сан Франциско в Милбрей. Две години по-рано членът на спящата клетка от мюсюлманската общност в района на залива на Сан Франциско бе постъпил на работа там. През април 2006 година той докладва на главатаря на групата, че комисията е монтирала резервоар с малки сладководни риби. Няколко десетки бързи компютри следяха тяхното дишане. Рибите разтягаха хриле, за да изхвърлят пясъка и други частици от своите дихателни пътища, точно както хората кашляха, за да изхвърлят течност или храна, попаднали в „кривото гърло“. Тази система имаше за цел да следи как кашлят рибите. Ако някоя от тях бе раздразнена от чужди тела или токсини във водата, чрез пейджъри и имейли компютрите вдигнаха по тревога дежурните и ръководството. Но това не притесняваше водача на клетката в Сан Франциско. Когато рибите вдигнеха тревога, вече щеше да е твърде късно.

 

 

Билетите за концерта „Скалите на мира“ се разпродадоха до последния. Докато от сцената под колоната на Нелсън рок звездите забавляваха петнадесетте хиляди души в продължение на близо четири часа, разтвореният цезиев хлорид се плискаше във водата на прочутите фонтани. Силният вятър разнасяше фините водни пръски из въздуха, но въодушевената тълпа нямаше ни най-малка представа каква смъртоносна влага пада върху тях. Цветомузиката запращаше във всички посоки червени, зелени и жълти лъчи, групите подлудяваха своите фенове. Водата и пръските от фонтаните грееха в красиво тъмносиньо.

 

 

Председателят на Комисията за комунални услуги на Сан Франциско Ханк Аркъл точно се наслаждаваше на голфа, когато неговият пейджър го предупреди, че с една от рибите нещо не е наред. Пасивните електроди в резервоара, усилени десет хиляди пъти, бяха доловили необичайното дишане на един от „рибите полицаи“. Заместник-председателят и трима други членове на комисията също бяха предупредени, но никой от тях не се разтревожи кой знае колко. Системата беше настроена така, че ако рибата не диша както трябва, пробите и тестването на водата за химически замърсявания се извършваха автоматично. Когато анализът показа наличност на цезиев хлорид и гама-радиация във водата, вече всички риби бяха мъртви.

 

 

Избелялата раница на Махмуд ал Масри подхождаше на джинсите и бялата му тениска. Никой не му обърна ни най-малко внимание, когато в началото на поредната работна седмица той излезе от станцията на метрото на Хайд Парк Корнър. На сутринта след големия неделен концерт метрото беше пълно с ранобудни работници и служители. Небето над Лондон бе необичайно ясно и синьо, когато Махмуд мина през Куин Елизабет Гейт и влезе в парка. Той заобиколи лятната естрада и тръгна към Наблюдателницата, някогашния полицейски пост. Последните секунди от земния му живот изтичаха и той зашепна безмълвна молитва, с която благодари на Аллах за успеха на операцията и за това, че слабият вятър духа от запад. Докато вдигаше юмрук във въздуха, се обърна от Серпентината в посока към Мека и завика:

— Аллах акбар! Бог е велик! Аллах акбар! Бог е велик! — Експлозията изпрати взривната вълна навътре в парка, а вятърът поде облака смъртоносен цезиев хлорид и го понесе към оживения град.

Десет минути по-рано Абу Заят, другарят на Махмуд, излезе от станция „Блакфрайър“ и тръгна към покрива на сградата, в която работеше като консултант по продажбите. Тя бе разположена недалеч от катедралата „Сейнт Пол“ и се извисяваше над ситито на големия град. За последен път Заят огледа града, в който беше живял през целия си живот, обърна се към Мека, вдигна юмрук и изрева:

— Аллах акбар! Бог е велик!

Втори взрив разтърси града. Облак съвсем фин радиоактивен прах се понесе над Треднидъл стрийт, Централната банка и Стоковата борса. Съвсем наблизо третата експлозия разруши фасадата на китайското посолство на Портланд Плейс. С изключение на смъртта на атентатора самоубиец и няколкото леко ранени от служителите на рецепцията, изглежда, нямаше големи поражения.

 

 

Малко по-рано на повече от шестнадесет хиляди километра започваше вечерното задръстване. Точно преди края на работното време, насърчен от новините за избухването на някакво заболяване в богатото предградие Хамилтън на Бризбейн, Мухамад взе асансьора до деветия етаж на Адълейд стрийт №79 и взриви смъртоносната си бомба. Секунди по-късно Абдула и другият член на клетката успяха да се промъкнат на покрива на хотела, извисяващ се над централната гара на Бризбейн. Докато улиците на града се изпълваха с вой на сирени, Абдула спря, за да повърне отново, а после двамата мъже застанаха на края на покрива. Вторачиха се надолу към часовниковата кула на гарата и колонадата от пясъчник около пламъка на възпоминанието. После се обърнаха на северозапад, за да бъдат с лица към Мека, едновременно вдигнаха юмруци и завикаха:

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик! — И както много пъти се бяха упражнявали, натиснаха едновременно бутоните на взривателите.

 

 

Моника Спалдинг, привлекателната водеща на Си Ен Ен, се извърна към камерата с примигваща червена лампичка. Все още не знаеше за взривовете в Бризбейн, но прекъсна материала за бомбите в Лондон, за да отрази една разрастваща се катастрофа по-близо до дома.

— Според току-що пристигналата информация в Сан Франциско е имало още няколко експлозии. Сега ще се свържем с нашия репортер Уейн Диас, който е на кея Фишърман. Уейн, какво можеш да ни кажеш?

Репортерът на Си Ен Ен стоеше пред голямото дървено корабно гребно колело до кея Фишърман, пред което всяка година се снимат хиляди туристи. Зад него хората бягаха от магазините и ресторантите, някои ридаеха истерично.

— Преди няколко минути се разбра за три взрива и както може да видите зад мен, след като научиха за Лондон, паниката завладя хората.

Камерата се завъртя към централната част на деловия район, чиито улици бяха задръстени от хилядите опитващи се да напуснат града.

— Две от експлозиите избухнаха върху покривите на сгради недалеч от мястото, където съм застанал, а третата — пред китайското посолство, край което човек от охраната се опитал да спре млад мъж с вид на арабин. Това е станало близо до Лагуна стрийт, където съм аз. Има опасения, че става дума за добре координираното предупреждение в световен мащаб, обещано от терориста д-р Халид Кадир. Това е от мен, Моника. — Кадрите, показващи хаоса в Сан Франциско, избледняха, когато Си Ен Ен отново включи лондонско си студио.

Първоначално лондонските власти съобщиха, че единствените жертви на бомбите в градския Хайд Парк и деловия район на града са самите атентатори. Изказаха се предположения, че бомбите са избухнали преждевременно, преди атентаторите да успеят да влязат в някоя от чайните в парка или в претъпкана със служители сграда. В големия град всичко продължи както преди. Туристите почувстваха леко неудобство от затварянето на парка, но властите побързаха да го отворят пак, опитвайки се бързо да възстановят нормалния живот, така че гостите на града да не са недоволни. Атентаторите бяха взривили бомбите си в интервал от десет секунди, като първата експлодира в 7:50 сутринта.

По същото време, когато Хайд Парк беше отворен наново, д-р Пол Темпълтън, директорът на Портър Даун, военния изследователски институт, звънна на министър-председателя с лошата новина. Това не са били обикновени бомби. На оживените Оксфорд стрийт и Парк Лейн в Мейфеър, на Шафтсбъри авеню в Сохо и далеч на изток, на метростанцията на Фенчърч стрийт и чак при Лондонската кула, бяха открити облаци радиация.

Водещите на Си Ен Ен Моника Спалдинг и Ефрам Брукс бяха свикнали да отразяват катастрофи из цял свят, а това приличаше на обикновена терористична атака, при това провалена. Тогава включиха кореспондента на телевизията в Лондон Майкъл Дъфи.

— Майкъл, какво можеш да ни кажеш? — попита Моника.

На екрана водещите на предаването бяха сменени от висок мъж във вълнено палто и черен шал, застанал в Хайд Парк. Зад гърба му се виждаше двойна редица лондонски чинари с голи клони.

— Моника, това нападение все още предизвиква учудване у властите. Като изключим самите терористи и неколцина леко ранени в китайското посолство, няма данни за други пострадали. Но както можете да чуете, вият много сирени, а полицейското присъствие в града се увеличава.

— Заради страх от нови атаки?

— Може би, но още не сме получили никаква информация какво става.

— Значи бомбите са избухнали преждевременно?

— Това е първото предположение на властите, но тази теория започва да се подлага на съмнение от доста експерти, главно поради факта, че взривовете са били в интервал от секунди. Също така получихме все още непотвърдена информация, че голям брой хора са потърсили помощ при личните си лекари и в болниците с оплаквания от силно повръщане, гадене и диария. Изглежда, повечето са били на концерта „Скали на мира“ на площад „Трафалгар“ в неделя вечерта или живеят в района на Хемптън.

— Майкъл — намеси се Моника, — трябва да прекъснем, защото имаме връзка с кабинета на министър-председателя на Даунинг стрийт.

Картината от Хайд Парк се смени от пръскащи пред №10 фигури в защитни костюми, които бяха напълно безполезни срещу гама-радиацията. Тези изображения изчезнаха и се появи премиерът с каменно изражение. От двете му страни стояха вътрешният министър и кметът на Лондон.

— Докато не установим мащаба на случилото се, властите препоръчват евакуация на града. Вътрешното министерство ще координира евакуацията. Апелираме към всички граждани да запазят спокойствие. Мога да потвърдя, че на мястото на взривовете на бомбите беше открито радиоактивно вещество, цезиев хлорид, и сега се опитваме да определим степента на неговото разпространение. Съобщиха ми още, че цезиев хлорид е открит във фонтаните на площад „Трафалгар“, както и в питейната вода около Хемптън. Уверени сме, че замърсената вода е ограничена в района на Хемптън и е малко вероятно да засегне и други райони. Вътрешният министър ще потвърди тази информация възможно най-бързо.

Апелът на премиера не беше послушан. Докато всички телевизии и радиостанции предаваха нещастието на живо, новината за „мръсните“ бомби се разнесе из града със скоростта на светлината. Безшумен, невидим убиец се криеше във въздуха и лондончани, които иначе са стоици, се уплашиха. Ужасът беше съвсем явен. Хората се втурнаха по улиците, препълниха спирките на метрото и се блъскаха, за да се качат в автобусите. Минералната вода изчезна от рафтовете на супермаркетите, докато паниката постепенно обхващаше цялата страна. Акциите на Лондонската стокова борса рухнаха.

Моника Спалдинг беше видимо потресена, когато се обърна към своя колега.

— Ефрам, значи имаме непотвърдени сведения, че същото се е случило и в Австралия?

— Моника, това все повече започва да прилича на координирана атака срещу целия свят — отговори Ефрам, докато се обръщаше към камерата. — Сега ще се прехвърлим в Бризбейн, Австралия, където има информация за още експлозии. Кимбърли, какви са новините при теб?

Смуглото лице на Ефрам се смени с това на младата репортерка на Си Ен Ен, застанала до река Бризбейн.

— Точно така, Ефрам. Тук станаха общо три експлозии. Две на покрива на постройки в центъра на града, а третата — в китайското консулство на деветия етаж на сграда на Адълейд стрийт. — Лицето на репортерката изчезна и се появи картина на хора, които тичаха към спирката на метрото на Рома стрийт, а на заден план проблясваха синьо-червените светлини на безброй линейки, патрулки и пожарни коли. Следващ кадър показа тълпа, наредена на опашка пред най-голямата болница в града. Някои от хората плачеха, други повръщаха, трети бяха изпаднали в истерия. Картината се смени със сцени от парламента в Канбера и министър-председателя, който явно беше объркан.

— Евакуацията на Бризбейн е само предпазна мярка — заяви той в отговор на журналистически въпрос от препълнената зала за пресконференции.

— Знае ли се как са се добрали до водоснабдяването на града? — попита друг репортер.

— Мишел, точно сега не ми се иска да правя предположения. Важното е, че предприемаме незабавни мерки, за да осигурим безопасността на хората от Бризбейн. После, преди да правим заключения, ще разследваме щателно случилото се.

— Господин премиер, няма ли да признаете, че в резултат на войната в Ирак сега сме много по-застрашена мишена? Халид Кадир иска да преговаря. Не трябва ли поне да се срещнем с него? — провикна се друг от журналистите.

— Ние не преговаряме с терористи и сега не е моментът да се бяга от места като Ирак — ядосано отговори министър-председателят, затвори папката си и приключи с пресконференцията.

На екрана отново се появи репортерката на Си Ен Ен, застанала до река Бризбейн.

— След нападенията с радиоактивни бомби и отравянето на водоснабдяването в Лондон, Сан Франциско и Бризбейн, градове в държавите, които първи нахлуха в Ирак, може да се каже, че това е последното предупреждение на Халид Кадир. А атаките срещу трите китайски посолства и консулства са предупреждение и срещу страната, която се готви да домакинства първата си олимпиада. Ефрам?

— Благодаря, Кимбърли — отговори Ефрам и камерата се измести към Моника Спалдинг.

— Наш гост в студиото е професор Едуард Бартън, професор по ядрена медицина в университета „Джон Хопкинс“. Професор Бартън, благодаря ви, че приехте поканата.

— Удоволствието е мое, Моника.

— Професоре, видяхме по-раншния репортаж от Сан Франциско за смъртта на рибките в пречиствателната станция на Милбрей. Колко голяма е опасността от радиация в подаваната за района около залива вода?

— Моника, това зависи от силата на радиацията. Изглежда, няма съмнение, че водоснабдяването на Сан Франциско е било замърсено с цезиев хлорид. Същото важи и за Лондон и Бризбейн. Знаем, че цезиевият хлорид е едно от най-лесно разтворимите във вода радиоактивни вещества в света. Ще е нужно значително количество от тази „пудра“, за да подейства и извън района около самата пречиствателна станция.

— Професоре, някои от служителите в станцията постъпиха в болница и като се има предвид, че Лондон и Бризбейн са покрити и с радиоактивен облак, проблемът за тези страни явно е много голям. Каква е действителната опасност от заразяване?

— Зависи от дозата, която човек е получил, но от гама-радиацията на цезиев хлорид 137 телесните клетки или най-малко атомите, от които те са съставени, получават електрически заряд. Нашите левкоцити, които се борят с инфекциите, и епителните клетки в червата са особено уязвими. Хората ще усетят симптомите, за които вече стана дума в репортажите от пострадалите градове: гадене, повръщане, диария и обезводняване. Можем да очакваме, че по-тежките случаи и за съжаление в тази категория могат да се окажат хиляди или може би десетки хиляди, ще развият още симптоми, като сърцебиене, вътрешни кръвоизливи, потъмняване на кожата, косопад, задъхване. Ако облъчването е тежко, а с това имам предвид над десет сиверта или джаула на килограм, смъртта може да настъпи за няколко дни.

— Професоре, получилите по-малка доза трябва ли да се страхуват от дълготрайното въздействие?

— За съжаление, да. Сигурен съм, че повечето от нас си спомнят избухването на руския ядрен реактор в Чернобил, Украйна, през 1986 г. В Украйна вече се наблюдава значително нарастване на раковите заболявания. Както и в граничещите с нея Беларус и Русия. Дълготрайното въздействие още се усеща, защото последствията от излагане на повишена радиация обикновено се проявяват около десет години след произшествието.

— Професоре, благодаря, че бяхте с нас в този труден час.

 

 

Ал Фалид прекъсна репортажа, който гледаше на компютъра в своя кабинет.

— Слава на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния! — прошепна той.

„Мръсните“ бомби бяха нищо в сравнение с това, което беше организирал за Пекин, а пребиваването на безразсъдния президент Болтън в Белия дом му даваше увереност, че преговори няма да има. Най-сетне ислямът ще заеме полагащото му се по право място в света. Той насочи мислите си към окончателното решение и ваксината, от която щеше да има нужда „Ал Кайда“, за да опази организацията. Време беше да се срещне с Едуард Долински и да провери докъде е стигнал.