Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (84)

84.

Халиуел Тауър, Атланта

Симон натисна бутона за отговор на интеркома. Днес беше в лошо настроение.

— Идвам веднага, Ричард.

Знаеше, че така страшно ще го ядоса. Това беше и целта, макар че тази сутрин щеше да направи последен опит.

— Да, Ричард — каза Симон, когато влезе в кабинета му.

— Всичко наред ли е за Ню Хемпшир? — попита той, без да вдигне поглед от документите, върху които работеше.

— Проверих резервациите. Ти и Констанс имате запазен апартамент в „Метропол“. Еспозито продължава да отказва да говори с мен, така че не съм сигурна какво е положението при него — добави тя многозначително.

Халиуел вдигна очи от бюрото, а очите му бяха пълни със студена ярост.

— Достатъчно! Еспозито трябва да има запазена стая в същия хотел, в който ти наредих да отседнем ние.

Симон се обърна и излезе от кабинета, а в погледа й святкаха пламъци със същия цвят като косата.

Дан Еспозито, който официално беше част от екипа на президента Болтън, беше много зает. Никой не знаеше по-добре от него колко важни ще бъдат първичните избори в Ню Хемпшир. Макар днес и други щати да бяха изместили напред датите за своите първични избори, основният спор продължаваше да бъде Ню Хемпшир ли е по-важен, или Айова (следващото място, където щяха да се проведат първични избори). Но както веднъж каза бившият губернатор на Ню Хемпшир: „Хората от Айова берат царевица, а ние в Ню Хемпшир избираме президенти“.

— Моите житейски ценности съм научил от своите родители. Това са ценностите, които направиха от Америка великата нация, която сме днес — започна Халиуел.

Хората, много от които специално подбрани, избухнаха в бурни ръкопляскания и развяха знаменца. Сътрудниците на Еспозито бяха покрили сцената с плакати на Халиуел и бяха изчислили всички възможни положения на камерите. Констанс Халиуел стоеше до кандидата за президент. Младите семейства на сина и дъщерята на Халиуел бяха вдясно от него. От лявата му страна, макар и малко назад, бе застанал най-известният проповедник в Америка, преподобният Джери Бъфет. Сали Маклауд, новата, но все още необявена официално лична помощничка на Халиуел, стоеше доста настрани. Дългокраката, загоряла и синеока Маклауд току-що бе завършила политически науки в университета на Джорджия и Дан Еспозито не беше особено доволен от настояването на своя началник тя да ги придружава по време на кампанията. Накрая отстъпи, но предупреди:

— Халиуел, гледай да не те снима някой, докато й сваляш гащичките, защото ще изпаднеш преди още да си започнал.

Халиуел се закле, че само да стъпи в Белия дом, Еспозито ще излети сред първите.

— Имаме нужда от ново лице във Вашингтон — продължи Халиуел, който беше направил пауза, за да се усмихне широко, както го беше научил рекламният екип на Еспозито. — Лице, което не е омърсено от корупцията, на която станахме свидетели в Конгреса. Някой, който разбира какво означава да работиш извън коридорите на властта, някой, който е започнал от дъното.

Това беше внимателно съставена стратегия, която целеше да отклони обвиненията, че Халиуел няма опит във вашингтонската политика, и да превърне недостатъка в предимство. Ако можеше изобщо да се вярва на допитванията, засега тази стратегия даваше резултат. Халиуел водеше пред президента Болтън с петнадесет процента.

— Днес съм се изправил пред вас като защитник на семейните ценности, верността и свободата, и като следващия президент на Съединените щати, нямам търпение да въведа тези ценности в Белия дом и в целия свят — завърши той и тълпата полудя.

Ню Хемпшир беше спечелен, но както го предупреди Еспозито, състезанието за Белия дом е маратон, а не спринт.

— Сали, много се радвам, че успя да се включиш веднага в нашия екип. Истинско удоволствие е да имаме човек с твоята квалификация и ако мога да ти помогна с нещо, просто кажи — усмихна се топло Халиуел, вдигна чашата с шампанско и се чукна с новата си помощничка.

Минаваше полунощ и Констанс отдавна се бе оттеглила в апартамента, който Симон беше запазила в модния стар новоанглийски хотел. Халиуел и Сали стояха пред един от прозорците в стаята на младата жена.

— Ричард, за мен това е прекрасна възможност. Наслаждавам се на всеки миг — отговори Сали, усмихна се съблазнително и не направи никакво движение да се отдръпне от новия си началник. — Хората днес бяха много въодушевени, нали?

— Не можеше да мине по-добре. Водим пред Болтън с чисти петнадесет процента — каза Халиуел и отново напълни чашата на Сали с „Круг“.

— Това шампанско е прекрасно — въодушеви се тя. — Смяташ ли, че другите кандидати са заплаха за теб?

— Не и ако това, което ми казва Еспозито, е вярно, а той би трябвало да знае — заяви той самоуверено.

Еспозито наистина знаеше и след шест месеца, когато до олимпийските игри оставаха само тридесет дена, единствените двама оцелели претенденти от републиканска страна бяха Халиуел и Болтън.

Халиуел плъзна ръка около кръста на Сали и посочи към светлините на Конкорд, малката, но елегантна столица на Ню Хемпшир.

— Това, което днес получихме от тукашните хора, е само предястие в сравнение с онова, което ще придобием през следващите шест месеца. Сали, ние сме на път за Белия дом — прошепна Ричард, а ръката му започна да я опипва.