Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (59)

59.

Конгресният изложбен център, Сидни, Дарлинг Харбър

Полетът от Източното крайбрежие на Съединените щати до Австралия отне почти двадесет и четири часа, но пътуването си заслужаваше. Тридневната програма на Международната конференция по биотероризъм беше многообещаваща. Кейт пиеше кафе с Къртис в една спокойна част на фоайето на Конгресния център в Сидни, разположен в южния край на централната част на деловия квартал на града.

— Чудя се как ли я кара нашият приятел Долински? — подхвърли Къртис.

— През краткото време, докато бяхме заедно в лабораторията, се удивих колко бързо работи. Сякаш повтаря нещо добре тренирано.

— Така мисли и Имран.

— А ако това някога бъде изтървано… — Кейт остави гласа си да заглъхне. Знаеше, че последиците ще бъдат ужасяващи. — Предполагам, че единственото, което ни остава, е да предупреждаваме с надеждата, че онези, които са на власт, ще се вразумят, въпреки че не вярвам това да стане скоро. Халиуел идва десетина пъти в лабораторията, за да види как върви. Къртис, доста е странно, той сякаш има някакъв специален интерес.

Агентът кимна.

— Наскоро попита с каква разузнавателна информация за игрите в Пекин разполагам, но аз го отбих с извинението, че трябва да направя някои проверки. Нещо не е съвсем наред с нашия приятел Халиуел.

— Като стана дума, същото важи и за Долински. От него ме побиват тръпки. Смятам, че тази конференция е доста важна, макар времето да минава толкова бързо — заключи Кейт и в същия миг осъзна колко близо са застанали един до друг и колко им е приятно да са заедно. Тя отново си напомни да не се забърква.

— Прекалено бързо — тайнствено каза Къртис, — но накрая имаме един допълнителен ден, за да посетим Държавния център по кризите. Нямам търпение да се видя със стария си приятел, бригадир^[1] Дейвис, който сигурно ще ни информира за антитерористичните мерки в Австралия. А после ще вземем голямата птица на свободата за вкъщи.

— Ти за Вашингтон, за да си вършиш каквато там ти е работата, а аз за Атланта.

Кейт веднага съжали за казаното, раздразнена, че личните й чувства постоянно избиват. Улови се, че мисли какво ли прави Къртис, когато не се тревожи за операция „Плазмид“ и безопасността на олимпийските игри.

— Съжалявам, не исках да любопитствам — каза тя, като наруши неловкото мълчание.

— Не любопитстваш — успокои я Къртис и нежно я докосна по рамото. — Един ден ще ти кажа — добави.

Той също се бореше с чувствата си. За пръв път в живота си се чувстваше привлечен от жена по начин, който бе нещо повече от тръпката на ловуването.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно в едно от онези малки ресторантчета в Рокс^[2]? — предложи Къртис с леко дяволита нотка в гласа. — Ще поканя Имран да се присъедини към нас, ако не заминава.

О’Конър си даваше сметка, че обръща гръб на предпазливостта. Създаването на близост щеше да направи професията му още по-опасна. Емоциите можеха да застрашат неговата преценка, а това нямаше да е почтено и към Кейт.

— Ще ми бъде приятно — отговори тя, докато се връщаха в конферентната зала.

Не всеки ден делегатите имаха възможността да чуят вирусолог от класата на професор Имран Сайед. Главната зала на Конгресния изложбен център бе препълнена и всеки учен в нея осъзнаваше опасностите, които биотероризмът и генното инженерство представляваха за човечеството, ако смъртоносните вируси попаднеха в неподходящи ръце. Кейт и Къртис седяха на втория ред и слушаха внимателно встъпителното слово на Имран, с което откри конференцията, съдържащо сериозно предупреждение.

— Не е преувеличено да се каже, че днес човешката раса се е надвесила над дълбока пропаст. Твърде често западният свят прибягва до войната като първо, а не като последно средство. Ако не сменим курса, биотероризмът ще предостави на други култури средства за отмъщение, които може да разрушат значителна част от нашата цивилизация. По-късно китайската делегация ще представи мерките за безопасност, които ще бъдат взети по време на олимпийските игри. Една от най-големите опасности, пред които е изправен днес светът, идва от ислямските фундаменталисти, а олимпиадата е отлична мишена — изтъкна професор Сайед. — В започнатата от Запада война срещу Ирак загинаха хиляди мюсюлмани, затова подкрепата за фундаменталистката кауза нарасна многократно и „Ал Кайда“ разполага с неизчерпаеми резерви от атентатори самоубийци. Народите на Съединените щати, Великобритания и Австралия са по-заплашени днес, отколкото преди нахлуването.

Това беше необичайно отклонение от по-учтивата форма на публични обръщения, с която бе известен професор Сайед. Неговото чувство на безсилие заради безразсъдната привързаност на западните политици към войната беше осезаемо.

— Аз самият съм мюсюлманин и изпитвам единствено отвращение към ислямските фундаменталистки групи, които тълкуват джихада напълно погрешно, за да съвпада с техните дяволски цели, но със създаването на хаоса в Ирак ние им направихме услуга.

Мишел Жилард, млада журналистка, акредитирана от „Сидни Морнинг Хералд“, която седеше до Кейт, яростно си водеше бележки.

— Колкото и да са трагични последиците от нахлуването на американци, британци и австралийци в Ирак — продължи професор Сайед, — те ще ни се сторят детска игра в сравнение с онова, което ни очаква. Мнозина от вас сигурно са чули предупрежденията на д-р Халид Кадир. Западът го дамгосва като терорист и ние отказваме да обсъдим неговите болки, но за него и неговите последователи те са съвсем истински. За да цитирам само два примера от неговите оплаквания, ние сякаш отдаваме предпочитанията си на Израел за сметка на палестинците. Мисля, че е прав. — Имран направи пауза, за да подчертае казаното. — И присъствието на американски части в земите, върху които се издигат двата най-важни града в исляма, Мека и Медина, е сериозно оскърбление за Кадир. За нас щеше да бъде същото, ако ислямска армия лагерува на бреговете на Потомак край Вашингтон или около пристанището тук, в Сидни. Аз мисля, че най-малкото, което можем да направим, е да се опитаме да поговорим с него.

Мишел Жилард записа всичко дума по дума. Казано от толкова изтъкнат учен мюсюлманин, то беше достойно за първа страница.

— На Белия дом няма да му хареса, но ми се струва, че е прав — прошепна Къртис на ухото на Кейт.

— И на австралийския премиер няма да му хареса — отговори тя тихо.

— Не много отдавна — продължи професор Сайед — някой публикува в интернет целия геном на птичия грип и даде възможност на всеки кандидат биотерорист да свали от мрежата онова, което инак би отнело поне двадесет години изследвания, за да бъде дешифрирано. Някой ислямски терорист или всеки друг терорист с докторат по микробиология сега може да промени този вирус, за да задоволи своите тъмни цели. Нашите приятели от Китай, които носят отговорност за защитата на всеки участник в олимпийските игри, имат пълно право да бъдат бдителни и разтревожени. Ако искаме някога да победим ислямските терористи и другите терористични групи, усилията на Запада, китайците и умерените мюсюлмани трябва да се обединят, но трябва да седнем на масата за преговори. Воденето на ненужни войни ще доведе до загубата на малкото приятели, които са ни останали в ислямския свят. Желая на всички ви успех на конференцията, която ще бъде една от най-важните в съвременната епоха. Няма да се извинявам за заключителните си думи. Невъобразимо нещастие ни очаква, ако не се вразумим като вид. За болестите, причинени от филовируси като марбург и ебола, няма лечение и до днес. Разработването на ваксина нямаше успех. Единственото спасение досега е, че те не се предават лесно от човек на човек, освен при близък контакт. Ако тези вируси бъдат съчетани с някой по-лесен за предаване патоген, жертвите ще нараснат на стотици милиони.

Последните думи на Имран подчертаха една плашеща истина. Напредъкът на науката означаваше, че опасността от биотероризма е напълно истинска и много страшна.