Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (43)

43.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Къртис О’Конър отвори досието на Кейт Брейтуейт за разрешен достъп до секретни обекти. То съдържаше данните, събрани след изтощителните проверки, задължителни за работещите в ИИЗБА на САЩ. Агентът ги прочете с повече от повърхностен интерес. Научната компетентност на д-р Брейтуейт беше безупречна, а изследователската й работа бе в авангарда на проучванията, движещи се по опасния ръб на микробиологията. Загледан в снимката й, Къртис мислеше за границата, която бе очертал около себе си преди много време. За агент на ЦРУ сърдечните дела са опасно разсейване.

Младата изследователка беше получила положителна оценка и Къртис прескочи доклада за финансовото й положение, като съвсем ясно си даваше сметка, че тази жена прониква в личния му живот. Трябваше да се запознае с докладите за разговорите на ФБР с хората, които бяха дали препоръки за нея, включително и професор Сайед. Всички препоръки бяха положителни, с изключение на една. Къртис откри, че някога Кейт Брейтуейт е била омъжена за перспективен млад австралийски политик от Либералната партия. За този период от живота си жената беше напълно откровена. Дългата ръка на американската система за сигурност бе стигнала до посолството на Съединените щати в Канбера и оттам до консулството на САЩ в Сидни на площад „Мартин“. Малкълм Брейтуейт, бившият председател на „Младите либерали“, а сега член на законодателното събрание на Нови Южен Уелс, бе дал унищожителна характеристика на своята бивша съпруга, но човекът на ФБР в Сидни беше стигнал до няколко мъдри заключения относно развода. По време на разговора Малкълм Брейтуейт го беше попитал дали е християнин, при това цитирайки Посланието на апостол Павел до ефесяни. Споменал още нежеланието на Кейт да приеме схващането, че както Христос е глава на църквата, така и съпругът е глава на жена си.

Изобщо не мога да си го представя, помисли си Къртис, затвори досието и пое надолу към централното фоайе, за да посрещне професор Сайед и Кейт.

— Искам да благодаря и на двама ви за решението да се включите — започна той. — Не бих могъл и да се надявам да ми помагат по-квалифицирани учени. За времето, през което операция „Плазмид“ ще се осъществява, вие ще положите клетва като агенти на ЦРУ. Също така искам да знаете, че разбирам вашата загриженост заради операцията и възможния резултат от нея. Аз бях неин противник от самото начало — обясни Къртис, след като Имран и Кейт се настаниха в малката заседателна зала на етажа, където беше и неговият кабинет.

— Дължа ти извинение — отговори Кейт. — Разбрах, че обясненията ми какво може да се постигне с полимеразните верижни реакции май са били излишни. — Усмихна се смутено и хвърли поглед към Имран.

— Беше ми приятно да си припомня — отговори Къртис с блеснали очи.

Кейт усети силно привличане към този непочтителен ирландец. Той беше умен, мислеше като тях и беше направо неприлично привлекателен. Но тя бързо си напомни, че сега не му е времето да сваля емоционалния си гард и да изгуби необходимата за предстоящата й работа съсредоточеност.

— Но по-важното е, че ми помогна да открия нещо, което бях пропуснал. — Къртис взе дистанционното от масата и пусна наново видеозаплахата на д-р Халид Кадир за първото предупреждение и последната атака.

— Струва ми се, че „когато самотната нишка се сплете със своя двойник“ може да е указание за опита му да модифицира вируси с ДНК или РНК. — Къртис пусна презентацията, изработена с програмата „Пауър пойнт“. — Операция „Плазмид“ ще включва серия експерименти, които ще се провеждат в лабораторния комплекс с четвърта степен на биологична защита във фармацевтичната компания „Халиуел“. Съществуването на тези лаборатории е класифицирано като строго секретно — добави и пусна кадър, на който се виждаше обширният комплекс. — Лабораториите с равнище на обезопасяване от четвърта степен са тук — посочи северозападния ъгъл на терена на „Халиуел“.

Учените не забелязаха, че вентилаторите, изсмукващи свръхнагрятия въздух, бяха повече, отколкото беше необходимо за лабораторията, в която Имран и Кейт щяха да бъдат командировани.

— Програмата и нейното финансиране ще се ръководят от моята служба, а самите лабораторни експерименти ще се координират от главния изпълнителен директор на „Халиуел“ — обясни Къртис.

След тези думи образът на д-р Ричард Халиуел сякаш изпълни помещението. Неговите пронизващи, но някак безжизнени очи поразиха Кейт. Халиуел й напомняше Ханибал Лектър, изиграния от Антъни Хопкинс филмов герой. Тя изобщо не предполагаше колко близо беше до истината.

— След малко ще ви разкажа повече за Халиуел и ще си уредим среща с него — продължи Къртис. Вече бе взел решение да довери на учените информацията за изпълнителния директор, с която разполагаше.

По думите на О’Конър Халиуел бе човек, с когото трябваше да бъдат много предпазливи.

— Не бива да забравяте, че макар външно да е обаятелен, всъщност е безскрупулен, твърде ангажиран политически и има много добри връзки с вицепрезидента и Белия дом. Въпреки че е получил сертификат за достъп, аз много бих внимавал дали да му поверя всичко, което ще научите на този брифинг — предупреди ги агентът. След това пусна следващия кадър, на който се виждаше огромна междуконтинентална ракета, подготвяна за площадката за изстрелване. От тръбите в конусовидния й нос и около газоотводите на двигателите излизаше пара. — Нашата мисия е да разберем какво биха могли да постигнат биотерористите. Предлагам да започнем с възможно най-лошия сценарий. Нека приемем, че след рухването на Съветския съюз през 1991 година те са получили достъп до руски бойни системи. Това е руска междуконтинентална ракета, която се подготвя за изстрелване на полуостров Камчатка, хиляда и двеста километров език, оплезен в ледените води между Берингово и Охотско море на север от Владивосток.

Имран Сайед се приведе в стола си и се вторачи в снимката на руската междуконтинентална ракета.

— Приличат на охладителни ребра — измърмори той, загледан в носа на огромното оръжие.

— Точно така — потвърди Къртис, като продължи да пуска подред следващите снимки от проследяващите сателити на НРС. Огромната междуконтинентална ракета Р-36В2 „Воевода“ беше с обхват шестнадесет хиляди километра. Площадката за изстрелването й се виждаше ясно. — Тук може добре да се види, че носът й не само е снабден с охлаждащи ребра, но е свързан и с голяма охладителна система на стартовата площадка. Следващата снимка е от изстрелването й. Както виждате, по време на изстрелването ребрата на носовия й конус се нагряват до червено.

— Значи не става дума за обикновена ядрена бойна глава — подхвърли Имран.

— Точно така. Руските и американските бойни глави са конструирани така, че да издържат на екстремната топлина, която създава ракета, летяща през земната атмосфера. Тя би убила всеки известен вирус, освен ако носът не е оборудван с охладителна система с ребра за отвеждане на топлината.

— Налице са всички отличителни белези за изстрелване на ракета с биологично оръжие — предположи Имран, — но ти не вярваш, че „Ал Кайда“ работи по ракетни технологии.

— Ако можеха, несъмнено щяха да го направят — кисело отбеляза Къртис, — но вероятно нямат нужда. Тази снимка е направена само преди една година и ако се потвърди и друга разузнавателна информация, възможно е руснаците да са започнали изпробването на нови форми на биологични оръжия. Наскоро постъпи информация, че един грузински учен, д-р Едуард Долински, работи с руснаците по оръжейната приложимост на едрата шарка. Но може би се занимава и с ебола.

Имран подсвирна тихичко.

— Познавам го — обяви той. — Долински е един от най-талантливите вирусолози в света.

— Ако той работи по единичната нишка на РНК вируса ебола и по двойната нишка на ДНК вируса едра шарка, може би се опитва да ги съчетае? — обади се Кейт, изразявайки гласно предположението си за отговора на загадката за единичната нишка и нейния двойник.

Къртис кимна.

— Супервирус като комбинация от ебола и шарка ще се предава лесно, а което е особено важно, ако го пуснат на олимпиадата, няма да има спасение. В сравнение с такава смъртоносна зараза птичият грип ще изглежда като питомно зайче. Нашата задача е да извършим същото генно инженерство, за да произведем ваксина.

В стаята настъпи тишина. Имран и Кейт се спогледаха, ужасени от огромните размери на задачата, която им се възлагаше.

— Като добавка към цялата лудост, всичко в тази програма очевидно е много деликатно. Най-деликатна обаче е непотвърдената разузнавателна информация — продължи той, — че Долински иска да дезертира. Ако това излезе вярно, той ще се присъедини към програмата. И подобно на своите не по-малко известни предшественици, без съмнение ще ни информира за намеренията на руснаците и шансовете им за успех.

— Притесняваш се, че е възможно „Ал Кайда“ да има достъп до проучванията на руснаците?

— Не го изключвам — отговори Къртис. — Хиляди руски учени бяха изхвърлени от работа след рухването на Съветския съюз и немалко пресякоха границата на закона само за да оцелеят.

— И ти ще отидеш да го измъкнеш? — вметна предизвикателно Кейт, пакостливо притискайки Къртис. Очите им се срещнаха за миг и тя разбра, че е права.

— Това е друга програма — отговори той с усмивка, която не издаваше нищо. — Ако тя приключи успешно, нашият екип ще се сдобие с още един експерт. Междувременно вашата задача е да преместите запасите от едра шарка от хранилищата на Центъра за контрол на заболяванията в лабораториите на „Халиуел“. Няма нужда да ви казвам колко опасно е това.