Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (39)

Шестнадесета глава

Групата на Рес напусна планетата почти без загуби. По време на пробива към пирянската канонерка, която бяха оставили на космодрума, лека рана в ръката получи дъщерята на бившия вожд на груберите — Лиза. Тя, като командир на своя малък кораб, прикриваше оттеглянето на отряда до последната секунда и куршумът я настигна когато люкът почти се беше затворил.

При товаренето на окроткави и последвалата операция за измъкването на светинята — двигателя на звездолета „Овен“ от храма Дзевесо — боят беше истински. Жесток и страшен. Пирянците загубиха двамина, а ранените бяха цели девет, ако не се смята получилия тежък шок Язон.

Разяреният Клиф жадуваше за мъст, напираше към ръчките на тежката артилерия и искаше да изпепели поне град Егриси, щом не можело да взриви цялата планета с анихилационни бомби. Трябваше насила да му обясняват, че това не бива да се прави по принцип, не само поради моралните норми или заради галактическите закони, но и според законите на физиката. В центъра на Галактиката гъстотата на звездите е такава, че прилагането на свръхмощно оръжие като анихилационни бомби е опасно и за този, който ги прилага — той не може да избяга в кривопространството. Арчи трябваше два-три пъти да обяснява това на разбушувалия се отмъстител, докато аргументът най-накрая подейства.

През това време Кърк даде заповед за потегляне. Мета не беше свикнала да коментира заповеди и, въпреки че в душата си бе на страната на Клиф, не започна да спори. Тя просто с мълчалива ярост изпълни всички маневри по излизането в орбита и стартовото набиране на скорост.

Язон бе потънал в дълбок размисъл. Целта на пътешествието им бе постигната. Корабът вече бе поел обратен курс, но нещо важно все не му даваше мира. Нещо му изглеждаше недовършено, незаслужено забравено. Неудържимо искаше да се върне и да изтръска цялата информация от Фаетон, Иот и Върховния Жрец. Та пирянците така и не научиха къде е сега неговата майка Нивела, кой е убил Фрайкс, къде се е дянал проклетия изобретател Кобалт и как да се борят с него. Но Миди, която навярно най-добре от всички можеше да отговори на тези въпроси, не само подкрепи заповедта на Кърк, но и непрекъснато напрегнато повтаряше:

— Бързо, по-бързо!

Съвсем както преди няколко часа, когато бягаха през Арската гора. Язон беше готов да отдаде това поведение на момичето на обикновен остатъчен ефект от нервното напрежение през първото в живота й сражение. Наистина, тя самата не стреляше, но куршумите свистяха буквално над главата й.

Язон не й обръщаше особено внимание, докато Миди не рече:

— Той ще изпрати преследвачи.

— Ще преследва „Арго“? — не повярва на ушите си Язон. — Нашият древен земен линкор, усилен с най-нова техника, не може да бъде догонен. А и какъв смисъл има? За да нападнеш такава летяща планина от броня и оръжие, трябва да имаш ескадра модерни военни звездолети. Баща ти има ли такава?

— Ескадра може и да няма — тихо отвърна Миди, — но той има нещо, за което никой от нас няма и да се сети. Татко, заедно с Кобалт, е способен на ужасни неща. Вижте!

Те седяха пред обзорния екран. Внезапно появилата се върху него точка започна да нараства със скоростта на нощен кошмар.

— Това снаряд ли е? — попита Язон.

— Не — каза Миди, присвила очи, — това е суперботът на Фаетон.

— Искаш да кажеш, че той седи в него? Но той се движи с ускорение… — Язон направи справка с приборите. — С ускорение сто и петнадесет „g“! За човек това е невъзможно!

— Той не е човек! — прошепна Миди, обхваната от някакъв мистичен ужас.

— Клиф! — извика Язон в интеркома.

— Държа го на прицел — спокойно отвърна младият пирянец. — За по-сигурно ще го пусна по-близо.

— Стреляйте! — ненадейно почти изпищя Миди.

Дали рефлективно реагира на неуставната заповед или тя съвпадна с пресметнатия миг, но Клиф прати в преследвача доста внушителен заряд.

Суперботът се разлетя на парчета. Но после стана нещо непредвидено. Парчетата от бързоходното корабче се изгубиха между звездите, докато самият Фаетон продължаваше да ги настига с голямо ускорение. Точно така — самият Фаетон. Царският син летеше в пространството без всякакъв скафандър и тъмно кестенявите му коси се вееха в междузвездния вакуум като от вятър. Това абсолютно сюрреалистично зрелище хипнотизира дори привикналите към всичко пирянци. Още секунда забавяне и можеше да се случи непоправимото.

— Още веднъж! Стреляйте още веднъж! — отчаяно извика Миди.

Клиф даде залп.

После, при забавяне на кадъра ясно се видя, че тялото на Фаетон не изгоря, а се разпадна на множество зелено-кафяви късчета.

Нещо подобно вече бяха виждали. Ами да, да! Белите Птици на Отмъщението! Крила с пера в дълбокия космос и кафяво-зелени петна по скалите от метеоритния пояс…

А, ето го и самият пояс. На една ръка разстояние.

— Значи, Фаетон е киборг — произнесе Язон на глас.

— Да — каза Миди. — Фаетон е най-съвършеният киборг, създаван някога от човешка ръка. Но аз научих това съвсем неотдавна. Вчера тъкмо исках да говоря с татко. Помниш ли, че буквално нахълтах в покоите му, а той в този момент говореше с тебе? Слава богу, че не успях да проведа този разговор! Ако бяхте дошли един ден по-късно, кой знае как щяха да се развият нещата… Сега смятам, че той най-после ще спре преследването.

— Кой той? — Язон съвсем престана да разбира за кого говори Миди.

— Баща ми, де! Ти какво, не виждаш ли? Твоят стрелец вече пет минути държи на прицел неговия кораб. Но вече няма нужда. Сега баща ми ще се заеме да събира из междузвездното пространство парчетата на любимия Фаетон. Току-виж го сглобил отново, ако успее да намери всички отломки.

— Сериозно ли го мислиш? — реши да уточни Язон.

— Напълно! Киборгът не е човек, разрушаването му почти винаги е обратимо. А Фаетон е необикновено ценна играчка. Заради нея може да се плюе и на родната дъщеря, и на древната реликва окроткави, заедно с нейния раиран двигател…

— Внимание! — обяви по интеркома Лиза, дъщерята на Рес, която беше втори пилот на „Арго“. — Право по курса ни е метеоритният пояс. Преминаваме в режим на забавяне.

През това време Мета стоеше зад гърба на Язон и се умиляваше от целомъдрените беседи, които влюбеното момиче водеше с нейния герой. После се приближи и прегърна любимия си.

— Мета? Защо си тук? Сега е най-сложния участък.

— Не-е — завъртя глава Мета и хитро се усмихна. — Вече не е сложен. Тези метеорити престанаха да се движат един спрямо друг. А между тях има такива пролуки, че и на автопилот може да се премине. Но аз все пак пратих на пулта Лиза.

— Нали ръката й е простреляна?

— За какви дреболии говориш, Язон?

— Наистина, бях забравил, че вие всички сте откачени. Какво казва Арчи по повод на метеоритния пояс?

— Ясно какво. Казва, че това не може да бъде… — Мета се прозя. — Искам да спя. Втора нощ съм на крака. Какво ми пука, дали тук се спазват законите на физиката? Без тях даже е по-добре. Дай да плюем на всичко и да се гмурнем в кривопространството, веднага ще си бъдем вкъщи.

— Ей, скъпа! За какво говориш? Далеч сме от дома.

— Помня, не съм забравила и за твоя роден Иолк, и за твоето татенце Айзон — прозя се още веднъж Мета.

— Не всичко помниш — поправи я Язон. — Първата ни спирка е на Крейзик. Обещахме да помогнем, а дългът, както се знае, трябва да се връща.

 

 

Зарадваният Киней бързо организира коридор за пирянците и малък екип от седем души посети нещастния старец. В групата включиха, разбира се, и Миди. Като специалист по киборгите тя щеше да изиграе водеща роля в оказването на помощ. За младият й талант тази задача се оказа просто дреболия. Първо, Миди веднага разбра чии уши стърчат зад изобретяването на жените-птици. Естествено, това беше поредната рожба на Кобалт-Кадмий, почеркът му се познаваше без грешка. А Киней просто беше живял прекалено дълго на белия свят и паметта вече му отказваше, дори понякога му подхвърляше лъжливи спомени. Как би могъл старецът да измисли, че и да произведе подобни птици! Да ги използва — да. Е, използвай ги, деденце. Програмата им е зададена веднъж завинаги. Сега птичките и в супермаркет за храна ще отидат, и да се храниш спокойно ще те оставят. Предложиха на стареца да отлети с тях, но той отказа. Триста години самота формират определени вкусове и пристрастия, които е късно да променяш.

— Ще се готвя за война с Иот — заяви Киней на прощаване.

И ето, отново златистата чернота на звездното небе и никакво кривопространство — все пак никой не бе отменял законите на физиката. Трябваше да летят бавничко с пета космическа скорост, което значеше доста време път до Иолк. Раните бяха излекувани, изводите от събитията — направени, плановете — обсъдени и сега всеки се развличаше както намери за добре. Язон, например, ровеше в архивите, Арчи се върна към своите стари научни изследвания. Освен това заедно със Стан и група инженери той разнищваше схемата на необикновения звездолет „Овен“. Направиха химичен анализ на черупката, но не можаха да разберат технологията на производството й. Електрическите вериги и горивните магистрали бяха установени доста точно. Но голяма част от сложната конструкция беше безнадеждно повредена от егрисианските варвари. Арчи много се натъжи от това, но не изгуби надежда. Много разчиташе на помощта на Айзон от Иолк.

Една сутрин на закуска физикът от Юктис попита Язон:

— Как мислиш, дали мога да се харесам на Миди?

Язон престана да дъвче от изненада. После сложи длан върху челото на юктисанеца и загрижено попита:

— Ти май прекаляваш с науката, а?

— Хайде стига, де! — обиди се Арчи. — Говоря сериозно.

Седящата редом Мета не се сдържа:

— Ако говорим сериозно, на Миди й харесва само един човек. И вкусовете ни с нея трагично съвпадат. Щях да я сваля още на Крейзик, ама някак не е хуманно. Нека лети с цялата компания до Иолк, но там…

— И ти не си права, скъпа! — произнесе Язон със загадъчна усмивка.

— В какво не съм права? — скочи Мета, даже пистолетът се озова в ръката й.

— Снощи най-после успях да се свържа с Бервик. И той ми разказа доста интересни неща. Мислех да оставя това за после, но засега ще ти кажа, че там, на Егриси, е имало специални агенти на Корпуса. Няма за какво да се сърдим — нормална секретност, минимизация на жертвите. Не може да им се отрече, че работеха чисто. Та стана ясно, че царската дъщеря Миди се влюбила в мен така безнадеждно изключително под влиянието на някакъв вълнов прибор за дистанционно въздействие, който отдавна имали на въоръжение.

Възмутена от чутото, Мета за миг загуби дар слово. После извика, яростно размахвайки пистолет над масата:

— Ах, ще ми падне тоя Бервик!

Реакцията на Арчи беше съвсем друга.

— Слушай, Язон — младият физик хитро и някак плахо се усмихна. — Не може ли да помолим господин Бервик да ни услужи с този излъчвател за ден-два?

Арчи, разбира се, се шегуваше, но във всяка шега…

Язон му отвърна напълно сериозно:

— Разбира се, че можем да го поискаме, но нима наистина го искаш? Имай предвид, че резултатът от действието на „лъчите на любовта“ е доста ограничен. Люта ненавист те не могат да превърнат в пламенна любов. Така че, мисли, Арчи! От мен имаш картбланш, а по-нататък — като всички мъже във всички времена.

Язон стана от масата, но Мета го спря:

— Почакай, не разбирам, как тази дяволия може да работи, ако…

— Скъпа Мета — прекъсна я Язон, — ти си първата жена от планетата Пир, която на собствен гръб е разбрала що е любов. Арчи е уникален учен, способен да разбере всичко на света. Обсъдете този въпрос без мен. Аз отивам в библиотеката.

 

 

Язон неслучайно прекарваше пред библиотечния компютър цели дни и нощи. Един ден, преди да се приземят на Иолк, той изкопа такива неща, че като опарен влетя в каюткомпанията, където кротко си беседваха Мета, Кърк, Арчи и Миди и заяви:

— Искам да говоря пред всички. Кърк, би ли обявил общ сбор?

Скоро в каюткомпанията стана шумно. Някой си спомни за напрегнатите дискусии в същото помещение, когато се мотаеха в орбита около Солвиц и Язон го нямаше между тях. Друг се шегуваше: „Отново сме в хотел «Лидо». Не ни ли подслушват, господа?“. Трети просто не разбираха какво става и се готвеха за ново сражение. А пирянецът винаги е готов за нова битка. Язон и преди знаеше това, но сега съвсем отчетливо го виждаше.

Все още нямаше край техният проточил се полет към центъра на Галактиката, затова търпеливите и, общо взето, любопитните по природа пирянци засега се въздържаха от въпроси като: Какво се случи на Егриси? Какви са тези богове? Кому са нужни киборгите и какво отношение към всичко това има планетата Пир? И добре, че се въздържаха. На повече от половината от тези въпроси Язон нямаше отговори. Но той си спомни какво му бе помогнало веднъж. Преди много години на планетата Щастие, докато препрочиташе историята на старата Земя, той намери вярното решение на много сложен проблем.

В древните летописи се срещаха множество познавателни, а и просто любопитни факти. А Язон отдавна смяташе историята за свое хоби. Ето и сега реши да съвмести приятното с полезното и да потърси аналогии в миналото.

Имената на планетите, колонизирани от бившите земяни, названията на градовете, реките, моретата и други подобни, много рядко биваха някакви шедьоври на словотворчеството. Топонимите най-често възпроизвеждаха названия от географските карти на Земята. В зависимост от това от кои страни произхождаха първозаселниците, такива имена даваха те на новите светове. Затова асоциации винаги се намираха колкото щеш. С думата Егриси, например, е била назована някога обширна област от древна страна с общо име Сакартвело и там говорели на картвелски език, невероятно добре запазен днес в егрисианския език. Друга информация по въпроса не успя да открие, търсенето стигна до задънена улица и той продължи по-нататък.

В езиците на съседните с Егриси планети започнаха да се появяват, макар и силно изкривени, но откровено гръцки, по-точно древногръцки корени. Това наречие се считаше за мъртво вече от много хилядолетия, но точно на него говореха аборигените от Орхомен, Иолк, Елесдос, дори и Бипхиния. Това беше вече нещо! А след това съвършено случайно, по-скоро от скука и за разнообразие, той реши да види откъде земяните-имперци са взели името „Арго“, по-късно срамежливо заместено с примитивно-заплашителното „Недетруебла“, т.е. „Несъкрушимият“. И тогава Язон подскочи.

След като стремително погълна двеста килобайта древен текст, той стигна до чудовищен извод, който просто не можеше да не бъде споделен с целия екипаж.

— Приятели! — започна той. — Това, което сега ще ви разкажа, може да ви се стори странно или неправдоподобно. Но то е много важно! В един от древните текстове, писан преди много хиляди години, прочетох за нашето пътешествие. Този текст е писан не просто в предишни времена, а даже преди Първата техническа революция. Героите на този текст се наричали „аргонавти“, защото плували по море с кораб „Арго“ и целта им била — обърнете специално внимание! — да се сдобият с руното на златен овен! Няма да се спирам на дребните подробности, но повярвайте ми, там има маса сюжетни поврати и психологически конфликти, които точно съвпадат с реалностите, случили се с нас. Лично аз виждам само два варианта на обяснение: първият е съвсем фантастичен — примка във времето. Т.е. ние наистина четем за самите себе си, само че с поправка на естествените изкривявания при многократни преводи. Но ще оставя тази концепция за експертна оценка на моя приятел Арчи или ще я адресирам до всички мечтатели за така и несъстоялото се пътешествие във времето. Възможен е обаче и друг подход, по-трезв и по-близък до живота. Някой добре запознат с легендата за аргонавтите, разиграва този спектакъл върху вселенската сцена, а ние играем главните роли. Всичко е нагласено и ние просто сме марионетки, дърпани на конци.

— Нас? — попита Кърк. — Ни дърпат? На конци?

Той даже не се разсърди — бе готов да избухне в смях.

Язон предпочете да не започва спор по конкретни неща и смяташе да продължи разсъжденията си, когато се намеси Арчи.

— Съществува и трети вариант — резонно отбеляза той. — Обикновено случайно съвпадение! Ако съм разбрал правилно, историята не се повтаря едно към едно.

— Естествено, че не — съгласи се Язон. — Но Арчи, като прочетеш легендата, ще разбереш колко безкрайно малка е вероятността за такова съвпадение, според мен клони към нула! И най-важното, готов съм да допусна твоята стохастическа (да я наречем така) хипотеза. И какво? Тя не е конструктивна, а ние трябва да вземаме решения. И то много скоро! Навсякъде имаме врагове и дори не може да се разбере с какви оръжия воюват те. Аз и машината на времето отхвърлям точно по тази причина. Защото в случай на хронопримка, ние никога не ще променим своето бъдеще, което в действителност е минало! Не ми е интересно това, разбирате ли? Никога не започвам да играя, ако всички печалби са написани предварително. Затова ме задоволява само един вариант — да видя реален съперник. Затова, чуйте какво, според мен, става.

Язон направи пауза и изчака пълна тишина в каюткомпанията.

— Загадъчният някой приема по презумпция, че на мен също ми е известна древната легенда. И смята, че аз, включвайки се в играта, ще мина целия път до края. Трябва да се оженя за Миди, после…

— Никога! — изстреля Мета, без желание да слуша каквото и да било повече. — Това няма да стане, а значи твоят някой може да не се безпокои за по-нататък.

— Почакай, Мета, аз просто преразказвам древната легенда. И така, аз се женя за Миди, ние пристигаме на Иолк, а Фел, отдавна убеден, че няма да се върнем, вече е убил баща ми. Миди прави така, че Фел да умре от страшна смърт, за което нас двамата (не разбирам тази логика) ни лишават от Иолкско гражданство. След това на съвсем нова планета аз изменям на Миди и решавам да се женя за друга жена…

— Казах ли ти, че си женкар! — не се въздържа от коментар Мета.

— … но Миди жестоко си отмъщава, като убива съперницата си и ме напуска завинаги. Останал съвсем сам, аз се обесвам на собствения си кораб с името „Арго“.

— Бълнуване — безмилостно резюмира Рес.

— Има вариант — кой знае защо, добави Язон, — да се прибера съвсем самотен на „Арго“ и да ме затисне рухналият гнил корпус на собствения ми кораб.

— Още по-глупаво — измърмори Стан, — като се има предвид, че сплавите, от които е направен корпусът на линкора, са преживели пет хиляди години и ще издържат поне още десет пъти по толкова.

— Колко праволинейно разбирате всичко, приятели! — въздъхна Язон. — Тук всичко е алегория, символ. Тръгвайки на пътешествие, аз всъщност съм се впуснал в търсене на собствената си смърт и съм я намерил. Ето я същността на легендата.

— Зарежи, Язон — каза Мета, която вече беше престанала да се сърди и ревнува. — Същността е съвсем друга. За Миди нека се ожени Арчи.

Младият физик от Юктис и момичето от Егриси се спогледаха с объркани усмивки: „Нима може така да се говори пред всички?“ Но личеше, че им е приятно.

— Да, да — продължи Мета — сериозно го казвам. А от всичко останало, което ти надрънка, е важно само едно — поведението на Фел. Той играе против нас и ако този гад също знае легендата… О, пространствена чернота, дано не закъснеем! Ако баща ти въобще е жив.

Всичко стреснато млъкнаха. Даже Язон не беше успял да помисли за това. Нима се беше повлиял от фаталистичната идея за непоправимостта на предначертаната съдба?

— Предлагам последните хиляди километри да ги минем на форсаж. Възражения? — попита Мета. — Тогава заемайте креслата против претоварване. И се кълна във високите звезди, че ще успеем!

 

 

— Мета, разбира се, говори красиво — промърмори Язон тихо и обидено, — но същността не е само в това, кой ни чака на Иолк. По-важно, е според мен, кой е този някой, който разиграва вселенски спектакъл по сюжета на древната легенда.

Язон говореше, но публиката вече се разотиваше, изпълнявайки заповедта на капитана на „Арго“, мълчаливо подкрепена от вожда на пирянците Кърк и неоспорена от ръководителя на проекта Язон.

А самият ръководител на проекта стоеше смутен и хич не разчиташе да бъде чут. Но редом до него се оказаха Арчи и Миди.

— И кой е той според тебе? — полюбопитства Арчи. — Може би най-любопитният човек във Вселената.

— Има само един тип, познаваме го и двамата с теб, той е напълно способен на номера от такъв мащаб.

— Солвиц? — веднага попита Арчи.

— Кой друг, освен доктор Теодор Солвиц! — кимна Язон.

— Как го каза? — трепна Миди — Теодор? Върховният жрец, отец Фьодор, понякога наричаше себе си доктор Теодор.

— А Солвиц не се ли наричаше? — усмихна се Арчи.

Но никой не сметна това за смешно.

— Фамилията Солвиц съм срещала в компютъра — каза Миди, — само че съм забравила къде.

— Постарай се да си спомниш — кой знае защо, шепнешком я помоли Язон.

Той смътно си спомняше едни тъмни маслинови очи и благородни елински черти, които бе мернал изпод розово-бялата качулка тогава в храма на Дзевесо.

— Върховният жрец е Солвиц — смело заяви Арчи.

— И ти говориш красиво — похвали го Язон. — Но не чух ли от тебе сравнително неотдавна, че Солвиц е изчезнал от нашата Вселена завинаги?

— Да, от мене — невъзмутимо се съгласи Арчи. — Само дето не съм твърдял, че Теодор Солвиц е едно-единствено лице. Помисли над това, Язон.

Последният предупредителен сигнал за настъпване на тридесеткратно претоварване ги завари доста далечко от предпазните кресла и Арчи с ужас си спомни, че Миди едва ли е готова за подобни изпитания.

Младият физик от Юктис сграбчи своята любима през кръста и я повлече на бегом, но не към креслата, а към специалните вани — за щастие „Арго“ беше оборудван и с такива прекрасни устройства за дилетанти.