Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (17)

Седемнадесета глава

Пред погледа на Кърк още се мержелееше някаква мъглива паяжинка, но той вече можеше да се разхожда из кораба сам, без чужда помощ, а най-важното — престана да усеща болката в хълбока и след като внимателно отлепи биопласта, забеляза, че раната практически се е затворила, което за обикновен човек в такива срокове би било напълно невъзможно. Значи не е мистификация и загадъчният Бервик наистина му беше бил еликсира за вечната младост.

Специалният сигнал извести на всички за началото на закритото съвещание на висшите ръководители на проекта. В каюткомпанията се бяха събрали дванадесет души. За тринадесети беше поканен астрофизикът Арчи предвид изключителната важност на неговите последни открития.

— Господа — започна ученият, щом му дадоха думата, — в резултат на нашата масирана атака успяхме да разберем следното: така наречените „адски организми“ не запълват новообразуваното пространство и тяхната дълбочина на разположение е малка, докато по-надолу обвивката на планетата продължава с висококачествена легирана стомана. И това не е локален метален щит над подземен град, а истинската обвивка на цялата планета. Направихме избирателно сондиране на дванадесет места, за да се убедим в това. По-нататък. Едно от най-удивителните свойства на хиперледа е неговата непроницаемост за пси-лъчите. Всъщност, материали, които не пропускат пси-лъчи, в нашата вселена няма. Пси-излъчването може да се екранира само от енергетични полета от същия вид. Извинете, че ви обяснявам като на ученици, но ако не се лъжа, тук има хора, които са доста далече от науката. Така, хиперледът е вода, но обработена по чуждогалактична технология за употреба тук. По-нататък. Локацията с пси-лъчи на черупката в местата, освободени от хиперлед, показа, че металната сфера не е по-дебела от няколко метра, а на места тази броня е даже по-тънка. Отдолу, под стоманената обвивка, има годен за дишане въздух. Атмосферният слой е около километър и половина. По-надолу има планински породи със значително наличие на метал и пластмаса. Извод: имаме си работа с астероид от изкуствен произход.

— С други думи — включи се в обсъждането Стан, — пред нас е чуждогалактичен вражески кораб.

— Защо веднага „вражески“? — не се съгласи Артър Бервик. — Мисля, че още никой не ни е нападал. Атакували сме само ние.

— Ако не се брои отвличането на трима членове от екипажа — измърмори Стан.

— И въобще — намеси се Бручо, — цялата тази сган, която не толкова атакувахме, колкото се опитвахме да изследваме, е изначално враждебна на човека.

— Виж, това е твърде спорен въпрос! — не се предаваше Артър.

— Най-добре да не си губим времето за спорове, ами да унищожим всичко — заяви Клиф с цялата си пирянска прямота. — Кажете, след размразяване на леда и окончателното изтребване на тварите, ще можем ли безпрепятствено да проникнем във вътрешната обвивка на астероида или кораба, каквото е там… Вашето мнение, Арчи?

— Там е работата, че не! — възкликна Арчи, като се опитваше да надвика шума в каюткомпанията.

— А защо? — възмути се Кърк.

Той знаеше за природата на злополучния астероид повече от всички и затова му беше скучно да слуша ожесточените спорове. Освен това Кърк се измъчваше от невъзможността да сподели своите знания със събратята си. Пирянците не страдаха от излишно любопитство никога, но ако някаква информация им трябваше за работата, поставеният върху нея печат за секретност предизвикваше недоумения и ярост. Кърк помнеше, че „обект 001“ всъщност е корабът на доктор Солвиц, завърнал се от друга вселена, но от това изобщо не следваше, че не трябва да се влиза вътре. Така че въпросът му не беше никаква поза.

— Защо да не можем? — попита Кърк заплашително.

— Вие не ми дадохте възможност да кажа! — разпери ръце Арчи. — Надвиквахте се като деца. А последното, което исках да ви съобщя, е, може би, най-важното. Характерът на следите, останали върху металната повърхност на астероида след нашето обстрелване позволяват да се направи еднозначен извод: целостта на стоманения слой се обезпечава не толкова от здравината на самия материал, колкото от пронизващото го силово поле. За броени секунди се затварят не само механични пукнатини и плазмени изгаряния, но и отвори, направени от анихилатори.

— А възможна ли е пълна анихилация на металната броня? — този въпрос, кой знае защо, зададе Рес.

„Откъде у него такава агресивност? — учуди се в себе си Кърк. — Или просто провокира останалите, за да установи кои са най-нетърпеливите?“

— Разбира се, възможна е пълна анихилация. Но вие, Рес, не по-зле от мен знаете, че прилагането на анихилационни заряди с висока мощност предизвиква необратими процеси. Реакцията на съединяване с антивеществото обхваща цялата маса на астероида, включително атмосферата и вътрешното ядро. Всъщност това и смятахме да правим преди два дни, когато разполагахме на повърхността планетарните бомби. Този резервен вариант все още остава.

— Чуйте се, искате да унищожим, без да сме изучили най-крупното в историята на човечеството изкуствено космическо тяло?! — плесна с ръце Артър Бервик.

— Ценя остроумието на моя брат — забеляза Ривърд Бервик, — но ние въобще не обсъждаме този проблем. Припомням на всички — на планетата, т.е. в „обект 001“, се намират Язон дин Алт, Мета и Троу. А ние с вас сме се събрали, за да решим един-единствен проблем: как да проникнем вътре и да ги спасим. Сега хипотезата за тяхната гибел изглежда още по-нереална.

— Но „обект 001“ си остава опасен дори и след унищожаването на всички твари по повърхността му, нали? Правилно ли съм разбрал? — запита Бручо.

— Да — потвърди Арчи. — Но най-лошото е, че даже не си представяме същността на тази опасност.

— Има само един път — надигна се Стан. — Астероидът поглъща хора и камери на точно определено място. Именно оттук следва да тръгне следващият изпитател. Подчертавам, изпитател, а не отряд изпитатели. Аз наистина смятам, че трябва да отиде един човек, максимум двама души. И за първи предлагам своята кандидатура.

— Прието — неочаквано бързо се съгласи Бервик, сякаш това беше негова собствена идея, отдавна обмислена, а едва сега изречена от Стан. — Други доброволци има ли?

— Аз — вдигна ръка Арчи.

— Не — рязко възрази Стан. — Само от коренните жители на нашата планета.

— Разумно възражение — пак го подкрепи Бервик.

Той вече съвсем открито се разпореждаше с действията на пирянците и Кърк не издържа. Без да смята да се противопоставя на Бервик по същество, реши да напомни, че тук още се вслушват и в неговото мнение.

— Ако астрофизикът Арчи иска да удовлетвори своето любопитство, аз не мога да му разреша да се спусне в недрата на астероида, още повече, че пред неизвестната опасност всички сме равни. Даже смея да предположа, че интелектът и знанията ще се окажат там по-важни от мускулите и бързата реакция. Учудвам се, че Стан сам не съобрази това. Впрочем, да мислим истински ни научи едва Язон, а ти си млад, Стан, и не си успял още да пообщуваш достатъчно с този изключителен човек.

— Отивате двамата — добави Кърк, след като отбеляза с удовлетворение почтителната тишина, настъпила в каюткомпанията. — Ако счетете за нужно, вземете Клиф или някой друг. За подготовка и екипиране ви давам четиридесет минути. Това е всичко.

По-късно, когато всички се разотидоха по каюти и работни места, отново станаха тримата: Кърк, Рес и Ривърд Бервик. Тримата безсмъртни.

— Вие сте герой, Кърк. Как безстрашно поехте върху себе си отговорността — дали насериозно, дали с ирония го похвали Бервик.

Кърк без малко да избухне. Във всеки случай, заговори доста раздразнено:

— Ако не бяха обвързващите ни взаимно обстоятелства, никога не бих позволил подобен тон от човек… — След това млъкна и щеше да удари с юмрук по масата, но се въздържа, защото масата не беше пирянска и едва ли би издържала подобен удар. — О, високи звезди, колко трудно е да приемеш мисълта, че човек, който на вид е по-млад от теб, всъщност е по-стар с хиляди години. Разбира се, вие имате право да ме потупвате по рамото като новобранец с жълто около устата, но все пак ви съветвам да си спестявате подобни фокуси. Аз наистина съм много силен човек, но нервите ми не са железни.

— Добре, Кърк — миролюбиво се съгласи Бервик. — Вие просто неправилно изтълкувахте моите думи. Кой знае защо мнозина виждат в думите ми двусмислици. Ето, например моят брат постоянно ме упреква за това.

— Той не е ли… от нашите?

— Не.

— А посветен ли е поне в работата на Специалния корпус? — леко объркан запита Кърк.

— Отчасти. На какво се учудвате? Братята далеч невинаги са близки помежду си, още повече, че Артър ми е доведен брат. Нашият баща е безсмъртен, а майки са ни две различни жени, разделени от хилядолетия. Но работата не е там. Просто животът е прекалено сложен и протича понякога толкова странно. Но как ще ме разберете правилно, като на Пир всички сте роднини. Баща, син, брат, всички сте едно цяло.

— Е, не е съвсем така — промърмори Кърк, като с тъга си спомни загиналия Велф, сетне си помисли, че макар и „вожд“, той е най-нетипичният пирянец. Другите светове, из които прекалено, според нормите на своята планета, беше обикалял, силно бяха повлияли на възгледите му. Кърк и към сина си, и към Мета, се отнасяше „не по пирянски“, успя да се разбере и с Язон, а сега трябваше да прояви разбиране и към този Бервик…

— Между другото — спомни си Кърк, — вие бяхте обещали да разкажете за своето име.

— Обещал бях на Язон — хитро се усмихна Бервик, — но честно казано, сега може и вие да узнаете тази древна тайна. Всъщност, мои безсмъртни братя, никакви тайни от вас не са ми останали. Някога самият Теодор Солвиц измисли всички безсмъртни да се обръщат един към друг с „уважаеми“, при това на стар английски език. Една от малкото запазили се думи. Тя и на съвременен междуезик звучи почти по същия начин — „ривер“. И затова след хиляди години живот и стотици сменени имена аз реших в памет на самохвалното братство „Стопаните на Вселената“ да се нарека с този прякор-титла.

— Уважаеми Бервик — наруши дългото си мълчание Рес, — имам към вас въпрос по същество.

— Това, че е по същество, го прави особено интересен — откликна Бервик с поредната си двусмислица.

Но Рес беше настроен делово.

— Смятате ли, че доктор Солвиц е жив?

— Откровено казано, смятам, че доктор Солвиц отдавна не е между живите, но цялата негова техника пълноценно функционира. И това е важно. Не можете да си представите колко е привлекателно да овладеем тази уникална ценност. Полудяла космическа станция без стопанина си. Да я излекуваме и да я заставим да работи за нас… Струва ми се, Кърк, че вече веднъж сте решавали подобна задача?

— Разбирам какво визирате, но когато пленявахме „Арго“, тогава все още наричан „Неразрушимият“, на борда му нямаше наши приятели като заложници.

— Отначало не е имало — поправи го Бервик. — А след това? Вие се промъкнахте там с Язон.

— Да — съгласи се Кърк. — Може би и сега трябва да се втурна заедно с младежите. Да дам пример и въобще… за късмет?!

— Ами втурнете се, ако имате желание. Залозите в тая игра са толкова високи, че просто не смея да ви спра. Сам бих влязъл в пъкъла при дявола, но не ме бива за тая работа. Всички тези векове нито веднъж не съм бил космодесантчик, даже в армията не съм служил. Цял живот по кабинети и заседателни зали. Къде ти сега?

В комбинезона на Кърк изсвири сигнал за повикване.

— Готовност трета степен — рапортува Клиф.

Бервик изключи системата против подслушване и Кърк се разпореди:

— Не преминавайте към следващия етап без моя заповед. Чакайте. Сега идвам.

Обаче Кърк не успя да дойде дори до стартовия шлюз, когато го настигна съобщение, дошло по каналите на далечната връзка:

— Говори Накса, говори Накса! Кърк, чуваш ли ме?

— Накса, аз съм Кърк. Откъде се обаждаш?

— Говоря от бункера в северния край на Отворения. Тук става нещо невъобразимо… Космопортът е почти унищожен… огромни загуби… повреден е подземният тунел…

Дали Накса говореше откъслечно, или самата връзка работеше така, не стана ясно. На Кърк отново му се зави свят, като че ли му бяха били втора ваксина за безсмъртие. Той стоеше пред екрана, гледаше към зловещата черно-зелена повърхност на астероида Солвиц и изведнъж на беловласия пирянец, чужд на мистиката и суеверията, му се привидя, че там, долу, под чуждородния лед, се тълпят познатите рогоноси, шипокрили, отровни иглени мухи, зъбати кактуси и мечовидни гущери. Познатата от детството родна фауна.

Халюцинации? Бервик като че ли го беше предупредил, но не бе ли късно за такива изненади?