Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (37)

Четиринадесета глава

Кърк намери младата принцеса в нощен клуб „Вашли“, което в превод от егрисиански означаваше „ябълка“. Според агентурните данни на Рес, тя често прекарвала там свободните си вечери. Миди веднага разбра от чие име я търси беловласия чуждопланетен атлет, освободи личната си охрана и на пирянският вожд не му бе нужно да упражнява особено красноречие. Миди била готова да помага на когото и да било заради Язон, а това, че щяло да се наложи да играе срещу баща си, не я вълнувало много.

Старецът Сулели отдавна бил отегчил дъщеря си със своята непробиваема тъпота и неуморимо властолюбие. Принцесата от години мечтаела да се омъжи за пришълец и да напусне завинаги тази прекрасна, но омръзнала й до смърт планета. По-голямата й сестра Халхи или Галка, както я наричал Фрайкс, постъпила точно така. Но Фрайкс се оказал доста странен пришълец — той не бързал да се връща в родината си, страхувал се от всичко, въобще се отнасял към хората много недоверчиво и в края на краищата загинал при загадъчни обстоятелства, не била изключена възможността за преднамерено убийство. Галка и Фрайкс не се обичали. Това бил типичен брак по сметка, включващ борба за власт и тайни около „Ослепителният Винторог“, същия, който бил донесъл младият орхоменец на Егриси.

На тази планета всички се стремяли да разберат от какво и как е направен „окроткави“ — така на местното наречие наричали обвивката на Винторога, а древното име „Овен“ по неизвестна причина се смятало за забранено. Никой досега не можал да разбули магическата тайна на окроткави. Изглежда, най-близо до нея бил стигнал Фрайкс, но очевидно платил за това с живота си. Миди от своя страна също доста поразровила из древните файлове в главния компютър на планетата. За Винторога не намерила нищо, но като цяло сериозно попълнила знанията си. Във всеки случай, след такова самообразование й станало скучно да говори с баща си.

За да се излекува от чувството за безизходица, момичето се заело да спортува — скокове във вода, хвърляне на копие в мишена и езда. Увлякла се по религиите. Навярно също от тъга. От компютърните архиви Миди знаела, че по древната Земя било имало хиляди различни вярвания, които владеели умовете на хората дълго преди Епохата на Великата Експанзия, но тук, на Егриси, съществувала само една официално призната религия, наречена на междуезик „дзевесизъм“.

По принцип всички егрисианци се покланяли на великия съкрушител на кривопространството и кометоборец Дзевесо. Но това било наистина формално. В зависимост от интелекта и от образованието си жителите на планетата се отнасяли доста различно към теологическата концепция на дзевесизма, както и към свързания с нея морален кодекс. Вярна на себе си, Миди решила задълбочено да проучи това.

Използвайки високото си положение, тя се сближила с отец Фьодор, върховен жрец на храма на Дзевесо, и с часове беседвала с него, съпоставяла знанията, запазени от духовниците, и сведенията, извадени от компютъра. Картината на обкръжаващия свят добивала все по-завършен вид. Понякога това я радвало, но мечтата й си оставала все същата — чуждопланетен мъж и междузвездни пътешествия. Малцина били онези, с които споделяла бляновете си. Но със старшия телохранител на принца по рождение Диомед (Кърк трябваше да преглътне това оскърбление) сигурно можеше да сподели — той не би издал нейната тайна никога. Тя мечтаела не просто за мъж, а за голяма истинска любов.

И я дочакала. Такова чувство Миди не била изпитвала досега през дългия си живот (двайсет и три години) и била убедена, че не може да й се случи нищо по-прекрасно.

Старият пирянец бе принуден да изслуша внимателно и покорно този безумно дълъг, според него, девически монолог. Впрочем, поне половината от милото чуруликане на момичето Кърк с чиста съвест пропускаше покрай ушите си, тъй като със сигурност знаеше, че Язон и Мета, включени към микрофоните му, няма да пропуснат нито дума.

На финала на тази романтична среща под изобилието звезди на Егрисианското небе, Кърк обеща да предаде на своя „патрон“ (каква дума само! Да беше казала „повелител“) точното време и място на срещата. Храмът на Дзевесо, точно в полунощ. И, разбира се, без съпровождащи.

Изпращачи имаше, но те спазваха дистанция и не допускаха поверителната им мисия да бъде разсекретена. Бяха забелязани „изпращачи“ и от другата страна, но тях пирянците бързо ги неутрализираха — хуманно, с химически средства, без повреди и с гарантирана възможност за по-нататъшно пълноценно съществуване.

Язон подмина разкошния портал с мраморни колони, които изглеждаха зловещо-зеленикави в светлината на трите ярки луни и веднага видя до притворените врати на величествения храм изящната фигурка на Миди. Видя я и нерешително спря. Младата царкиня му кимна леко и със същия почти незабележим наклон на главата направи знак към вътрешността, с една дума — отивам там, пък ти върви след мен, там ще говорим.

Язон влезе в светилището на Дзевесо и се изуми. Що за църква! Това бе някакъв музей на космонавтиката. Тук се покланяха на изображенията на древни ракети и на астронавти в дебели нелепи скафандри, отправяха молитви към бога на течното гориво и боговете на астронавигацията, тук бе издигнато в култ забравеното умение да се огъва пространството и да се използва енергията на гравитационните полета. На олтара стоеше весело боядисан на ивички звездолетен двигател от петнадесето или шестнадесето поколение, но явно усъвършенстван от някой самоук гений. Язон бе заинтригуван от необичайната конструкция и разговорът с Миди започна точно оттук.

Върховният жрец тихо се отдалечи, без даже да ги поздрави. Язон отдалеч бегло зърна този високопоставен духовник, който заемаше важно положение в йерархията на планетата. Между другото, името му беше абсолютно непроизносимо за местните жители. Язон вече знаеше, че в егрисианския език не съществува „ф“! По нещо удивително познато се мярна в чертите на човека, омотан от глава до пети в розово-кремав плащ с неопределена форма. Но той изчезна в мрака и Язон престана да мисли за всички тези загадки и догадки. Малко ли хора в Галактиката си приличат! А жрецът явно беше предупреден за конфиденциалната среща между царската дъщеря и другопланетния гост, затова се държи така странно…

Язон, без повече да изпитва неудобство от присъствието на култовия служител, безцеремонно обиколи двигателя от всички страни, дори рискува да докосне някои по-странни детайли.

— Това е било вътре в окроткави, т.е. под златния кожух — поясни Миди. — Татко се опитваше да използва механизма за други летящи между планетите кораби, но нашите инженери не можаха да се справят със задачата и накрая двигателят остана в храма на Дзевесо. Фрайкс най-добре от всички се ориентираше в устройството на звездолета „Овен“ — при последните думи Миди игриво примигна с очи като ученичка, произнасяща неприлична дума. — И той твърдеше, че в двигателя нямало нищо ново, само отделни джунджурии, а най-важното изобретение на неговите прадеди по майчина линия била тъкмо златната обвивка, именно окроткави, разбираш ли?

— Разбирам. А кой е този Дзевесо?

— Дзевесо е най-висшият и най-важният от боговете.

— Не, питам те какъв е бил приживе, може би древен космонавт? Срещала ли си това име в компютъра?

— Не, но мисля, че той е бил по-скоро създател на цялата тази техника. Велик конструктор.

— Ето това е сериозен разговор! Слушай, а що за бог е този Диборан? — учудено попита Язон като продължаваше да се движи покрай стените и да изучава с интерес уникалния иконостас в храма на Дзевесо.

— Богът на течното гориво. В негова чест хората се потапят в потока Диборан и стават могъщи като междузвездни крайцери.

— Към такива легенди, моето момиче, трябва да се отнасяш критично — строго я укори Язон. — Първо, диборанът при стайна температура е газ. Така че, течно гориво може да бъде само пентаборанът и по-тежките съединения. Второ, всички тези борани са отвратителна гадост, едно варварско ракетно гориво от ранния период на развитието на астронавтиката и никого не бих посъветвал да се къпе в него…

— Язон — прекъсна го Миди, — ти защо дойде тук?

— Да те моля за помощ.

Язон като че се събуди. Увлечен по историята на науката и техниката, той съвсем бе забравил, че на сутринта му предстои тежка битка с непознат противник, а тайната на победата е в ръцете на това момиче.

— Тогава ме слушай внимателно — каза тя с интонация на млада майка, която гълчи сина си за лошо поведение.

Язон едва не прихна, но се приготви да слуша. Тогава Миди, явно уморена от ролите си, затвори очи и беззащитно и жарко прошепна:

— Обичам те, Язон!

Обратът беше изненадващ и определено доста нежелателен в този момент. След тези разговори за техника чернокосото момиче все повече му харесваше. А това съвсем не беше уместно и го отвличаше! Оставаше съвсем малко време…

Язон се овладя, после взе в ръце малките длани на Миди, студени и треперещи от възбуда и страх. Какво очакваше, от какво се страхуваше? Време беше да поема инициативата в свои ръце.

— Знам, мила, знам — прошепна Язон изцяло в нейния тон и бързо запита: — Какво трябва да правя утре? Обясни ми.

Миди се справи с треперенето и впила тънки пръсти в дланта на Язон проговори:

— Сега ще ти обясня.

— А никой ли не ни чува? — за всеки случай не пропусна да попита Язон.

— Не, сигурна съм!

— Откъде си толкова сигурна?

— Имам специално устройство.

Миди извади от своята малка чантичка черна плоска кутийка, приличаща на кутийка за козметични принадлежности, но вместо да си разкрасява лицето, тя натисна някакво копченце. Напрежението на полето около тях се увеличи и познатата на Язон екранираща сфера засия със синя светлина.

„Виж ти! — помисли си той. — И това ми било изостанала планета.“

А на глас попита:

— Кой тук прави такива устройства?

— Тази ми я подари Фрайкс два дни преди да загине. А сега ще слушаш ли?

Тя го поглъщаше с очи, а в тях блестеше нещо подобно на обида, сякаш Миди беше надникнала в бъдещето и вече бе разбрала как ще постъпят с нея пирянците.

— Слушам — колкото се може по-ласкаво прошепна Язон, отпъждайки далеч неприятните мисли.

И Миди му обясни.

Познавала добре цялата техника, намираща се в ръцете на баща й. Например зърната, които утре щели да дадат на Язон, наистина ги произвежда така нареченият дракон, т.е. универсален охраняващ робот, според слуховете — производство на самия Кобалт от планетата Делфа. Да, същият Кобалт, бащата на Ина, който разруши семейството на Ахамант и Нивела и осъди на смърт Фрайкс.

„Значи, разположението на силите малко по малко се изяснява — размишляваше Язон. — Врагове застават под общи знамена: Фел, Иот, Ина, Кобалт. Кой още? Зад всички тях не се ли мярка демоничната фигура на Солвиц… Чакай, какво още разказва това мило девойче?“

Драконовите зъби или зърна, в действителност са технозародиши, кибернетични ембриони на самосъздаващи се роботи — древно, но също достатъчно добре забравено изобретение. Кобалт, известен в някои кръгове като Кадмий, е съхранил тайната на бързорастящите роботи и спекулира с нея където трябва и където не трябва. Роботите, които ще се излюпят от зърната на Кадмий-Кобалт, разбира се, ще са агресивни и здрави. Куршум, бил той взривен или кумулативен, не пробива бронята им, но виж, най-елементарен плазмен пистолет ги трепе без проблем.

„Това е отлично!“ — помисли си Язон.

Но това далеч не беше всичко. Два важни съвета му даде Миди. Първият: да сади зърната в земята не веднага, а на известни интервали, за да ги унищожава постепенно. И вторият: в случай че процесът на раждане на механичните бойци стане неуправляем, Миди подарява на Язон специален дезинтегратор, маскиран като парче обикновена гранитна скала. Ще бъде достатъчно да го хвърли в най-голямото струпване на враговете и в резултат на софтуерен срив те ще започнат да се избиват един друг.

Язон искрено благодари за всичко, а камъчето-дезинтегратор грижливо прибра във вътрешния джоб на космодесантната си куртка. Но инструктажът не беше свършил дори и с това.

— Ти си най-силният, Язон, ти си най-мъдрият — зашепна Миди, — ти си и най-красивият. — Съвсем излишно добави тя. — Но дори такива герои като теб могат понякога да сбъркат. Затова за всеки случай вземи и това. Искам да няма никакви пропуски в сражението ти с роботите на Кадмий. Ще изпиеш моите таблетки, ще натиснеш копчето на този прибор и тогава, ако искаш, се разхождай и под артилерийски обстрел.

Язон прие новия подарък, а като видя маркировката върху тънката пластмасова обвивка на яркооранжевите капсули, едва не загуби дар слово. Това беше псироцилин — отдавна забранен в Галактиката препарат, който усилваше милионократно мощността на човешкото биополе. Неговите странични действия се считаха за непредсказуеми и поради това — смъртно опасни, но изследванията бяха показали, че тези ефекти са в пряка зависимост от времетраенето на употреба. Достатъчно краткото въздействие може да бъде считано за практически безвредно. На опаковката се мъдреше забележка, че лекарството притежава импулсно действие, т.е. механизмите на усилване на биополето се включват само в случай на крайна необходимост и то за броени мигове, свеждайки вредните ефекти до минимум. Язон беше чувал някъде за подобно изобретение, но никога не го бе държал в ръцете си. Миниатюрният прибор пък служеше за проста, но извънредно удобна автонастройка, преобразувател на псиенергията в електромагнитна. Накратко казано, като включи прибора и се нагълта с таблетки, всеки индивид би могъл само с тялото си да отразява атаките на куршуми, снаряди, бомби, танкове на пълен ход, както и форсиращи стратегически звездолети.

— Благодаря — прошепна Язон още веднъж. — Никога няма да забравя твоята помощ.

Миди мълчаливо гледаше своя чуждопланетен герой с искрящи от сълзи очи. Бъдещата лъжа ли предвиждаше или преживяваше предателството си към родната планета? А дали не я измъчваше елементарна ревност заради разкошната блондинка, долетялата заедно с Язон? Така или иначе звездният скитник, почетен пирянски гражданин и принц на Иолк по рождение, Язон дин Алт изпита болезнено съчувствие и нежност към крехката брюнетка, която му спасяваше живота от чисто сърце. Направи крачка към нея, взе я в обятията си, без нито за секунда да забравя за Мета, и я целуна, като си представяше, че целува своята любима валкирия.

Не трябваше да прави това. Целувката беше прекалено дълга. Язон скоро усети, че към тялото му не се притиска Мета, а му става все по-приятно. Засрами се и го заболя, беше и сладко, и разтърсващо, и страшно… Нима той също се влюбваше? Само това липсва!

Той я откъсна от себе си и, взрян в горящите й от радост очи, каза сурово:

— Сбогом. Никога няма да забравя помощта ти.

— Довиждане — поправи го Миди, като го ослепи с белозъбата си усмивка. — Ще се срещнем утре. Тук, по същото време. Всичко ще бъде прекрасно, но… Предстои ти също така да вземеш окроткави от вълшебната Арска гора, а това също няма да успееш да направиш без мен. Довиждане, Язон!…

След като излезе на улицата и конвулсивно вдиша нощната прохлада, напоена с аромати на цветя и море, Язон механично напипа в джоба си пакета, стисна цигара в зъбите си и дълго търси из джобовете си запалка.

Ръцете му не трепереха, но извършваха доста излишни движения.

— Мета, дай огънче!

Намери от кого да иска!

— На̀! — отмъстително се усмихна Мета. — Да пушиш, значи да вредиш на здравето си! И ако утре на бойното поле започнеш да правиш такива красиви движения, едва ли ще получиш нещо друго, освен куршуми и напалм.

— Напразно се сърдиш — успокои я Язон, — това момиче в храма ми даде оръжието на победата, а не някакво си елементарно съблазняване. Така че, утре всичко ще мине добре. Сложното ще бъде след това — ето за какво трябва да мислим.

Той най-накрая намери запалка — спомни си за стандартния лазер в пръстена и жадно дръпна от тютюна.

Мета даже не го погледна и до самия хотел вървяха един до друг, без да си кажат и дума.