Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (26)

Трета глава

„Поргорсторсаанд е третата планета в системата Алфа от Слон, жълто джудже от спектрален клас G2. Съдържанието на кислород в атмосферата, съставена предимно от азот, е деветнадесет и осем десети от процента, океаните заемат три четвърти от повърхността, ъгълът на наклона на оста към плоскостта на еклиптиката е двадесет и три градуса и двадесет и пет минути…“ Язон четеше тази справка и не можеше да се начуди. Как така не беше забелязал, че неговата родна планета е една от най-земеподобните в цялата Галактика? От любопитство започна да сравнява другите цифри и се убеди, че разминаването почти навсякъде е не повече от един-два процента, а ъгълът на наклона на оста съвпада с точност до минута. Затова и климатичните пояси на Поргор бяха разположени аналогично на земните, т.е. бяха каквито са били в зората на цивилизацията.

Разбира се, не беше прилично планетата да бъде наричана с просташки съкратеното име Поргор, но това се отнася за на глас. Наум кой би я назовавал с това немислимо струпване на звукове?

За названието в големия галактически каталог нямаше никаква информация и Язон буквално се удари по челото, когато си спомни в кой източник трябва да прави справки за родната планета. Поргорсторсаанд непременно трябваше да фигурира в поне два файла, донесени от библиотеката на доктор Солвиц. В историята на първия етап от Галактическата Експанзия и в личното досие на Язон дин Алт.

Той още на Пир беше презаписал всички материали, които биха могли да му потрябват, на по-удобни за четене микродискове и ги взе със себе си на тръгване. В процеса на работата над глобалната програма за изучаване на Света на Смъртта Язон, колкото и да е странно, успя да усвои само незначителна част от сведенията, които беше донесъл от астероида Солвиц на информ-кристали. Първо, просто не му достигна времето да изчете всичко поред, само защото е интересно. Второ, множество файлове се оказаха, кой знае защо, трудночитаеми (нямаше възможност да търси причината за това). Те изискваха някакъв допълнителен ключ, някаква специална дешифровка и с решаването на този проблем така и не можа да се заеме.

„Добре де — мислеше си сега той, — защо да влача със себе си в една кратка командировка цялата техническа документация, например, на конвейрното производство на андроиди от шестнайсто поколение? Виж, елементарен справочен материал ще потрябва. Пък и да си почетеш е добър начин за убиване на времето, докато летиш в джъмп-режим.“

Солвиц, трябва да му се признае, е насъбрал доста интересни нещица.

Поргорсторсаанд се оказа един от най-древните светове, усвоени от човечеството още през първия етап на космическата експанзия. И как да не е — при такова съвпадение със земните параметри!

Първите колонизатори на Алфа от Слон били руски космонавти. По-късно транспортните кораби докарали заселници от други етнически групи, но първооткривателите и основателите били именно от Русия. Този факт, кой знае защо заинтригувал Солвиц, бе акуратно потвърден с документи.

От по-нататъшната история на планетата се губеха доста големи епизоди, защото астролингвистите не могли да постигнат единно мнение относно етимологията на името. Основните версии бяха четири. Само една от тях свързваше ненормално дългото име на планетата със староанглийския език като несъмнено най-разпространен сред земното население преди началото на неговото космическо разселване.

„Pore Gore Store Sand“ в превод можеше да означава „окървавена прашинка в пясъчника“ или „пясъчно изобилие на кървавата дупка“, което напълно се връзваше със спецификата на първите минни разработки и кървавите схватки за тяхното богатство — на планетата открили металоносни пясъци със самородни късове редки елементи от платиновата група. Но редът на думите в подобна разшифровка предизвикваше пълно недоумение, както и фактът, че думата „gore“ е била архаизъм още тогава и освен това била употребявана предимно в поетичен контекст. Като цяло точният превод на името по тази схема би бил: „на дупката кървава строеж пясъчен“.

Според втората версия се предполагаше, че английската дума „стор“ се е била утвърдила в руския език към момента на колонизацията и се е употребявала в смисъл на „универсален склад от общ характер“. Зад последния евфемизъм се е криела тясно военна специфика. Такива складове в онези години са били в задния двор на цивилизацията самите новозаселени планети. Всяка звездна система се опитвала да се опази от другите с помощта на най-съвременно оръжие. От тази гледна точка Поргорсторсаанд се разшифроваше като „ПОРт-ГОРод-СТОР на Стратегическата Авиация и Артилерия с Наземна Дислокация“. Тая топонимична хипотеза изглеждаше доста убедителна, но прекалено скучна.

Имаше и трета, която препращаше историците към по-късен период в развитието на планетата, когато един от аванпостовете на галактическата цивилизация неочаквано се превърнал в бардак от вселенски мащаб, нещо като остров Куба в древната история на Земята. Но този период не продължил дълго. В резултат от поредния военен преврат някой си Саанд — собственик на екстравагантното заведение с размерите на планетата — бил низвергнат и изгонен (според друга версия — разпънат), но последователите му дълго се съпротивлявали — отначало (за кратко) открито, а после (продължително) — нелегално. Та те били дали име на планетата: „Порнографската гордост на последователите на Саанд.“

Но най-атрактивното, според Язон, предположение принадлежеше на някой си изследовател Петров, издирил бордовия дневник на първия междузвезден кораб, кацнал на Поргорсторсаанд. За съжаление самият дневник не беше запазен, и оставаше да се вярва на честната дума на Петров. Оказа се, че в този период току-що били въведени термоножовете — универсални двустранни резачки, позволяващи без превключване на режимите да се ползва както горещото, така и студеното острие в зависимост от спецификата на материала. Създаден и като универсален инструмент, и като оръжие (което вече трудно можело да се нарече хладно) термоножовете били употребявани и при отваряне на консервни кутии, и при правене на сандвичи. Подобни неуставни действия понякога завършвали печално, за което според предположението на господин Петров и трябвало да съобщават стоящите на вахта. Бордовият дневник пазел следи от кръв, изтекла от раната. Имало от какво да се огорчава дежурният офицер, който започнал закуската си така несполучливо. И ето, разстроен, мръщейки се от болка и съкращавайки думите, той си мисли, че попълва графата „Произшествия“, а в същност нанася в графата „Новооткрити планети“ следното: „Пор. гор. стор. С. А. Анд.“, което значи: „Порязах се с горещата страна. Сергей Александрович Андреев“. После скенерът механично прочел записката и нелепото название останало в паметта на всички компютри за вечни времена.

Язон не счете за нужно да се задълбочава в героичните времена на Саанд (сега му харесваше така да нарича родната си планета. Ами ако пък именно този Сергей Андреев е станал после Саанд?). Въпросният исторически период се е характеризирал с безкрайни войни, а последователното идване на власт на крале, президенти и някакви подозрителни генерални секретари предизвикваше силни съмнения в достоверността на източниците. Язон прелисти цялото това хилядолетно безумие и реши да се спре по-подробно само на момента, когато се е появил на бял свят. Тук се оказа, че рождената му дата не беше записана никъде. Бе спомената някак приблизително, плюс-минус две години! Виж ти! Впрочем, на какво се чуди. Той просто е отвикнал от родните обичаи през дългите години на космически скиталчества.

Саанд вече векове наред се радва на спокоен фермерски живот, който тече плавно, и съсловието, към което принадлежи Язон, не се интересува от свързани с категорията време понятия. Какво значение има колко лета и колко зими обработваш земята и отглеждаш добитъка? Важното е децата ти да са сити и да отгледат внуци, пък те да се учат на дядовите традиции и да не нарушават никакви закони. А главният закон на тази планета от край време е един — да не си пъхаш носа в живота на другите.

Цялото население се делеше на четири съсловия: аристократи, военни, фермери и мъдреци. Висшите ползваха услугите на по-низшите, без практически да дават каквото и да било от себе си. По традиция беше така, и законът се спазваше свято. А последното, най-презираното съсловие бе това на мъдреците, които бяха считани едва ли не за отпадък на човешкия род. Едни говореха за генетична мутация, други — за обикновена заразна болест от типа на проказата, но така или иначе всяка мисъл за общуване с тях беше отвратителна както за фермера, така и за аристократа. Мъдреците живееха в пълна изолация из горите и пещерите.

Бащата и майката на Язон го научиха на много полезни в практиката неща, но старателно го пазеха от знания (според закона). Чак на петнайсетгодишна възраст той се изхитри да открадне от аристократите своята първа книга и се научи да чете от нея. С това започна всичко. Той и отпреди бе чувал, че в Галактиката има други обитаеми планети, но сега вече знаете, че те наистина са други. Разболя се от копнеж да избяга в космоса. Независимо къде. Само да е по-далеч от тази меча бърлога.

Успя да избяга след три години, ако за начало се брои моментът, в който се роди мечтата. Но за да избяга, трябваше да наруши всички мислими закони: да излъже и да захвърли на произвола на съдбата старите си родители и по-малките си братя и сестри; да зашемети един военен с яка фермерска сопа, за да му вземе пистолета; представител на аристокрацията да зашемети с дръжката на този пистолет, за да може да се преоблече в най-престижния костюм, благодарение на който успя да проникне в заминаващ кораб на Лигата на Световете, а не на някоя местна совалка; и в края на краищата, за да свърже всичко това по най-добрия начин, Язон трябваше да наруши още един, може би най-непоклатимия от законите — той поговори с един мъдрец.

Мъдрецът се оказа напълно нормален човек, не го зарази с нищо, само дето се изразяваше от време навреме с намеци и притчи. Обаче разговорът с този старец стана определящ за Язон. Представителят на низшето съсловие хвърли светлина върху много въпроси, свързани с обкръжаващата действителност, и, без съмнение, даде много неоценимо полезни съвети, но така и не обясни — защо самите мъдреци живеят на тази планета и не се стремят да я напуснат. Впрочем Язон беше млад и много-много не се замисли над този въпрос. Но виж, една доста тайнствена фраза той запомни за цял живот: „Твоят баща, момче — каза мъдрецът, — те е научил на всичко, което може да ти потрябва в живота на другите планети. Запомни, че не аз, а той те е обучил на всичко това. И винаги бъди благодарен на стария Хирон.“

Минаха години и парсеци, стотици планети и жени, хиляди съперници и врагове, милиони кредити през ръцете му, а приятели — само единици, струващи си проекти — съвсем малко и решени докрай задачи — нито една… Суета на суетите! За какво бе всичко това? За да се втурне днес на последна среща с умиращата си майка, за която нямаше да си спомни никога, ако не беше млечният му брат Екшен?

Ето такова философско настроение обзе Язон след прочита на файловете за историята на родната планета и собствената му история, т.е. биография. След това внезапно си спомни за Мета. Та това момиче наистина промени всичко в живота му!

Е, не съвсем всичко. Нима не си е останал комарджия по душа? Нима не е същият космически скитник, какъвто си беше и преди? Просто сега навсякъде са заедно. Колко странно! А от друга страна, колко е естествено! Вече просто не си представяше живота по друг начин…

Зад гърба на Язон се отвори врата. „Сигурно е Мета“, помисли той. Но влезе Екшен.

Летяха тримата. Беше им интересно да си говорят: безкрайни спомени, разкази за преживяното, спорове. Екшен бе напуснал млад родния дом, за да стане професионален ловец, да обиколи стотици светове в търсене на екзотични животни и богати купувачи, които му поръчваха чучела, кожи, бивници или живи зверове за охрана, за игри, за декоративни и други цели. Екшен беше особено пристрастен към необитаемите планети и на няколко пъти бе ловувал отвратителни чудовища, които дишат метан, къпят се в езера от серовъглерод и се препитават със силициева органика. Старите приятели и млечни братя объркаха сметките, опитвайки се да разберат кой от двамата е видял повече светове в Галактиката. В края на краищата стигнаха до извода, че все пак това е Язон. Защото Екшен, за разлика от него, от време на време се беше връщал на родната планета — я да навести родители, я да пообиколи родните гори, я да види приятели. Той никога не беше нарушавал местните закони и аристократичните власти го признаваха за гражданин на Поргорсторсаанд въпреки двойното му жителство, оформено някъде на Клианд. Така че всеки от тях беше избрал своя път. Затова беше още по-интересно да се преоткрият един друг.

Заради тези разговори Язон и Мета си лягаха толкова късно, че даже техният любим начин да скъсяват времето на полета мина на заден план. А и ежедневните исторически издирвания на Язон не помагаха за това. Все повече философски скепсис и вселенска тъга обземаха космическия скитник.

Ето и сега, когато влезе Екшен, Язон го попита:

— Е, братко, променил ли се животът на нашия Поргорсторсаанд през години на отсъствието ми?

— Н-не, не се е променил, братко — отвърна Екшен, като странно се запъна за секунда.

И добави с тъга в гласа:

— Може и да е за добро…

И в този миг корабът се разтърси, сякаш от сблъсък с едър метеорит, в който можеш да се удариш само ако бягаш като луд от кръстосания огън на два звездолета-изтребителя тип „Фантом“. Но бойни действия никой наоколо не водеше, просто дисплеят бе сигнализирал за излизане от „джъмп-режима“ и включване в околопланетна орбита.

— Изглежда животът на нашия Саанд все пак се попроменил — изръмжа Язон, докато ставаше и разтриваше ударения при падането си лакът. — Тия да не са се побъркали?

Мета се втурна в командната зала, инстинктивно размахвайки пистолет.

— Примитивно зенитно оръдие, среден калибър — обяви тя за онези, които не бяха силни в разпознаването на различни видове оръжия по звука на изстрела и размера на пробойните.

А Екшен вече разпитваше близкия граничен пост за причините, предизвикали нелепия инцидент.

За щастие, май никой не смяташе да продължава обстрела и станалото можеше да бъде сметнато за досадно недоразумение. Но пък Екшен се кълнеше, че на неговия малък кораб, прилепен за „Темучин“ през цялото време е работел специален датчик, представляващ специален пропуск за Поргорсторсаанд, който му е бил издаден от военната комендатура на планетата преди няколко дни… Какви ли не чудеса стават!

Страшнички чудеса.

По-късно се изясни: паролата за достъп до орбита била спешно променена по решение на висшето ръководство без обяснение за причините. Такива неща, меко казано, не се случваха често. Били са известени всички военни, търговски, дипломатически, а също така и частни кораби, принадлежащи на аристократи. Не били забравени и почетните гости на планетата. А да се изпраща по скъпия „джъмп-транслатор“ специално съобщение на някой си Екшен от фермерското съсловие, при това регистриран с двойно гражданство — това естествено, никой от военните не е счел за важно.

Всичко това те узнаха много по-късно. И като че ли не останаха много въпроси. Като че ли. Но на Язон все така не му харесваше този единствен и подозрително точен изстрел. Ако не беше особената, специално изобретена от Мета система за противоракетна защита, щяха да свършат в огън и пламък. Защото пробит енергоблок не е някакъв разбит радар!…