Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (22)

Двадесет и втора глава

Ривърд Бервик излезе да посрещне завърналите се от астероида и по традициите на бог знае какви светове и времена отначало ниско се поклони, притиснал ръка към гърдите си, след това я подаде на Язон:

— Приемете моите най-големи благодарности, Язон дин Алт, много се радвам да ви видя цял и невредим. Благодаря и на вас, Мета. Скърбя за вашия загинал приятел и смея да се надявам, че главният етап на тази операция вече е отминал.

С това официалната част на приветствието явно свърши, защото пълномощният член на Съвета на Консорциума засече, даже леко се смути и с несвойствен за него стил помоли Язон да дойде в неговата, на Бервик, лична каюта, за спешен разговор на четири очи. Кърк не възрази против това с нито един жест, с нито една дума. Даже обратното — даде разпореждане на всички да не безпокоят високите договарящи се страни. Именно така високопарно-дипломатически се изрази той, с което удивително леко призна ролята на първа цигулка в техния пирянски оркестър на един непирянец, макар и изтъкнат. И Язон, който напираше да сподели своите открития по най-демократичен начин пред цялото почтено събрание, трябваше строго по военному да докладва за всичко непосредствено пред висшестоящия началник. Не, даже не по военному — върху последния епизод по-скоро беше ударен печатът на „мания за шпионаж“, някакъв суперагент конфиденциално предава информация на „центъра“.

А нивото на конфиденциалност наистина порази Язон. Той също никога преди не беше виждал толкова съвършена апаратура за защита от подслушване и наблюдение. Затова даже в началото на разговора се чувстваше неуютно, макар че доста ясно изложи най-важното, което бе успял да научи за Солвиц.

А Бервик благоразумно запази ответната информация за своята причастност към Специалния корпус за по-късно и започна от най-важното — от тайното общество на безсмъртните „Гарантите на Стабилността“.

— Искате да кажете — проумя най-после Язон, след като търпеливо изслуша кратката история на въпроса, — че моето лично безсмъртие и всички практически знания за изобретената от Солвиц ваксина не могат да ми принадлежат напълно?

— Точно така, Язон. Аз добре знам, че вие сте, може би, най-своенравният човек в Галактиката и едва ли ще искате да работите за която и да било организация, още повече пък, по принуда. Затова ви извиках тук буквално без да ви дам възможност да си поемете дъх. Опасността от неконтролируемо разпространение на информацията за някои неща, като безсмъртието например, е особено голяма. Нямам право да ви заповядвам, но мога да ви помоля и се надявам, силно се надявам, да срещна разбиране. По същество почти всеки безсмъртен във всички времена е имал възможност да подари ваксината на човечеството, или като минимум да разгласи за нейното съществуване в цялата Галактика. Някои така и правеха. Но това винаги завършваше печално. Не върви, знаете ли, да се противопоставяте на такива организации като „Стопани на Вселената“, „Гаранти на Стабилността“, Специалния Корпус на Лигата на Световете. Разбира се, в нашия безкраен космос се срещат и личности от особен мащаб, но ако вземем за пример самия доктор Солвиц, който противопостави себе си на абсолютно всички, то този пример е по-скоро отрицателен, нали?

— Абсолютно съм съгласен — кимна Язон. — Напразно хабите за мен толкова думи, Бервик. Аз, разбира се, съм прочут със своето не особено уважително отношение към отделни закони на отделни планети, а също така и с екстравагантните си в известен смисъл възгледи за общоприетия морал, но никога не съм се придържал към екстремистки идеи, никога не съм призовавал към масово унищожаване на хора или на цели култури и цивилизации. И накрая — забележете, това е много важно — никога не съм се стремил към власт, даже само на една планета. Затова не съм конкурент на вашето тайно дружество, нито пък съм някой безумен бунтар-самотник. В този момент много повече ме тревожи съдбата на родната планета след това, което ми разказа Кърк по пътя за насам.

— Към този въпрос непременно ще се върнем — увери го Бервик. — А сега повторете накратко каква информация съдържат кристалите, които сте успели да изнесете от астероида.

— Моля — каза Язон. — В тази капсула има десет клетки. В тях съм разположил добитите сведения. Първо: рецептата на ваксината за безсмъртие. Второ: Технология за изработване на хомункулуси. Трето: Комплекс от най-нови методи за лечение. Четвърто: Описание на оригинален начин за управление на гравитацията. Пето: Подробна история на най-древната вълна на космическа експанзия, включително Първата и Втората Галактически войни. Шесто: Теория и практика на прилагането на свръхоръжието. Седмо: Теория на интелектуалното пречистване. Осмо: Пълен комплект чертежи на изкуствен астероид. Девето: Подробно досие за някакъв си гражданин на Галактиката Язон дин Алт. И накрая, десето: Колосални по обем затворени файлове с чуждовселенско знание, към разшифровката на което даже не съм се приближавал.

— Последните две точки ми изглеждат особено интересни — отбеляза Бервик.

— Така ли! — учуди се Язон. — Чуждото знание — как да е. Но досието ми? Не сте ли го изготвяли там, в Специалния Корпус?

— Ние, разбира се, го разработихме — сдържано се усмихна Бервик, — но предполагам, че Солвиц и по този въпрос е отишъл по-далеч от нас.

— Значи така — повтори Язон още по-объркан. — Ама сведенията за мен са си моя лична работа, още повече, че още не съм се запознал с тях. Нямаше време, пък и нямаха отношение към главната задача.

— Добре, Язон. Ще ги прочетете — и ще ни разкажете, ако, естествено, сметнете за нужно.

— Точно така — подчерта Язон. — Ако сметна за нужно. В рамките на нашия договор единственото ми задължение е спасяването на световете от Зелената Клонка от неизвестна и страшна опасност. Прав ли съм? Е, и по повод на ваксината за безсмъртие също приемам вашите условия. А що се отнася до останалото, готов съм да го предоставя срещу отделно заплащане и то ако съумеете да ме убедите, че сте най-изгодният купувач.

— Мислите, че ще ме уплашите със своя цинизъм? Не си правете илюзии, Язон. Аз умея да гледам трезво на нещата и също приемам вашите условия. Ще считаме, че разбирателство е постигнато. Остана само един въпрос. Общуването със Солвиц помогна ли ви да разберете как да спрем този ужасен астероид?

— Да си кажа честно — не!

— И какво предлагате сега?

— Същото, което и вие с Кърк: да унищожим цялата сган, като я размразяваме поетапно, пък после ще стане ясно какво да правим. Но това, струва ми се, трябва да се обсъди колективно. Само че припомнете ми още веднъж за кое не трябва да говоря пред всички, защото, нали знаете, не съм служил във вашите разузнавания и тайни служби.

— Не бива да говорите най-вече за безсмъртието. Всичко останало си е по ваше усмотрение. Засега — многозначително добави Бервик.

Язон се постара да не обръща внимание на последните му думи и подхвърли максимално небрежно:

— Е, добре. В такъв случай, май е време да свикваме общо събрание.

— Време е — съгласи се Бервик.

 

 

В големия околовръстен коридор го пресрещна Кърк.

— От Мета не мога да изкопча и две думи. Разказва някакви шантави истории, на елементарни въпроси отговаря с гатанки, а за много неща просто мълчи. Без твое разрешение, казва, не може. Какво се е случило с нея, можеш ли да ми обясниш?

— Браво на Мета — усмихна се Язон. — Държи се абсолютно правилно.

Пистолетът се озова в ръката на Кърк и веднага се прибра обратно. Язон даже не трепна, отдавна беше свикнал с подобни прояви на чувства. В превод на нормален човешки жестов език, това означаваше само удар с юмрук в дланта и показваше раздразнение. Без каквато и да било заплаха за околните.

— Ти поне ще ми кажеш ли нещо конкретно?! — направо помоли той.

— За какво? — не разбра Язон.

— Разбира се, че за Пир! Преди всичко за Пир. Какво научихте там относно причината за нашите нещастия, за това как да победим сега!

— А, ето за какво!

И си помисли: „Пирянците са непоправими! Вселената, така да се каже, се руши, а на тях им дай да научат нещо за родината!“

— Кърк, чуй ме внимателно и се постарай да не се ядосваш — започна Язон. — Създателят на този изкуствен астероид, доктор Теодор Солвиц, след своето завръщане от другата вселена, без съмнение, е ходил на Пир, въпреки че не си призна направо. В своите гори той е развъдил рогоноси и други мили зверчета, физическите възможности на Мета изобщо не го учудваха. А в неговата библиотека се пази информация за вашата планета, чийто обем надвишаваше моите и на Мета знания, взети заедно. Т.е. няма как да ги е придобил от нашата памет. И все пак не бих твърдял категорично, че Солвиц се е месил в еволюционните процеси на Пир. Неопровержими факти за това не успяхме да намерим.

— А няма ли да се окаже, че всички пирянски организми са творения на злия гений на доктор Солвиц? — попита Рес, който от половин минута стоеше до тях и внимателно слушаше обясненията на Язон.

— Може — каза Язон. — Но преди всичко това трябва да се докаже, и второ, дори местните замразени твари да са роднини на нашите пирянски, то няма да са им братя. Връзката ще се окаже много по-дълбока и по-сложна. Уверявам ви.

— Ама спомни си, Язон — отново се обади Кърк, — когато бомбардирахме онази цитадела на острова, как яростно се нахвърлиха върху града ни всички твари. Нещо подобно стана и сега. Това не те ли навежда на мисълта…

— Навежда ме, Кърк, разбира се, че ме навежда — усмихна се Язон с разбиране. — Вие, пирянците, винаги търсите прости отговори, а простите отговори по правило винаги не са верни.

— А кога ще намериш за нас своя сложен отговор? — без обида, но все пак достатъчно саркастично се заинтересува Рес. — Бручо например счита, че новите форми на пирянски организми, открити буквално през последните дни, много напомнят тази гадост, която изкопахме тук от леда.

— Е, какво пък — каза Язон, — това също е интересно наблюдение. Още повече, че Солвиц веднъж си призна, че е изпуснал от астероида някаква „черна лента“. Това може да е бил универсалният поглъщач на материя, може да е било нещо, което той сам не разбира. Къде се е дянало това враждебно на цялата Галактика същество, не знаем нито ние, нито безумния доктор. Може да се е скрило именно на Пир. Но мисля, че най-важното сега е да не бързаме с изводите. Запасете се с търпение, приятели. Независимо дали го е искал или не, Солвиц предостави на нас с Мета информация, значението на която трудно може да се осмисли. Но от друга страна, за дешифровката й ще трябва време и то не малко време…

— Ако се измъкнем оттук живи! — подхвърли Мета, която мина стремително и дори не пожела да спре за секунда.

— Какво се е случило?! — Язон се впусна след нея, като увлече и останалите.

— Нищо особено — изговори Мета, — просто остават броени минути, пък вие си уреждате философски дискусии. Бервик обяви общо събрание, но аз на негово място щях да обявя обща тревога. Навярно така и ще направя. Иначе просто няма да мога да ви събера. И в края на краищата — кой командва звездолета?!

Те вече влизаха в каюткомпанията и Язон веднага усети нещо нередно. Всички членове на Съвета на Консорциума, всички учени от Юктис, даже всички пирянци седяха в креслата си видимо напълно спокойни. Обаче емоционалното напрежение беше необикновено високо, тревогата, изпълнила помещението, се усещаше направо физически като внезапно налетял откъм морето студен и солен вятър.

— Всички ли се събраха? — попита Стан, като взе пръв думата. — Хиперледът започна да се топи. Имаме не повече от половин час за вземане на решения.

— Нима сме толкова близо до звездата FG 13-9? — учуди се Мета.

— Достатъчно близо. Защото скоростта на астероида се променяше скокообразно. Изчисленията показаха, че топенето на леда е причинено не само и не толкова от излъчването на звездата.

— Искаш да кажеш — невярващо попита Мета, — че Солвиц подгрява астероида отвътре? Но нали се топи отгоре, а не отдолу?

— Не, Мета, ледът се топи отгоре, но някой или нещо го подгрява отвътре.

— Не разбирам — искрено си призна Мета.

— Аз също не разбрах — призна си и Стан.

— И какво предлагаш? — попита, готов за действие, Кърк.

— Нищо не предлагам. Аз просто ви дадох въвеждащата информация, пък вие решавайте.

— Добре — каза Кърк, въодушевен от мисълта, че юздите на управлението отново минават в ръцете му. — Клиф, ние способни ли сме да разстреляме всички врагове, които ще започнат да се събуждат след половин час, или колкото е там?

— Да! — с горда увереност отвърна младият пирянец.

— А можеш ли да гарантираш отсъствието на загуби от наша страна в тази схватка?

— Сега мога. Ако, естествено, имате предвид, човешки загуби…

— Да, питах именно за това — Кърк замислено поклати глава. — А прилагането на планетарни бомби ще е много по-евтино, нали?

— И още как! — плесна с ръце Клиф. — Но ми се струва, че някой беше забранил това.

— Виждам, че този някой сега мълчи — отбеляза Кърк.

Всички погледнаха към Ривърд Бервик. Той се изправи, внимателно обходи с поглед всички и произнесе:

— Аз тогава обясних своята позиция, господа. Сега, след като ситуацията принципно се промени, аз, като представител на Специалния Корпус, свалям от себе си отговорността за съдбата на астероида Солвиц. Съгласно договора вие сте изпълнителите. Така че сега вземете съответните решения. Последната дума, мисля, ще има Язон.

Ето на. Дойде време великият играч отново да се доближи до масата и да хвърли заровете върху зеленото сукно. Нима от неговото решение ще зависи всичко по-нататък?

Язон погледна към Мета с надеждата да му подскаже нещо с поглед. Тя със сигурност би произнесла смъртната присъда над Солвиц. Но в сините очи на прекрасната амазонка се четеше само нетърпеливо очакване и абсолютно доверие към него.

— Господа, приятели, братя — той не можеше да избере нужния тон за тази странна реч. Обстановката беше твърде тържествена, а той искаше да обясни всичко по-простичко, по-свойски. — Безкрайно бих съжалявал, ако унищожа нещо, създавано векове наред. Астероидът на Солвиц пази много повече тайни, отколкото ние с Мета бяхме в състояние да отнесем оттам. Този астероид, а може би и самият Теодор Солвиц, още биха могли да послужат на хората, но… Ние опознахме безумния доктор повече от когото и да било. Да, опознахме, но не го разбрахме. Неговото поведение понякога наистина е неадекватно. Той вече не е съвсем човек. И лично аз не мога да гарантирам благополучен изход от операцията, затова не искам повече да излагам на опасност цялата Галактика. За разлика от Солвиц аз съм просто човек и нямам право да рискувам живота на други хора.

Язон отново погледна към Мета и напълно отчетливо си даде сметка, че не желае — ох, как само не желае — да рискува (най-малкото точно този) живот.

— А какво ще стане с Троу? — внезапно попита Тека.

Като лекар той специално се интересуваше от съдбата на изчезналия пирянец и вече беше разпитвал Мета за някои подробности.

— Излиза, че ще унищожим Троу заедно с планетата?

— Не, Тека, можеш да считаш, че Троу е тук — каза Мета, като вдигна над главата си малък блестящ диск. — Гледайте всички. Това е… как да го кажа по-точно… електронна версия на Троу. Матрица на неговата личност. Това, което се разхожда там, на вътрешната повърхност на Солвиц, ние можем винаги да пресъздадем тук, при нас… Ако поискаме — добави тя мрачно. — И все пак това вече няма да е Троу.

Кърк рязко се изправи и погледна часовника си. От негова гледна точка вече нямаше никакви аргументи в полза на запазването на обект 001.

— Клиф! Включи планетарните бомби на часовников механизъм. Мета! Включвай главните маршови двигатели. Ще напуснем орбитата във форсаж. Всички да приготвят за десетократно претоварване! Предайте по интеркома. Стан! Осигури постоянна връзка с Накса. Искам той да следи събитията тук и същевременно да ни съобщава за ставащото на Пир. Свърших. Изпълнявайте!

 

 

Когато цяла планета, пък било то и малка, бива взривявана с анихилационни бомби, огненото кълбо, озаряващо междузвездната чернота, напомня взрива на свръхнова. Такова нещо малцина и рядко успяват да видят. Целият екипаж на „Арго“ се беше събрал пред големия панорамен екран. Зеленикавият диск на планетата Солвиц заемаше не повече от два ъглови градуса и изглеждаше като безобидно балонче или надуваема детска играчка, която нелепо се мотае в пространството.

… Пет, четири, три, две, едно. Обратното броене завърши и балончето се изду като болезнен червен мехур. Изглеждаше, сякаш ей сега ще се пукне и разтече, пръскайки кръв и гной. Зрелището не беше от приятните. Взривеният астероид наистина пулсираше като оток. Изумено „Ах!“ се изтръгна от всички зрители едновременно, а по израза на лицето на стоящия наблизо Арчи Язон се досети, че планетарният взрив въобще не изглежда така.

След това… Не беше нужно военно-космическо или астрофизическо образование, за да разбереш, че в този момент физиката е свършила и е започнала дяволщината. Нарастналият минимум два пъти диск на Солвиц промени цвета си, последователно изреждайки целия спектър от червено до виолетово, а след това, както се пошегува Арчи, без да стане ултравиолетов, изчезна завинаги. Всички контролни уреди като един отчитаха: астероидът вече не е в нашата Галактика, в нашето измерение, може би и в нашата Вселена, защото дори и джъмп-локаторите не можеха да го фиксират в кривопространството. Планираният взрив всъщност не се беше състоял. Не се беше появило очакваното светлинно изригване. „Какво стана с фундаменталните закони за запазване на енергията и масата на веществото?“ — запитаха се почти всички, които наблюдаваха.

— Той използва енергията от анихилацията на външната обвивка за скок през кривопространството и някъде още по-далече — формулира най-накрая Арчи това, което беше станало пред очите им.

— Такова нещо възможно ли е? — полюбопитства Язон.

— Досега се считаше за невъзможно.

— Значи може пак да изплува отново в нашата Галактика?

За Язон това предположение бе логично.

— Е, чак това — едва ли — усмихна се Арчи. — Помните ли още там, в катера, ми разказахте за отвъдната вселена, където числото „пи“ било две? Сега той е там. И повярвайте ми като на астрофизик, че астероидът на безумния доктор — нали така го наричате? — е загубен завинаги за тази Вселена, с други думи — все пак е унищожен. Така че, Язон, не се безпокойте, аз като експерт мога да свидетелствам — вашият договор с Консорциума е изпълнен напълно и изцяло.

— Какво пък — Язон ухилен се обърна към Бервик, — парите на бъчвата, господин възложител! Така са казвали в древността. Кърк, на нашия звездолет ще се намери ли поне една бъчва? Най-добре е, разбира се, дървена, но става и стоманена. Господин възложител, ще ви се намерят ли осемдесет и два милиарда кеш?

Язон искрено се забавляваше, окрилен от удържаната победа, а Бервик продължаваше да гледа в унилата тъмнина на обзорния екран, като че в очакване на още нещо, и само кимаше машинално. После се обърна и Язон прочете в очите му не радост, а приглушено страдание и мъка от някаква загуба. Явно е разчитал да използва с пълна сила техническите и другите достижения на древната наука. А може би безсмъртният Бервик е мечтаел да се срещне с безсмъртния Солвиц — живата легенда на отдавна отминалата епоха, а вместо това се беше наложило да произнесе смъртната му присъда, която дори не беше изпълнена като хората.

— Да, да — каза Бервик сякаш най-сетне се бе пробудил. — Вие наистина ли искате да получите сумата кеш?

— Шегувам се — каза Язон. — Разбира се, ще я преведете по сметката ни. И по-бързо моля. Мета като капитан на кораба няма да ни подведе, но мисля, че след два часа ще се доближим до вашата родна планета, където ще се разделим. Пирянците така и така се задържаха тук достатъчно дълго.

— Пирянците нека си пътуват — Бервик приближи до него. — А вас, Язон, искам да поканя при себе си.

— Къде? — учуди се Язон.

— Предстои ми да се срещна днес с господин Ривърд Бронс, заместник-началник на Специалния Корпус, и ми се искаше да ви представя.

— Като нов сътрудник? А, не, Бервик, не съм подходящият кандидат за това. Имам си маса работи вкъщи, на Пир. Отлитам там и само там. Предайте на господин Бронс, че ако желае, може да ни посети. Това за него ще бъде доста поучително във всякакъв смисъл.

Бервик изгледа продължително Язон и мълчаливо набра върху гривната си номера на Централната банка на Консорциума, за да даде разпореждане за превод на сумата съгласно договора.