Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (2)

Втора глава

Бервик счете за свой дълг да поясни, че двата милиона кредита, преведени на сметката на пирянците, са сума, събрана от представителите на Консорциума набързо, при това в условия на строга секретност — за всяка част от парите е трябвало да се съчинява отделна легенда. При решаване на проблема като цяло можело да бъдат отделени много повече средства.

— Давам си сметка, че преведените пари може да не стигнат даже за началния етап на една такава мащабна операция — каза Бервик, — но много разчитам на здравия разум на пирянците и на някои други особености на вашия характер. Според разпространеното в Галактиката мнение парите не са най-важното нещо за жителите на Света на Смъртта.

Всички мълчаливо се съгласиха с това. И тогава Ривърд Бервик им пусна запис, направен преди два дни от патрулен катер, приближил се максимално близко до обект 001. Разделителната способност на мониторите позволяваше да се видят даже някакви тъмни петна под ледената шапка на бавно въртящото се кълбо. Разбира се, те трябваше да бъдат изучени по-подробно, засега правеше впечатление друго: простичкото съчетание от светлинни импулси, излъчвани от дисплея, предизвикваше в душите на пирянците дълбок ирационален страх. Даже Язон вече неволно стискаше озовалия се в ръката му пистолет и само с неимоверно усилие на волята се удържаше да не го насочи към екрана. Какво ли им беше на Кърк, Мета и Бручо?!

„Юнаци — с уважение си помисли Язон за ветераните от пирянските битки, — преди две години биха направили на пух и прах пулта за управление на космодрума, а чак след това биха му мислили. А днес вече — нищо, сдържат се!“

Да, дългото общуване с Язон и животът на планетата Щастие сред съвсем други реалности не бяха минали безследно за Кърк и Мета. А колкото до Бручо… той е особен случай.

Бручо, най-видният лекар и биолог на планетата, ръководил дълги години центъра за преподготовка на пирянците, а също така и всички изследвания върху най-удивителната в Галактиката флора и фауна, не влязъл в групата от сто шестдесет и осем доброволци, тръгнали да усвояват поредния непокорен свят. Той бил решен докрай да се посвети на Пир и да вземе участие в последното и най-страшно сражение за последния затворен град на планетата. В тази битка, да не кажем клане, заради упорството на непримиримите граждани, загинали почти петнадесет хиляди души. Смятали и Бручо за загинал. Изпратените от горската резиденция, основана от старейшината Рес, спасители открили в лабораториите оцелелите като по чудо безценни материали, събирани от най-добрия биолог през целия му живот. Но Бручо не бил загинал. Спасил се, защото, за разлика от мнозина, можел не само да стреля. Той най-добре от всички познавал навиците на коварните пирянски твари и когато боеприпасите му свършили съвсем, съумял да се промъкне през пролука в Периметъра… Почти месец се скитал из джунглата, а враждебната природа ставала все по-малко опасна за него. Невероятно, но факт: в края на краищата Бручо се научил да общува с дивите животни. Хората, владеещи тази способност, още отдавна били наречени „говорители“. При това умението да се „говори“ със зверовете си е вроден талант. Обаче Бручо, с помощта на огромните си познания, съзнателно развил в себе си това качество.

Да, сега Бервик виждаше — тези, които го посъветваха да дойде тук, не бяха сгрешили. Пирянците действително са единствената раса във Вселената, за която страхът не е подтискащо, а стимулиращо чувство, нещо, което незабавно преминава в ярост. А пирянецът в състояние на ярост винаги атакува. И сега те приглушено ръмжаха като тигър преди скок. Сега нищо не можеше да възпре тези тримата, щом вече бяха видели новата непозната опасност. Беше им отправено предизвикателство и те, разбира се, бяха готови да го приемат. Всъщност вече го бяха приели, преди да са се договорили за срокове, пари и други условия.

За щастие на пирянците, Язон бе с тях, а авторитетът му на тази планета беше и си оставаше безспорен. Като опитен играч и бизнесмен, той вежливо, но твърдо накара всички да млъкнат и се зае да преговаря с Бервик.

След бегла преценка на мащабите на бедствието, на енергийните разходи и човешките ресурси, които ще трябва да се привлекат, Язон започна пазарлъка от цифрата сто двадесет и пет милиарда кредита и накрая се споразумяха с Бервик за осемдесет и два. Пирянците просто не биха се и сетили за такива суми. От този момент между Консорциума на най-богатите светове от Зелената Клонка и ръководството на планетата Пир в лицето на Язон дин Алт беше подписан вероятно най-грандиозният договор в историята на Галактиката. Но си струваше. Да не е шега това — сблъсък с неизвестен враг от друга галактика! Освен това от всеки клиент трябва да се изстисква максимума. Валиден беше общият принцип: можеш ли да плащаш — плащай! Язон всеки път се опитваше да втълпява тази проста истина на Кърк и Мета. Но напразно — те, както и преди умееха предимно да стрелят. Но затова пък как!

 

 

За рискованото пътешествие до самия край на цивилизования свят, разбира се, беше нужен най-добрият кораб на пирянците, който Бервик, очевидно като познавач, определяше като най-могъщия в Галактиката — това бе линкорът „Арго“, построен още в древната империя и придобит от пирянците преди няколко години, след като доблестната група на Язон освободи това консервирано за пет хиляди години чудовище от плена на суеверни страхове. Това беше една доста забавна история.

За отблъскване на сериозна атака от Космоса на земяните им потрябва оставеният на синхронна орбита отдавна забравен гигантски кораб с уникални бойни характеристики. Проблемът бе в това, че линкорът с не особено оригиналното име „Недетруебла“ (преведено от официалния език на империята, есперанто като „Неразрушимият“) бе напълно автоматизиран, но безнадеждно забравен, без условния сигнал-парола не допускаше никого до себе си. За него всеки външен обект беше вражески.

Командващият земния флот адмирал Джукич по същото време бе и президент на Земята, защото най-древната планета и прародина на човечеството беше превърната в една огромна военна база. Именно затова Джукич сключваше договора с пирянците. Язон чувстваше колко важен е за земяните консервирания линкор и успя да изкрънка солидно заплащане — цял милиард кредита. За такава пачка и увлечени в хазартен плам Язон и Кърк сториха практически невъзможното — промъкнаха се в кораба-убиец. Обаче и линкорът се оказа костелив орех — в случай на непредвидено проникване в командната рубка, се включваше таймер за самоунищожение. И героите щяха да бъдат застигнати от сигурна гибел, ако не беше щастливата случайност. Третият член на групата беше Мета. Заедно със специалиста-дешифровчик тя успя да разгадае паролата и да я изпрати три секунди преди очаквания взрив.

След като получиха парите си, те се готвеха да отлетят обратно към все по-успешно заселваната планета Щастие, но стана така, че тъкмо тогава Звездната Орда се приближи твърде много до Земята. Пирянците усетиха новата опасност и станаха като деца, които не могат да бъдат откъснати от нова шарена играчка. Язон успя само да сключи набързо нов договор с адмирал Джукич. Онова, което можа да изкопчи този път от стиснатия земянин, беше обещанието в случай на победа линкорът „Арго“ да остане за пирянците. Това беше първоначалното му древно име, което Язон беше изровил от бордовия архив.

Кърк, Мета и Язон тогава практически ръководеха всички космически сили на Земята и разбира се, спечелиха битката, като напълно разбиха Звездната Орда — многочислена, агресивна, но лошо организирана ескадра от истински бандити, безчинстващи из Галактиката от няколко години. Земяните самохвално кръстиха тази твърде локална битка Пета Галактическа Война, а Язон и приятелите му скромно се върнаха у дома. Само че не на Щастие, а на Пир. По пътя внезапно, но някак естествено дойде решението да употребят спечелените пари за строеж на нов град и космодрум на родната планета. Язон изведнъж проумя, че вече счита тази планета за своя втора родина. По пътя те ремонтираха линкора и доста го модернизираха. Така че сега това беше ултрамодерен боен звездолет, притежаващ всички нови системи оръжия и подготвен за всякакви изненади… Язон обаче си даваше сметка, че не всичко може да се предвиди. И изглежда там, край границите на далечните светове от Зелената Клонка, ги чакаше именно непредвидимото…

Силна тревога обхвана Язон. Да воюва за цялата Галактика? Е чак пък толкова, по-скоро лично за себе си. И за приятелите — особено за Мета! Разбира се, любимата му амазонка беше изпълнена с решимост да се справи сама с всеки враг, но достатъчни ли щяха да бъдат общите им сили там, където всичко, абсолютно всичко, ще бъде съвсем различно?

 

 

Скокът през пространството в джъмп-режим завърши успешно. В обзорните екрани блестеше непозната огърлица от зелени искри. След това Мета коригира полета, като програмира курс право към обекта на изследване и Язон в същия миг усети най-силното главоболие, което бе изпитвал през живота си.

Виж ти какво се оказва! Тази същата непонятна сила, която хвърля всички в ужас, при него — уникалния телепат, минал пирянската школа и десетки пъти на различни планети надничал в очите на смъртта — при него това загадъчно Нещо предизвиква елементарна физическа болка! Даже от такова разстояние. Какво ли ще му се наложи да изпита, когато доближат съвсем обект 001? Ще издържи ли?

Обаче всички останали членове на екипажа дори не трепнаха при изменение курса на кораба и Язон реши засега да не споделя с никого своите усещания и догадки. Още повече, че пристъпът на мигрената постепенно отслабна и у него се зароди съмнение — от това ли бе причинен пристъпът?

Болката се върна много по-късно: когато започнаха да изучават повърхността на замръзналият планетоид, от орбитата си само на няколко километра над леда.

Спектралният анализ бе показал само, че горният слой от ледената шапка е обикновена застинала вода, мътна, но с типични за кислородните светове примеси. Тази обвивка не можеше да бъде твърде стара, защото ледът се изпарява доста бързо във вакуум, но под първия слой прозираше втори — проницаем като стъкло, твърд като стомана, а по химически състав все същата вода, чист водороден оксид! Но кристалната структура на невиждания лед се различаваше от структурата на обикновения, така както елмазът се отличава от графита. Тази вода сякаш бе замръзнала по съвършено различни физически закони и възрастта на монокристала, сковал в здрава броня целият планетоид, наброяваше милиарди години. Той явно не се беше изпарявал и не беше ерозирал от междузвездния прах. Обаче и най-простите изчисления показваха, че и този пласт лед, както и ледът над него, ще се стопи лесно веднага щом астероидът доближи до някое от горещите светила на Зелената Клонка.

А дотогава оставаше не повече от седмица. Точно на пътя на астероида бе звездата GF13-9 — слънце от тип „В“ без планетна система. Сблъсъкът с нея не заплашваше никой от обитаемите светове, по-скоро самият замръзнал астероид бе застрашен от изгаряне в пламъка на светилото. Но той щеше да се размрази доста преди това. Какви ли чудовища щяха тогава да изплуват от дълбините на събудения океан?

Никой не искаше просто да седят и да чакат тяхното появяване, още повече, че стана абсолютно ясно: именно тези загадъчни тъмни предмети, застинали в дълбините на леда, излъчват колосалната по интензивност енергия на страха.

Почти веднага бе взето решение: кацане на повърхността, вземане на проби, частично стапяне на ледената обвивка, вероятно сондажи, а при наличие на осмислени сигнали — опит за контакт. Последната задача я постави, естествено, Язон, като строго забрани на пирянците да стрелят без негова заповед или без абсолютно явна заплаха за живота на хората. Не му се вярваше много, че пирянците ще съумеят да спазят заповедта му и въпреки усилилото се главоболие, напираше сам да отиде на астероида. Обаче Кърк успя да го разубеди и аргументите му се оказаха изненадващо разумни:

— Приятелю, твоите бойни рефлекси все пак доста отстъпват на нашите. Освен това ти си ни нужен тук, горе, за координатор, ако искаш, докато там, в екстремните условия, опасявам се, ще пречиш.

Това бяха страшно много думи за Кърк и то в такива минути. Сразен от красноречието му, Язон се съгласи да остане на линкора, но веднага предложи да съпровожда десантчиците с помощта на своя персонален робот-дубльор. Имитационните дубльори, наричани разговорно „имити“, бяха сравнително неотдавнашно и доста скъпо изобретение, което всъщност представляваше идеално управляема чрез непосредствени мозъчни импулси хуманоидна машина, снабдена със специален контур за прецизна обратна връзка, т.е. с негова помощ изследователят можеше да възприема с петте си сетива всеки обект, при което опасните въздействия автоматически се филтрираха.

Пирянците помърмориха известно време дори и срещу такова присъствие, но нямаше как — нали Кърк сам бе изтъкнал ролята на координатора и в крайна сметка катерът понесе към планетоида шестима, в това число и робота.

Недоволство предизвика и изискването на медицинската група, ръководена от пирянския лекар Тека, всички десантчици да бъдат инжектирани със специален препарат, понижаващ възприемчивостта към страх и съответно притъпяващ и агресивността. Най-дълго се наложи да увещават Мета. Но и тя като размисли, се съгласи. Подходящите думи намери, разбира се, Язон:

— Как не проумяваш такава елементарна военна хитрост? Може ли още в първия бой да разкриеш всичките си козове? Запазете си максимума ярост за следващия път.

Както и да е — дори и успокоени от новите транквиланти, те бяха готови за смъртоносна, отчаяна атака. Кацането върху астероида приличаше по-скоро на падане и Язон искрено се радваше, че на тези претоварвания бе подложен имитът, а не самият той.

Само дето нямаше кого да атакуват. Обект 001 приличаше най-вече на гробище. Едно такова летящо „memento mori“. „Помни смъртта“ — като че тези думи най-точно характеризираха мрачните дълбини под краката на пирянците. Леден некропол. Вледеняващ ужас.

Десантната група се беше подготвила добре за кацането върху замръзналия астероид: освен обикновения пистолет всеки бе въоръжен с лазерен ледорез, а специално пригодените подметки на обувките бяха снабдени с автономно подгряване и шипове с променлива геометрия. А какво е да ходиш по лед с обикновени обувки би трябвало да знае всеки, който се е родил на планета, където макар и рядко има зима.

Замразеният свят не обърна никакво внимание на пришълците, нахлули в неговите предели. Горещите шиповете на подметките и яростните погледи се забиваха в леда, но в него не се забелязваха никакви признаци на живот. Наистина дълбоко в него прозираше нещо, но нито власинка, нито частица вещество не помръдна под дебелото стъкло на ледената обвивка, дори при най-активното и старателно облъчване в широк диапазон — от оптически до гама лъчи. Организмите, проспали милиони години, не желаеха да реагират нито на ултразвуково сондиране, нито на мощни магнитни полета. А всъщност защо пък бяха решили, че това са организми?

— Водорасли някакви в замръзнало езеро — недоволстваше Троу, търсейки подходящо описание на това, което виждаше отдолу. — Как да те чуят!

— По-скоро прилича на струпани, смачкани червеи и насекоми — възрази Кърк. — Каква гнусотия само!

— А на мен това ми прилича на мозък — неочаквано каза Мета. — Изхвръкнал от нечия спукана кратуна мозък.

— Каква странна мисъл! — удиви се Язон. — Защо мозък? Вие май прекалено дълго водите война само с биологични обекти. Затова и асоциациите ви са такива. Тази кайма под нас действително напомня протоплазма. Но такова сравнение е доста примитивно. На вас не ви достига фантазия.

Отправена към един пирянец, подобна фраза си е направо оскърбление и Язон искрено се зарадва, че до Кърк в този момент е имитът му, а не той самият. Но Кърк се сдържа и Язон продължи:

— Лично на мен ми се струва, че това все пак е машина, гигантски суперкомпютър, направен от съвършено непознати материали и по непознати на нас принципи. Може би и затова го възприемаме като враждебен обект. Но уверявам ви — това е нещо изкуствено направено, артефакт, както са казвали древните. Нека все пак да се опитаме да влезем в контакт, пък ако ще и събеседникът ни засега да е въображаем. Да му изпратим универсалния модулиран сигнал.

— То няма да разбере — възрази Бручо, с което категорично отрече възможността субстанцията, която се мержелееше отдолу под леда, да им е брат по разум.

— Аз мисля друго — контрира го Язон. — То вече встъпи в контакт. Отговорете ми, не усещате ли страх?

— Не ни е до това сега — промърмори Кърк.

— Не така — усмихна се Язон съжалявайки, че имитът не може да предаде усмивката му. — Докато излъчваше страх, на всички ви беше „до това“! Но сега излъчването е преустановено. Аз най-добре знам — главата не ме боли.

— Голям контакт — изфуча Бручо. — Примитивен периодичен процес. Ще видиш, че скоро ще почне пак! И няма никакъв смисъл да глезим това заледено блато.

— И все пак опитайте! — продължи да упорства Язон. — Отрицателният резултат е също резултат. Вие като учен, Бручо, трябва да разбирате, че с високоорганизираната материя е много по-конструктивно да се води диалог, отколкото да й се бият електрошокове като при опити с жаби.

Бручо с нежелание се съгласи и Стан — главният свързочник на пирянците — включи предавателите. Той транслираше на различни честоти към дълбините на астероида отначало SOS, а после и стандартните позивни, предхождащи всяко важно съобщение: „ДО ВСИЧКИ, ДО ВСИЧКИ, ДО ВСИЧКИ!“ Предаваше ги на междузвездния код, който не бе сменян от хилядолетия и беше известен на всеки в Галактиката. Както и досега, ефектът беше нулев.

В този момент в шлемофоните се разнесе гласът на Арчи — астрофизикът от Юктис, включен в експедицията по настояване на Бервик:

— Внимание! Две новини от нашата изследователска група. Първо, установихме причината за появата на горния слой лед. Астероидът едва се е разминал с комета, която наблюдавахме преди половин година. А „хиперледът“, както условно го нарекохме, след стапяне и вторично замръзване кристализира по обичайния за нашата вселена начин.

— Вие искате да кажете, че този планетоид е пристигнал при нас не просто от съседна галактика, а от някаква друга Вселена? — запита Язон.

— Много е вероятно. Само чуйте втората новина! Коригираните изчисления на скоростта и полетната траектория на обект 001 дават възможност да се направи еднозначен извод: той не се движи по законите на небесната механика. Движи се като управляем апарат!

Смисълът на казаното бавно достигаше до съзнанието, но тревогата в гласа на Арчи се предаде на пирянците и блесналите в ръцете им пистолети отново бяха готови да стрелят, а лекарствата, инжектирани в кръвта им, едва удържаха новият пристъп ярост.

„Ако след минути не предприемат някакви активни операции — помисли си Язон, — не гарантирам за адекватността на приятелите си от Света на Смъртта.“

Начаса взе решение. Съгласуването с Кърк, Бервик и Бручо му отне не повече от тридесет секунди.

— Напред, приятели! Преминаваме към следващата фаза на изследванията.

Минута преди включването в ефир на Арчи Мета беше забелязала сравнително неголям, не повече от метър и не по-малко от тридесет сантиметра в диаметър обект, който по форма напомняше гигантско космато зърно или личинка на насекомо. Този представител на местната флора (или фрагмент от технологична схема?) беше единственият отделен предмет в цялата обследвана до този момент територия…

— Бързо изрежете това страшилище заедно с леда и го пригответе за товарене на кораба — разпореди се Язон. — Това е нашият най-добър шанс да се ориентираме в обстановката.

Колко яростно се нахвърлиха пирянците със своите лазерни резачи върху ледената повърхност. Макар и по този начин, те нападаха! Все пак вземаха от планетоида ценен трофей, а може би и истински пленник.

 

 

През това време на линкора бяха приготвили всичко за посрещането на опасния чужденец. Петтонният блок беше вкаран на апарели в студения товарен трюм и първо бе нарязан на известно количество блокчета и плочи за провеждане на експерименти. Трябва да се отбележи, че хиперледът притежаваше всички свойства на твърд, но все пак пластичен метал. После космическото чудовище, запечатано в здрава обвивка от безцветна стъклостомана и поставено в специален склад за особено опасни радиоактивни и химически материали, бе подложено на бавно затопляне. Стотици прибори следяха този процес. И хората също го наблюдаваха. Кърк настоя в склада до херметична прозрачна сфера да присъстват поне трима пирянци. Бяха предвидени достатъчно мощни защитни средства, предпазващи от всички видове опасности, известни на пирянците. А що се отнася до нестандартните ситуации… Коя автоматика би реагирала по-адекватно от живия човек, още повече, ако става дума за коренен жител на Света на Смъртта.

Язон отново бе принуден да се съгласи с Кърк: изследваха абсолютно неизвестен обект, за който нямаха информация в паметта и на най-големия от компютрите на „Арго“. Реално погледнато, такава информация нямаше и откъде да се намери.

Кърк, Троу и Мета напрегнато очакваха нови събития и прекрасно разбираха, че те едва ли ще бъдат от приятните.

Но времето минаваше и нищо не се случваше. Приборите безстрастно регистрираха плавната промяна на температурата, налягането, химическия състав на атмосферата вътре в стъклометалната обвивка. А прочутият артефакт, разположен по средата, все повече заприличваше на полугнило дърво, което дълго е плавало по реката и накрая е заседнало в някой блатист залив и се е покрило с тиня и мъх. Нима тази епопея ще завърши с глупав куриоз?

Язон забеляза, че нито той, нито някой около него усеща страх, по-скоро изпитва отвращение и погнуса… И главоболието не се обаждаше. Нима наистина загадъчното психоизлъчване беше преустановено?

Минутите изглеждаха часове. Накрая приборите отчетоха прекъсване на нагряването, защото температурата на обекта в херметичната обвивка се бе изравнила с околната в помещението на склада. Мокрият предмет лежеше в голямата локва и не даваше никакви признаци на живот.

Пръв не се стърпя Кърк. Не че направи крачка или протегна ръка, той просто се наведе напред, към врага. Враг ли? Разбира се, враг! Всяка неизвестност е враждебна. Пирянците не умееха и, навярно, вече няма и да се научат да мислят по друг начин. Мощната фигура на Кърк се наклони в посока към загадъчното физическо тяло под полусферата. Доста по-късно, и то при забавеното преглеждане на записа, всички видяха това движение.

Но в същата секунда прогърмя взрив и практически веднага изстрел. Или изстрелът беше по-рано и бе причинил взрива? Тогава никой не разбра кой от звуците беше пръв. Още повече, че в следващите секунди загърмяха другите два пистолета — в ръцете на Троу и Мета. Херметичната обвивка се разлетя на парчета, миризмата на горяща пластмаса и стопен метал изпълни склада. И само шепа пепел димеше на мястото на унищожения артефакт сред изсъхналата, кипяща само по краищата локва.

Кърк лежеше на пода сгърчен, държеше се за хълбока и между пръстите му се процеждаше кръв.