Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (3)

Трета глава

За щастие раната не бе сериозна. В организма на Кърк не беше попаднала ни най-малка частица от чуждото тяло. Тънкият еластичен скафандър за висша защита бе пробит от късче стъклостомана. Даже не късче, а идеално топче с полирана повърхност — като че ли го бяха изрязвали с мощен лазер. Целият дуел между човека и чудовището бе продължил не повече от секунда и за да се изясни последователността на събитията трябваше на няколко пъти да превъртат записа при най-ниската скорост на забавяне на кадъра.

Работната версия за случилото се изглеждаше примерно така. Отвъдгалактическото устройство (да, все пак устройство, а не организъм!) бе възприело явната заплаха, излъчена конкретно от Кърк и във вътрешността на „мокрото дърво“ се бяха активизирали енергетични вериги. То действително не бе излъчвало страх — нито когато го бяха открили, нито когато го бяха отделили от планетоида и цялата тази енергия на ненавистта, събрана в дяволските му акумулатори, се бе концентрирала в един-единствен лъч с непонятна засега природа. Устройството бе набелязало целта и лъчът я бе поразил. За по-нататъшните планове на чужденеца можеше само да се гадае.

Разбира се, дори уникалната реакция на Кърк не би могла да се сравни със скоростта на реагиране на биоелектрическата схема, затова той не бе смогнал да избегне раната, но беше успял да отвърне. А последвалите шест куршума дум-дум от двата пистолета довършиха делото. Между другото, учените не изключваха възможността артефактът да е бил програмиран да се самоунищожи. Прекалено малко остана от него след взрива — пепел, дим, газ и никакви химически чудеса. Един от физиците напълно логично подозираше наличие на заряд антивещество в тая чудесия.

Ами ако целият този планетоид е натъпкан с антивещество като коледна гъска с ябълки? Не е шега! Траекторията на движението му е непредсказуема. Черното му излъчване, без съмнение, е опасно за психиката. А ледената кора се топи изключително бързо. И за ученик е ясно, че евентуален сблъсък на такъв обект с обитаема планета би заплашил с гибел милиони хора. Поели ангажимент пред Консорциума, пирянците не можеха да допуснат трагедия, те трябваше да действат незабавно. Дори вътре да няма никакво антивещество, все едно — има нещо откровено враждебно за човека.

Да, сам по себе си „черният страх“ можеше да бъде считан за някаква абстрактна същност, да бъде предмет на изследвания от онези „луди“, които във всички времена са били готови да удовлетворят своето любопитство, рискувайки живота си. Но сега ситуацията се бе променила и стана опасна. Раненият Кърк — това не бе вече абстракция, а много конкретна проява на чужда зла воля. Нещо беше обявило война на пирянците. И това нещо беше малка частица от безумния кошмар, скрит в ледените дълбини.

У пирянците не остана и сянка от съмнение, че трябва да унищожат планетоида, още повече, че енергетичните възможности на линкора „Арго“ позволяваха това. А експериментът по унищожаването на фрагмента от замръзналия свят протече почти благополучно. Та нали най-важното — анихилацията на сложното устройство — мина без никакви съществени последствия. Продуктите от разпада му не бяха отровни, а запечатаните в леда „събратя на загиналия“ не реагираха с нито едно движение, с нито един електронен импулс на взрива, избухнал на борда на „Арго“. Равнодушието на замразените обитатели към схватката в кораба беше потвърдено и от Стен и Бручо, които бяха останали на планетоида до последния момент.

И все пак Язон им заповяда да се върнат на кораба. Официално — за да участват в общото съвещание. Но в действителност той виждаше скрита опасност в по-нататъшното пребиваване върху повърхността на астероида и накрая остави там само един наблюдаващ робот с по-примитивна от тази на имита конструкция. Много неща още не разбираше, но се досещаше, че всичко е много по-сложно, отколкото са в състояние да си представят пирянците. Във всяка нова заплаха те виждаха само аналог на собствената си злонамерена флора и фауна, само дето небивалите чудовища им изглеждаха малко по-отровни и по-зъбати. А физиците от Юктис, обратно, подхождаха към проблема прекалено механично, не признаваха одушевеността и най-вече разумността на замразения в леда феномен. Бяха склонни да оценят и управляемото движение на астероида като случайно съвпадение на множество природни фактори.

Истината беше накъде по средата и до нея непременно трябваше да се стигне. Язон беше категорично против безразсъдното унищожаване на целия планетоид, та там се криеше чуждо знание, но не му достигаха аргументи, за да убеди останалите в своята правота.

Неочаквано на негова страна застана братът на Ривърд Бервик и президент на една от планетите от Консорциума Артър Бервик. До началото на своята политическа кариера Артър е бил един от водещите химици в световете от Зелената Клонка и сега по-бързо от другите схвана колко грандиозно откритие за човечеството се явява „хиперледът“. Производството му в условията на нашата Галактика не изглеждаше възможно, но приложението му би могло да бъде толкова широко, че стойността на един тон от това вещество Артър оценяваше на не по-малко от милион кредита. Разбира се, на пирянците този аргумент се стори още по-несериозен, отколкото Язоновия стремеж към знания и като се взеха предвид всички „за“ и „против“, то практически не изигра никаква роля.

За щастие физиците констатираха в скоростта на обект 001 значително забавяне. Така взривяването на планетоида можеше да се отложи и изследванията да продължат, но в края на краищата друг изход не намериха. Даже евакуация на планетите, близки до звездата FG13-9, не спасяваше положението. Това беше прекалено дълго, прекалено скъпо и най-важното — кой би могъл да предскаже по-нататъшното поведение на измъкналите се от леда чудовища. Избиването им едно по едно би било много по-трудно, ако се стигне до това.

С една дума, участниците в съвещанието се разотидоха и разлетяха по своите планети с намерение да се съберат отново след ликвидацията на зловещия астероид и да обсъдят окончателните резултати. Такъв финал напълно съответстваше на условията на сключения договор, при това се икономисваха значителни средства, а пирянците начело с Язон можеха да напуснат Зелената Клонка с чиста съвест и с претъпкани с пари джобове. Това ако не е победа, това ако не е успех!

Но Язон беше мрачен както никога. Подчинявайки се на общото решение, той изпрати на астероида четири спецкоманди да разположат на повърхността в точно изчислени от учените точки тридесет и две мощни планетарни бомби с верижно действие. В обикновено вещество те предизвикваха ядрена реакция и всяка маса за броени секунди се превръщаше в детониращ атомен заряд. Единственото, за което успя да се наложи Язон, бе да заменят часовниковите механизми на взривателите с дистанционни детонатори, виждайки в това последна възможност да бъде променена съвместната присъда, произнесена от пирянците и Консорциума. Или поне да отсрочи нейното изпълнение. Той отчаяно се надяваше, че през останалите три дни ще научат нещо принципно ново за замръзналия свят.

Малцина бяха онези, които биха се занимавали още с изследвания, но Язон се нуждаеше от съюзници и като разбираше, че няма да успее да уговори Кърк, той реши да поговори с Мета. Все пак тя беше за него най-близкия човек, при това през последните години характерът й се поизмени. Мета стана по-разсъдлива и добра, а тя и преди умееше в критична минута да се държи не само като пирянка, но и като жена — и то любяща жена.

— Мета — започна Язон без предисловия, — да отидем с теб на този астероида, докато още е цял. Повярвай ми, наистина е необходимо да разберем същността на тамошното зло и нашия страх.

— А, не — каза Мета. — Единственото, което ни е необходимо — това е да си получим парите и по-бързо да се върнем в своя свят. Представям си какво става там. Ние сме си нужни вкъщи, Язон, и не искам да рискувам повече тук.

Язон онемя от учудване. Няколко секунди просто не можа да каже нито дума.

— Ти? Се страхуваш? Да рискуваш? — проговори най-сетне той. — На коя планета си родена, скъпа?

— Родена съм на Пир — отвърна Мета студено, но отвътре вече кипваше. — Точно затова искам да се върна там жива.

— И отново по цял ден да убиваш безкрайно мутиращи твари?

— И отново да убивам омразните твари — упорито повтори Мета.

— А, така ли?! — извика Язон, изпълвайки се на свой ред с гняв. — Е, тогава знай, скъпа, че тайната на победата над твоите любими твари е заровена тук — в ледовете на обект 001 и като го унищожите, ти и всички пирянци ще загубят окончателно. Да, да!

Аргументът подейства. От изненада Мета леко зяпна и Язон, за да не й даде възможност да се опомни, трябваше спешно да измисли какво да говори по-нататък. Защото блъфираше и репликата му беше пълна импровизация.

— Откъде знаеш? — въздъхна накрая Мета.

— Докато вие гърмите по всичко наоколо с прехвалените си пистолети, аз се занимавам със сериозни изследвания. Установих несъмнена прилика, дори идентичност, между страха, предизвикван от пиринската фауна и страха, който това ледено царство внушава.

— Е и? — невъзмутимо каза Мета.

— Ами такова — и двете психоявления са уникални в нашата Галактика.

При тези думи върху лицето на разкошната блондинка се появи едва забележима усмивка, още неуверена, но вече злорада. Мета изглежда бе уловила същността на казаното от Язон. Той реши да затвърди успеха си и добави:

— И не само това. Има още един фактор, който потвърждава правотата на моята хипотеза. Микроелементният състав на останките от унищожения чужденец с точност до третия знак съвпада със състава на тъканите на животните и растенията от нашата планета.

Той специално каза „нашата“. За тази солидарност с нейния свят го беше обикнала вероятно Мета. И сега тази „вълшебна“ думичка бе последната капка. Тя вече му вярваше безрезервно. И ако в първото твърдение на Язон (по повод на страха) имаше определена логика и свежата идея му се стори и на самия него конструктивна, то резултатите от химическия анализ той безсрамно измисли. Мета лесно можеше да провери и тогава… Язон прогони от главата си опасенията, като се надяваше, че за подозрения и контролни опити просто няма да остане време.

И той не се излъга. Мета, неговата любима Мета оставаше вярна на себе си, тя вече се бе запалила по новата идея и напираше за сражение.

— Кой освен теб знае за връзката на обект 001 с Пир?

Това беше единственото, за което попита.

— Никой. Само ти и аз.

— Прекрасно. Летим двамата.

— По принцип съм съгласен — кимна Язон. — Не си струва да раздуваме щата на новата изследователска група и все пак… Ще ни потрябва като минимум трети. Нужен ни е истински учен в този екип.

— Троу — без да се замисля, отсече Мета.

Язон не се и съмняваше, че тя ще назове тъкмо името на младия пирянец с невероятни за тяхната полувоенна планета енциклопедични познания и удивително гъвкав търсещ ум. Физически Троу бе колкото Язон и Мета заедно и имаше само един недостатък — беше прекалено рязък, направо свиреп към враговете. Язон наум го наричаше пирянец на квадрат или двукратен пирянец. Не е много подходящо в тази ситуация това качество, но… какво да се прави. Добродетелите на Троу натежаха.

— Добре — съгласи се Язон. — Гответе се още отсега. И знаеш ли, не го посвещавай засега във всички наши тайни.

— Ти си прав и аз помислих за това — усмихна се Мета. — А план за действие имаш ли?

— Разбира се — отвърна Язон. — И в него не влиза широко оповестяване на нашата внезапна експедиция.

Мета се спря позамислена до вратата.

— Боиш се, че Кърк и другите ще бъдат против?

— В края на краищата може би не, но е сигурно, че ще загубим ценно време.

Мета се замисли още по-дълбоко. Върна се и седна в креслото, скръстила ръце зад главата си, даже притворила очи — така обикновено се съсредоточаваше върху най-важното, като отхвърляше дребните детайли.

— Добре — каза тя след минута. — Реших. Ще летим тримата и тайно, както искаш. Но ще бъдем във вид на нашите имити. Защото тайният полет си е особено голям риск. Ако нещо се случи още в първите минути, те просто няма как да ни помогнат.

Сега вече Язон се замисли дълбоко. Разбра, че ако е съдено да се случи нещо наистина гадно, на тях тримата никой не би могъл да помогне — нито роботите, нито предупредения екипаж на „Арго“, нито всички светове на Зелената Клонка… „Предпазливия и бог го пази“, както са казвали древните. Значи Мета е права. Все ще успее лично да посети ледената планета, ако всичко тръгне по план.

— Съгласен — рече Язон. — Иди да извикаш Троу. Ние ще нагласим контролните апарати на имитите в една каюта, например моята, и ще изпратим роботите незабавно.

Мета вече беше тръгнала към вратата, но ненадейно се хвърли в обятията на Язон, като че ли се прощаваше с него преди дълъг път.