Дейвид Морел
Нарушители (53)

56.

— Както винаги — отвърна Аманда.

Застанала сред дима, тя толкова много му заприлича на Даян, че му се стори, сякаш наистина вижда жена си. Разтърси глава, за да се опомни.

— Ти си ранен — каза тя, сочейки дясната му ръка над лакътя.

Бейлинджър с изненада видя, че ръкавът на винтягата му е изцапан с кръв.

— Май ме е засегнала някоя сачма от ловна пушка.

— И лявата ти буза…

Той я докосна и усети кръвта по нея.

— Някоя изхвръкнала треска може би. Ето, вземи. — Той свали другите очила за нощно виждане от колана си. — Ще ти потрябват. — След като тя си ги сложи, той каза на Вини: — Сега ще стане тъмно.

Измъчван от болката, Вини кимна.

— Просто правете каквото е необходимо.

Бейлинджър изключи лампите върху защитните каски на Аманда и Вини. Молеше се Вини да е достатъчно силен, за да не се паникьоса в тъмнината, след като го изведяха от стаята със запалените свещи. Докато Аманда свикваше с лекото зелено сияние, дължащо се на очилата, Бейлинджър сложи раницата на гърба си. Прибра пистолета в кобура и пъхна лоста в колана си.

Аманда подхвана Вини от едната страна, Бейлинджър — от другата, и го повдигнаха от пода.

— Облегни се на нас — прошепна Франк. — Не се опитвай да ходиш, остави ни да те носим.

Но веднага щом тръгнаха, Бейлинджър разбра, че Аманда няма да издържи.

Спряха.

— Може би ако ни прегърне през врата — промълви Аманда, — ще можем да го подкрепяме.

Напредвайки бавно, те стигнаха до капака в трапезарията и оставиха Вини на пода.

Бейлинджър държеше пистолета, докато Аманда отключи и отвори капака. С помощта на очилата за нощно виждане тя огледа обагрената в зелено стълбищна шахта. Чуваше се единствено плющенето на дъжда навън.

Отворът не беше достатъчно голям, за да преминат през него двама души, затова Франк слезе по стълбите, докато главата му се озова под капака. Аманда подхвана Вини за раменете и му помогна да се добере до отвора. Въпреки болката Вини успя да запази мълчание. Бейлинджър го хвана за колана и го смъкна на стълбите, стараейки се да действа внимателно.

От миризмата на изгоряла плът взе да му се повдига. Изчака Аманда да влезе в шахтата. След това се обърна с гръб към Вини, той обгърна врата му, Бейлинджър се изправи и приведен напред, понесе Вини надолу. Наранените му крака се провлачиха по стъпалата.

Но в следващия миг Франк си каза: „Не, това е грешка“.

— Промъкни се покрай мен — прошепна той на Аманда. — Размахвай чука пред себе си, за да проверяваш за изпъната тел.

Без да издава страха си, тя взе чука от колана му и се промъкна покрай него. Вини стискаше зъби и стоически търпеше болката. Всички се движеха надолу в кръг, учестеното им дишане изпълваше шахтата. „Прекалено шумни сме. Рони ще ни чуе“ — помисли Франк. Стомахът му се присви от напрежение. Трябваше много внимателно да пази равновесие, за да не се катурне напред под тежестта на Вини.

Изведнъж Аманда спря. Бейлинджър я погледна. Почти бяха стигнали до един коридор на шестия етаж. Чукът беше докоснал нещо.

Оказа се, че е остра като бръснач тел.

Той я видя как трепти, изпъната пред стъпалата.

Наклони се назад и остави Вини на стълбите, като изпита моментално облекчение, че се е освободил от тежестта.

— Легни по гръб — прошепна Франк на Аманда. — Промуши се под телта. После аз ще помогна на Вини да се провре под нея.

Без да се колебае, тя го направи и се обърна. Зачака Бейлинджър да подкрепи Вини, за да премине препятствието.

Но Вини тупна на стълбите и възпроизведе ужасяващ звук в шахтата.

Бейлинджър му помогна да пропълзи под изпънатата тел.

След като Вини премина, Франк също се промуши отдолу. След няколко секунди той отново слизаше по стъпалата с тялото на Вини на гърба си.

Аманда вървеше пред тях, проверявайки с чука дали няма още някоя опасна преграда.

Изведнъж стълбите се разклатиха. От стената изскочиха болтове, а стълбището се отдели от подпорите си. Бейлинджър се олюля. Когато болтовете издрънчаха върху по-долните стъпала, той се вкопчи в несигурните перила. Стълбището представляваше една подскачаща огромна спирала, закрепена в горния край, но не и отстрани, която се блъскаше в стените.

Краката на Вини се удариха в перилата. Той изстена високо. Усилен в стълбищната шахта, звукът сякаш изпълни целия хотел. Рони нямаше как да не го чуе. Бейлинджър измъкна лоста от колана си, обърна се и замахна с него към опънатата тел. Удари я с всички сили и тя се скъса.

— Нагоре! — извика той на Аманда. — Веднага!

В стената изтрещяха сачми. Изскочиха още болтове, стълбището се разлюля. Пот се стичаше от лицето на Бейлинджър, докато търсеше опипом отвора на капака. Изпълнен с благодарност, че се опира на нещо стабилно, той се промуши нагоре, мъкнейки Вини, като се стараеше да не чува стоновете му. Спря в кухнята, разчитайки на сигурността на външната стена. Капакът шумно се затръшна и Аманда изведнъж се озова до него.