Дейвид Морел
Нарушители (37)

39.

Трезорът се намираше на десетина крачки по-нататък и заемаше цялата височина и ширина на коридора. Имаше обшивка от черен метал, а вратата му беше от месинг, покрита от зелени петна, вече изгубила блясъка си. Бейлинджър си представи как е лъскала някога. По средата й имаше дръжка и циферблат. В горния й край беше изписано с релефни букви „Коригън Секюрити“ — името на вече несъществуваща компания, както предположи той.

— Трябваше да съборим стената, за да влезем — рече Вини. — А как е прониквал Даната?

Бейлинджър забеляза една ниша вляво. Той застана до мястото, където Джей Ди бе отместил вътрешната преграда, скриваща продължението на коридора. Преградата беше успоредна на стената, обърната към уличния тротоар на плажа. В десния ъгъл до стената имаше шкаф за книги. Франк не бе опитал да го премести, защото не изглеждаше да има нищо зад него.

Сега опита да го избута.

— Вини, ела да ми помогнеш.

Но и двамата не успяха да го помръднат.

— Ще донеса лоста — каза Вини.

— По-внимателно — предупреди ги Джей Ди.

— Почакайте малко.

Бейлинджър успя с доста труд да избута книгите от средната лавица, опипа вътрешната страна на шкафа и намери метално езиче. Щракна го нагоре и натисна шкафа. Той се отвори. Зад него се намираше нишата, която беше видял преди малко.

— Към вътрешната преграда, която стига до ръба на покрива, трябва да има отделение в този ъгъл — каза той, — нещо като декорация. Може би с храсти и цветя отпред, така че Даната да не гледа просто една празна стена, когато седи отвън. Отделението и зеленината пред него маскират външната част на нишата.

През отворения шкаф за книги Бейлинджър влезе в нишата, стигна до тайния коридор и се обърна с лице към трезора.

— Добре, това обяснява как Даната е влизал от всекидневната в трезора — рече Тод. — Но стълбището не го ли е дразнело? Този сейф не е бил чак толкова таен, щом и Карлайл е знаел за него. Освен това Даната би се запитал какъв ли противен тип е този Карлайл, щом му трябва подобно стълбище!

— Не смятам, че гангстерът е знаел за тайното стълбище — каза Бейлинджър. — Цялата му конструкция е извън зимната градина. Работниците не са имали причина да разбиват вътрешната стена.

— На мен ми пука само за трезора — не издържа Тод. — Отворете го!

Франк натисна дръжката и дръпна, но вратата не помръдна. Сърцето му се сви.

— Заключен е.

— Ти ни умоляваше да не убиваме стареца, понеже знаел как се влиза в трезора.

„Ето че стигнахме дотук — помисли си Бейлинджър. — До мига, заради който ни оставиха живи“. Плувнал в пот, той си спомни за иракския бунтовник, който бе заплашвал да му отреже главата. Пред него отново изникна същият въпрос: „Как да направя така, че животът ми да продължи още малко?“.

Бейлинджър прекоси стаята и отиде при професора, който седеше облегнат назад, измъчван от силната болка.

— Боб, знаеш ли секретната комбинация?

— Може би. — Конклин простена.

— Може би ли? — изригна Тод. Татуировките по бузите му се раздвижиха и сякаш оживяха.

— Съсредоточи се, Боб. Това наистина е важно. Кажи ни как да проникнем в сейфа.

— Чрез налучкване.

— Ти луд ли си? — гневно извика Тод.

Конклин дишаше с усилие.

— Дневникът…

— Да, кажи ни за дневника — обнадежди се Франк.

— Карлайл е използвал една от шпионките, за да наблюдава как Даната отключва трезора. Видял е комбинацията.

— Какви са числата? — попита Мак.

— Карлайл е написал в дневника си, че Даната е използвал буквите на името си, за да състави комбинацията.

— И какво според теб означава това?

— Боб, да не би да става въпрос за някакъв шифър от букви и цифри? — попита Бейлинджър.

— Така ми се струва.

— Това не е достатъчно. — Тод се прицели в него.

Бейлинджър забеляза една масичка, поставена до дивана, на който седеше професорът. Прокара пръст по прашката й повърхност.

— Това е азбуката. — Той пишеше с настървение. — На всяка буква съответства число. А е 1. Б е 2. В е 3.

— Схванахме шибаната идея — каза Мак.

— Даната. Д е 5. А е 1. Н е 14. А е 1. Т е 19. А е 1. Ако ги подредим, получаваме 51141191. Това трябва да е комбинацията: 51, 14, 11, 91.

— Гледай да излезеш прав — заплаши го Джей Ди.

Бейлинджър се втурна към открития таен коридор и стигна до трезора. Като се стараеше да спре треперенето на пръстите си, той набра 51 надясно.

— Не мога да си спомня другите числа. Вини, прочети ми ги!

Вини му ги издиктува.

Бейлинджър продължи, като завъртя на 14 наляво, 11 надясно и 91 наляво. С разтуптяно сърце завъртя ръчката и дръпна вратата. Тя не помръдна. „О, не!“ — изпъшка мислено Франк.

— Хайде да им видим сметката на всичките и да грабнем колкото можем повече от тези хилядадоларови свещници, пепелници и други боклуци — предложи Джей Ди.

— Ще запазим само момичето — каза Мак. — С кукличката имаме среща.

— Сбърках посоката! — прекъсна го Бейлинджър. — Трябваше първо да завъртя наляво, а не надясно!

Той завъртя на 51 наляво, 14 надясно, 11 наляво и 91 надясно. Молейки се наум, дръпна яростно дръжката, но вратата остана непоклатима…

— Край на историята — рече нетърпеливо Тод.

— Дай ми възможност да помисля! Теорията ми се вижда логична!

„Къде греша?“ — питаше се Бейлинджър. В този миг професорът промърмори нещо, но Франк успя да долови само последната дума: „… име“.

— Какво каза?

— Погрешно име. — Конклин се напрегна да говори по-високо. — Не е Даната.

— Той бълнува. — Джей Ди се приближи с лоста, готов да замахне. „Най-младият от групата явно най-много жадува за насилие“, осъзна в този момент Бейлинджър. — Нека да избавим старчето от мъките му.

— А през това време аз ще покажа спалнята на кукличката — въодушеви се Мак.

— Пробвай със собственото му име — рече Конклин.

— Кармин! — възкликна Бейлинджър. — Почакайте! — Той се приближи до една друга масичка и написа Кармин върху прашната повърхност. — K e ll. A e l. P e l7. М е 13. И е 9. Н е 14. Поредицата от цифри е 1111713914. Това е комбинацията. Пет групи цифри: 11, 11, 71, 39, 14.

— Пет групи ли? — попита Тод. — Преди малко ти беше сигурен, че са четири.

— Оставете професора на мира, той ни насочи! Ако това е вярната комбинация, вече си е спечелил правото да поживее още малко!

Сърцето на Бейлинджър се присви. И той се бореше само за това — за правото да поживее още малко. Но този път, въпреки тътена от гръмотевиците, който така много напомняше за приближаващи експлозии, нямаше да дойдат рейнджъри да го спасят.

— Покажи ни — каза Мак и ръцете му плъзнаха по раменете на Кора.

Тя не забелязваше нищо, очите й се взираха неподвижно някъде в полумрака.

Бейлинджър изтича до трезора и се опита да закрепи клатещата се миньорска лампа на каската си.

— Вини, прочети ми числата!

Този път той започна обратно: наляво 11, надясно 11, наляво 71, надясно 39, наляво 14.

Тримата похитители пристъпиха в коридора и лъчите на фенерчетата им се насочиха към него. Избутаха Вини пред себе си.

— Хайде завърти ръчката, юнако. Дръпни вратата — заповяда Джей Ди.

„Моля те, Боже, моля те“, помисли си Франк и натисна ръчката.

Изведнъж Джей Ди изкрещя.