Дейвид Морел
Нарушители (48)

50.

— Взел си радиотелефона на някого от убитите — каза Бейлинджър.

— Както ще разбереш, аз съм изобретателен. — Гласът звучеше равно, спокойно и безстрастно. Тенор с ясно произношение, но с лек снобски акцент. Той накара Аманда да притисне сърцето си. — Приятелят ти не падна чак долу във фоайето. Намерих го върху една купчина боклук два етажа по-надолу. Дори имаше достатъчно сили да ми помогне да го вкарам в асансьора. Забележително. Как се развива сега?

— Мъртъв е — отвърна мрачно Бейлинджър в радиотелефона.

— О! — отвърна гласът.

Отново се чу пращене.

— Вие нахълтвате в дома ми — рече гласът.

— Не съм забелязал табелки с надписи: „Нарушителите ще бъдат наказани“. Единственото хубаво нещо е, че ако не бяхме влезли тук, нямаше да има кой да спаси Аманда.

Кора вдигна обляното си в сълзи лице от тялото на Рик.

— Аманда няма нужда да бъде спасявана — каза гласът. — Аз се отнасям към нея с най-голямо уважение. Много жени биха й завидели.

— Освен дето е била насилена.

— Никога дори не съм я докоснал по този начин. — За първи път в гласа се прокрадна някаква емоция. — Ако ви е казала такова нещо, значи ви е излъгала.

Франк се намръщи. Дали Рони говореше истината?

— Ами какво ще кажеш за другите си гаджета? — попита Бейлинджър. — Как се казват? Айрис, Алис, Вивиан?

Изведнъж нещо в този списък притесни Рони. Но толкова много неща се случваха, че Франк не беше в състояние да определи какво точно го разтревожи.

— Винаги съм имал честта да се радвам на многобройна женска компания.

— Една от тези жени ли лежи мъртва в коридора на долния етаж?

Пак се чу пращене.

Страхувайки се от отговора му, Бейлинджър се реши да го попита направо:

— Какво направи с жена ми?

Отново пращене.

— Ако се предадете, обещавам ви, че няма да ви боли — рече гласът.

Кора изведнъж грабна радиотелефона и яростно кресна в него:

— Гадина такава, аз ти обещавам едно нещо… — Като крачеше гневно пред лекарския кабинет, тя извика: — Само да те пипна, обещавам ти, че ще…

В този миг подът избухна.

Бейлинджър се хвърли назад. Дъските се разпаднаха в краката на Кора. Отдолу изтрещя изстрел на ловна пушка, кръв рукна от корема й. Още един изстрел я залепи за шкафа с лекарствата, посипаха се парчета стъкло. Последва трети, четвърти… Трески изригнаха от пода, едрите сачми надупчиха тялото на Кора.

Тя се свлече на колене, лицето й се изкриви от болка и удивление. Срина се върху зейналата яма в пода, а кръвта й бликна и прокапа през дупките. Една свещ падна в червената локва и изгасна.

Настана миг на изумление и паника. Мирисът на изгорял барут достигна до ноздрите на Бейлинджър. Той се овладя, издърпа Аманда и Вини до външната стена, а сърцето му биеше така неистово, че пред очите му притъмня.

— Той е на балкона под нас — прошепна Франк. — Кора извика толкова силно, че е разбрал къде се намира.

През дупките в пода чу как Рони отново зарежда ловната пушка. Миньорската лампа на Кора лежеше на дъските. Бейлинджър се пресегна, взе я и я подаде на Аманда. Вдигна пръст до устните си, настоятелно давайки знак на нея и Вини да мълчат. Кимна им да го последват в спалнята. Мускулите му конвулсивно се свиваха в очакване на нови оглушителни изстрели.

Стигна до спалнята, миньорската му лампа описваше причудливи кръгове в тъмнината. Но нещо друго не беше наред… Тод! Къде беше той? Последното, което си спомни за него, бе, че лежеше на пода и стенеше, след като го бе ударил с пистолета. Бейлинджър се обърна и освети наоколо с миньорската лампа. Тод го нямаше.

Погледна към Вини, за да го предупреди, но срещна мъката, изписана върху лицето му. Вперил поглед в тялото на Кора, Вини изглеждаше напълно съкрушен, сълзи се стичаха по бузите му. Жената, която обичаше, си бе отишла завинаги. Страданието на Вини засили собствената му скръб. Да изгубиш човека, когото обичаш — Франк знаеше какво значи това.

Той дръпна Вини за ръкава, за да го накара да се размърда.

Аманда, която бе преживяла толкова ужасни дни, вече не бе способна на нищо друго, освен отчаяно да се вкопчи във възможността да оцелее. Тя последва Бейлинджър, двамата пропълзяха през стаята за наблюдение и се вмъкнаха в библиотеката. Бяха принудени да зарежат джобното фенерче, което Аманда постави върху плота до кушетката. Сега имаха само три миньорски лампи, които едновременно осветиха капака на пода в библиотеката. За удивление на Бейлинджър, той беше отворен. Тод бе побързал да се спусне надолу по стълбището, докато Рони стреляше, досети се Франк. Следващата мисъл му вдъхна надежда — сега може би Тод щеше да отвлече вниманието на Рони от тях.

Бейлинджър тихо влезе в кухнята, извади пистолета си и го насочи към капака на пода. Вини го вдигна, но единственото нещо, което видяха на светлината на лампите, беше още едно стълбище.