Дейвид Морел
Нарушители (49)

51.

Бейлинджър пръв тръгна надолу. Трябваше да слиза бавно, защото с пистолета в протегнатата си ръка проверяваше дали пред него не е опъната остра тел. Следваха завой след завой, въртящите се светлини на миньорските лампи ги замайваха. Стълбищната шахта усилваше шума на бурята. Когато наближиха петия етаж, Бейлинджър чу шуртенето на прииждаща вода. И тогава проумя, че шумът не е от дъжда навън. Светлината на лампата му се отрази в буйния поток, който се носеше по един коридор.

Блясъкът на светкавица разкри огромна дупка в покрива. Водата от горните етажи се събираше и се изливате в нея, сетне с грохот се стичаше надолу в шахтата. Изведнъж на светлината на лампата си Франк видя някакъв предмет, който се носеше по коридора. Труп! Аманда изпищя. Беше изсъхнал труп на жена. Облечена, държаща чантичката си в ръка, руса… Даян? Бейлинджър се взря ужасен, но преди да я огледа по-добре, водният поток я отнесе в стълбищната шахта и жената изчезна в бучащата тъма.

Бейлинджър разбра, че оттук няма да могат да излязат. Подозираше, че Рони беше от другата страна на стената и се готвеше да стреля с ловната си пушка. Направи знак на Аманда и Вини да се изтеглят обратно към мезонета. Двамата с готовност го послушаха и той ги последва, докато с мъка всички се провряха през отворения капак. И се отпуснаха задъхани на кухненския под в полумрака.

— Ще опитаме през друго стълбище — промълви Аманда.

— Може би — уморено каза Вини. Той бавно повдигна глава. — Или може би няма нужда да правим нищо.

— Какво искаш да кажеш? — ядоса се Франк.

— Професорът е оставил плик на един колега. Ако не му се обади до девет часа тази сутрин, колегата трябва да отвори плика и да уведоми полицията къде да ни намери.

Бяха толкова близо до външната стена, че плющенето на дъжда заглушаваше тихите им гласове.

— Не — каза Бейлинджър. — Боб не е оставил бележка.

Вини го изгледа невярващо.

— След като го уволниха, Боб загуби доверие в хората от неговия факултет. Той предполагаше, че колегата ще отвори плика и ще покаже бележката на декана, за да демонстрира лоялност. Боб се страхуваше, че всички ще бъдем арестувани.

Вини се опита да предложи друг план:

— Хората от Службата за спасяване на имущество идват в понеделник. Трябва само да изчакаме един ден.

— Рони може да ни уреди куп изненади, ако му дадем толкова много време. Казах ви и по-рано: ако бездействаме, губим.

— Тогава какво ще правим?

От радиотелефоните се чу пращене.

— Той се опитва да ме накара да говоря — прошепна Бейлинджър. — Надява се, че като чуе гласа ми, ще знае в коя посока да стреля.

— А ако стане обратното? — промълви Аманда. — Ти също можеш да стреляш по посока на гласа му.

Изведнъж Бейлинджър се замисли.

— Кажи ми, това копеле излъга ли, когато каза, че не те е насилвал?

— Никога не ме е докосвал — отвърна Аманда, потръпвайки. — Винаги демонстрираше някаква ужасяваща учтивост. Имах чувството, че у него се трупа и напира нещо, с което се бореше. Но последния път, когато го видях, ми донесе нощницата и престана да бъде любезен. Крещеше. Хвърляше разни неща. Нарече ме кучка и курва. Имах усещането, че ме мрази, защото е възбуден.

От радиотелефоните отново се чуваше пращене. Франк изключи радиотелефона на Вини, след това намали звука на своя, приближи го до устните си, натисна бутона за връзка и каза тихо:

— Не разбирам защо използваш различни имена, Рони. Защо се наричаш Уолтър? Фамилното ти име Харигън ли е? — Бейлинджър не смееше да остане прекалено дълго на едно място. Премести се в трапезарията. И отново прошепна: — Рони, как е фамилното ти име?

Не последва никакъв отговор. Но след малко гласът отвърна:

— Карлайл.

Аманда и Вини клекнаха на пода, опитвайки се да определят дали гласът не идва някъде под тях.

— Не е вярно — прошепна Бейлинджър. — Карлайл не е имал деца.

— Той е моят баща.

Продължавайки да се движи, Франк предпазливо влезе в стаята с гимнастическите уреди, където отворената врата на асансьора бе подпряна с гири.

— Не — каза Бейлинджър. — Той не ти е баща.

— Държеше се като такъв.

— Не е същото.

— Понякога това е всичко, което имаш.

— Ами ти? — попита Бейлинджър. — Ти държеше ли се като добър син?

Той угаси миньорската си лампа, преди да влезе в осветения със свещи медицински кабинет. Аманда и Вини го последваха. Видът на двата трупа ги накара да изтръпнат.

— Движиш се предпазливо — каза гласът, — но свещите реагират на раздвижването на въздуха. През дупките виждам как трепкат пламъчетата.

Изведнъж Бейлинджър проумя, че Рони стои точно под него. Едва успя да отскочи назад и тресна изстрел, който проби пода на мястото, където бе стоял преди малко.

Франк се прицели в дупката и понечи да стреля, но реши, че Рони иска от него да направи точно това, за да изхаби патроните си за една илюзорна мишена.

— Обезвреди ли експлозивите? — попита гласът от радиотелефона. — Предполагам, че един бивш рейнджър може да се справи с такова нещо.

Бейлинджър беше шокиран.

— Чудиш се откъде знам за миналото ти? — попита гласът. — Още първия път, когато дойде в офиса ми, за да ме разпитваш, разбрах, че си опасен. Щом се появи отново, вече имах куп информация за теб. Какво безобразие е тоя Синдром на войната в Залива! Е, поне имаше кой да се грижи за теб. Жена ти показа колко ти е предана.

Споменаването на Даян потресе Бейлинджър. Сякаш някой изневиделица го удари с юмрук в корема. Но гневът измести болката и объркването. Той се прицели в мястото, откъдето според него идваше гласът. С цялото си сърце искаше да стреля. „Не! — каза си. — Не, докато не си сигурен. Не позволявай на това копеле да те предизвиква да правиш грешки“.

Отчаянието се прокрадна в душата му. „Лампите — помисли си той. — Ние ги угасихме, за да не може Рони да ни види през дупките в пода. Но не можем да излезем от тази сграда, без да ги използваме. А той има очила за нощно виждане“.

Но постепенно проумя какво бе необходимо да се направи.

Привика Аманда и Вини в другата стая.

— Трябва да му отвлечете вниманието от мен — тихо им каза Франк. — Вини, стрелял ли си някога?

— Не.

— Дръж пистолета с двете ръце, ето така. — Бейлинджър сви пръстите на дясната ръка на Вини около дръжката на пистолета си. След това направи същото с лявата му ръка, като пръстите се срещнаха. — Прицели се над цевта. Дръж здраво, защото пистолетът ще отскочи назад, като стреляш. Стреснеш ли се, ще го изпуснеш.

— Кога да стрелям?

— Върни се в медицинския кабинет. Преброй до петдесет. После включи радиотелефона си. Увеличи звука. Сложи го на пода и се дръпни назад. Моят глас ще отвлече вниманието му. Когато той стреля, стреляй и ти в отговор. Няма да го улучиш, но това е без значение. Просто гледай той да не улучи теб. Не искам да го правиш, но нямаме друг изход.

— Защо е всичко това?

— Аз ще се опитам да взема другите очила за нощно виждане.

Вини кимна, но Бейлинджър не знаеше дали ще се справи.

— Аманда, заключи капака след мен. Ще го отвориш само когато чуеш две почуквания, след това три, след това едно. Ще можеш ли да го запомниш? Две, три, едно — нареждаше шепнешком Франк.

— Ще запомня.

— Вини, секунди след първия изстрел хвърли нещо на пода в стаята за фитнес. Гледай да си далече от мястото. Опитай се да го накараш да стреля пак. След това стреляй в отговор и иди в друга стая. Продължавай да му отвличаш вниманието. Но всеки път стреляй само по веднъж. Патроните ни трябват. Ще можеш ли да го направиш?

— Нямам друг избор.

— Ако успея да взема тези очила за нощно виждане, ще имаме много възможности за избор. — Бейлинджър се надяваше, че гласът му звучи убедително.

След като бяха далеч от дупките в пода на медицинския кабинет, те можеха спокойно да включат миньорските си лампи. Бейлинджър тихо прекоси кухнята, библиотеката стаята за наблюдение и най-накрая стигна до спалнята. Впери поглед в заключения капак. Знаеше, че вратата към апартамента на Даната оставаше барикадирана, за да не може Рони да влезе и да стреля по всеки, който се опита да слезе по стълбите.

Но дали той вече не беше я отворил?

Бейлинджър взе пистолета от Вини, а след това направи знак на Аманда да отключи и отвори капака. Насочи оръжието, когато светлината на миньорската му лампа прониза мрака на стълбищната шахта. Нямаше никой. Дишайки по-спокойно, той върна пистолета на Вини.

— Започвай да броиш до петдесет.

Той се спусна по стълбището и направи знак на Аманда да затвори капака. Когато я чу да го заключва над главата му, изпита ужасното усещане, че слиза в ада.