Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (90)

ЮМА
10.05 ч.

— Господи Исусе Христе! — ревна Дик Шенк. — Аз имам дупка в шоуто, голяма колкото Афганистан, а тя ми разправя, че става въпрос за някакви шибани дефектни резервни части! Какви ги вършиш, бе момиче? Какви са тези сълзливи истории за жълти пилоти камикадзе? Защо не ми предложиш някой анимационен филм?! На Пат Бюкенън ли да се правя?! Не, Дженифър, няма да стане!

— Нещата не стоят точно така, Дик — плачливо се обади Дженифър. — Става въпрос за истинска семейна трагедия. Човекът е обожавал сина си и…

— Това не ми върши работа, не разбираш ли?! — ревна отново Шенк. — Той е китаец, което означава, че не мога да припаря до него!

— Но хлапакът е убил четири души, петдесет и шест са ранените…

— Каква е разликата? Разочарован съм от теб, Дженифър… Много, много разочарован! Даваш ли си сметка какво означава това? Сега ще трябва да се задоволя с онзи пиклив материал за Малката лига…

— Не аз съм причинила този инцидент, Дик — каза Дженифър. — Аз просто съобщавам новината…

— Чакай малко! Какви са тези пресни фъшкии?

— Дик, аз…

— Ти съобщаваш собствената си некадърност, момичето ми! Нищо повече! — В гърлото на Шенк заклокочи ярост: — Прецака цялата работа, Дженифър! Материалът беше отличен — точно такъв, какъвто ми трябва: за поредния боклук, произведен в Америка! Но какво получавам само два дни по-късно? Американският боклук си бил наред, грешката била на някакво пикливо китайче и още по-пикливи фалшиви самолетни чаркове!

— Дик…

— Предупредих те, че не искам никакви дефектни чаркове, Дженифър! Но ти оплеска цялата работа! Ще говорим в понеделник!

Телефонът онемя.