Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (45)

АДМИНИСТРАЦИЯТА
13.04 ч.

Кейси влезе в асансьора, следвана по петите от Ричмън.

— Не разбирам защо всички са бесни на тоя Кинг — промърмори младежът.

— Защото е лъжец! — троснато отвърна Кейси. — Защото прекрасно знае, че самолетът не е стигнал на сто и петдесет метра от повърхността на Тихия океан! При подобно нещо едва ли някой би оцелял. Инцидентът е станал на височина десет хиляди и двеста метра, цялото пропадане е било не повече от хиляда… Което, разбира се, е било достатъчно лошо…

— Излиза, че той иска да привлича внимание, така ли? И да представи инцидента в благоприятна за своя клиент светлина?

— Точно така.

— „Нортън“ вече е имала съдебни дела срещу него, нали?

— Три.

— Ами тогава пак го дайте под съд — сви рамене Ричмън. — Стига да сте сигурни, че аргументите ви ще издържат…

— За съжаление подобни процеси са изключително скъпи и с нищо не допринасят за имиджа на компанията — отвърна Кейси. — По-евтино е да търсим предсъдебно споразумение, а разходите да включим в цената на новите си самолети… Превозвачите я плащат без да мрънкат, просто защото я прехвърлят на своите пътници. В крайна сметка става така, че всеки пътник плаща за билет няколко долара повече, това е нещо като скрит данък… Данък съдебни разходи. Данък „Брадли Кинг“… Така става винаги…

Асансьорът спря на четвъртия етаж, вратата се отвори. Кейси забърза към кабинета си.

— Къде отиваме? — попита Ричмън.

— Да вземем нещо, което бях забравила — обърна се да го погледне Кейси. — Ти също…